Хърватия изпреварва България в приемането на еврото
Хърватия ще бъде подготвена да се причисли към еврозоната през януари 2023 година " По отношение на времето, което Хърватия ще прекара в ERMII, ние сме уверени, че по време на присъединяване си в механизма ще запазим стабилността на обменния курс и ще бъдем подготвени да се присъединим към еврозоната на 1 януари 2023 година ", сподели министър председателят Андрей Пленкович в тирада, оповестена на държавния уеб страница, предава SeeNews.
Адриатическата страна, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 година,, считан за така наречен чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските управляващи са заложили 1 януари 2024 година като публична дата за влизане във валутния съюз.
Приемането на общата валута изисква сериозна подготовка и към този момент има народен проект за това. Практическите стъпки за въвеждането на еврото се чака да лишават сред 2 и половина и 3 години. Така че не е доста несъмнено
![{{ otherArticle[0].article.title }}]( https://i1.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2021/01/18/0900077001610981183_1549152_300x165.webp )
През 2024 година, най-вероятно в някой от петъците на трите летн...
За разлика от нас балканските ни съседи съществено са се задействали и се стараят да изпълнят всички условия за влизане в еврозоната. Те поставят съществени старания да изпълнят критериите за конвергенция в Маастрихт и да вършат промени, с цел да предотвратят прането на пари. Хърватските управляващи работят интензивно за подобряването на бизнес климата и по-добро и дейно ръководство на обществения бранш и правосъдната власт.
Хърватия към този момент ползва националния проект за подмяна на локалната валута - хърватската куна с евро. В него са заложени законодателните, административните и логистичните действия за прекосяването към новата валута. Основният принцип на проекта е отбрана на правата на потребителите, т.е. заменяне на куната без разноски, в това число при закрепен обменен курс.
Интеграцията в еврозоната и в Шенгенското пространство са стратегически цели за хърватското държавно управление, твърди Пленкович. Страната му възнамерява да стане член и на двете в границите на идващите 2 години.
Възраждане на стопанската система по пътя към еврото
Управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич счита, че приемането на еврото от януари 2023 година е постижимо, макар коронавирусната пандемия, която мощно засегна стопанската система и обществените финанси на страната. Заради рецесията Европейската комисия краткотрайно облекчи условията за несъразмерен бюджетен недостиг в Европейски Съюз, което е в интерес на страни като Хърватия.
Хърватските управляващи чакат икономическо възобновяване от минимум 5% тази година и действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,6% през идната година. След доста нарастване на бюджетния недостиг до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, държавното управление чака да го понижи до 3,8% през тази година, 2,6% през идната и 1,9% през 2023 година
Загреб се стреми да понижи обществения дълг от 88,7% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година с два процентни пункта през 2021 година и с сред 3 и 4 процентни пункта годишно до 2024 година Това е два пъти по-бързо, в сравнение с е публично несъмнено в критериите от Маастрихт, твърди Пленкович.
Известен риск съставлява инфлацията в страната, която ще остане под 2% тази и идната година. " Цените на силата и храните са най-големият еднократен генератор на инфлация, само че въпросът е до каква степен това ще бъде дълготраен резултат. Ако стартират да се образуват инфлационни упования, това може да е проблем ", споделя централният банкер Вуйчич, представен от Bloomberg.
Благодарение на влизането в еврозоната валутният риск и обвързваните с валутните курсове разноски ще изчезнат, лихвените проценти ще намалеят, задграничните вложения ще бъдат насърчени, опциите за финансиране на финансовите пазари ще се усилят, а кредитният рейтинг на страната може да се усъвършенства с 2 степени, твърди министър председателят Пленкович. Това също ще облекчи износа и идването на туристи от еврозоната.
По думите на хърватския министър председател заплатите в страните, които към този момент са въвели еврото, нарастват доста по-бързо от цените. В Словения, която се причисли към еврозоната през 2007 година, заплатите са се нараснали с 48%, а цените с 26%. В Литва, най-новата членка на еврозоната от 2015 година, заплатите скочиха с 59%, до момента в който цените единствено с 10%. Между 2015 и 2020 година заплатите в Хърватия са нарастнали с едвам с 9%.
Адриатическата страна, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 година,, считан за така наречен чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските управляващи са заложили 1 януари 2024 година като публична дата за влизане във валутния съюз.
Приемането на общата валута изисква сериозна подготовка и към този момент има народен проект за това. Практическите стъпки за въвеждането на еврото се чака да лишават сред 2 и половина и 3 години. Така че не е доста несъмнено
През 2024 година, най-вероятно в някой от петъците на трите летн...
За разлика от нас балканските ни съседи съществено са се задействали и се стараят да изпълнят всички условия за влизане в еврозоната. Те поставят съществени старания да изпълнят критериите за конвергенция в Маастрихт и да вършат промени, с цел да предотвратят прането на пари. Хърватските управляващи работят интензивно за подобряването на бизнес климата и по-добро и дейно ръководство на обществения бранш и правосъдната власт.
Хърватия към този момент ползва националния проект за подмяна на локалната валута - хърватската куна с евро. В него са заложени законодателните, административните и логистичните действия за прекосяването към новата валута. Основният принцип на проекта е отбрана на правата на потребителите, т.е. заменяне на куната без разноски, в това число при закрепен обменен курс.
Интеграцията в еврозоната и в Шенгенското пространство са стратегически цели за хърватското държавно управление, твърди Пленкович. Страната му възнамерява да стане член и на двете в границите на идващите 2 години.
Възраждане на стопанската система по пътя към еврото
Управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич счита, че приемането на еврото от януари 2023 година е постижимо, макар коронавирусната пандемия, която мощно засегна стопанската система и обществените финанси на страната. Заради рецесията Европейската комисия краткотрайно облекчи условията за несъразмерен бюджетен недостиг в Европейски Съюз, което е в интерес на страни като Хърватия.
Хърватските управляващи чакат икономическо възобновяване от минимум 5% тази година и действителен растеж на Брутният вътрешен продукт от 6,6% през идната година. След доста нарастване на бюджетния недостиг до 7,4% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, държавното управление чака да го понижи до 3,8% през тази година, 2,6% през идната и 1,9% през 2023 година
Загреб се стреми да понижи обществения дълг от 88,7% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година с два процентни пункта през 2021 година и с сред 3 и 4 процентни пункта годишно до 2024 година Това е два пъти по-бързо, в сравнение с е публично несъмнено в критериите от Маастрихт, твърди Пленкович.
Известен риск съставлява инфлацията в страната, която ще остане под 2% тази и идната година. " Цените на силата и храните са най-големият еднократен генератор на инфлация, само че въпросът е до каква степен това ще бъде дълготраен резултат. Ако стартират да се образуват инфлационни упования, това може да е проблем ", споделя централният банкер Вуйчич, представен от Bloomberg.
Благодарение на влизането в еврозоната валутният риск и обвързваните с валутните курсове разноски ще изчезнат, лихвените проценти ще намалеят, задграничните вложения ще бъдат насърчени, опциите за финансиране на финансовите пазари ще се усилят, а кредитният рейтинг на страната може да се усъвършенства с 2 степени, твърди министър председателят Пленкович. Това също ще облекчи износа и идването на туристи от еврозоната.
По думите на хърватския министър председател заплатите в страните, които към този момент са въвели еврото, нарастват доста по-бързо от цените. В Словения, която се причисли към еврозоната през 2007 година, заплатите са се нараснали с 48%, а цените с 26%. В Литва, най-новата членка на еврозоната от 2015 година, заплатите скочиха с 59%, до момента в който цените единствено с 10%. Между 2015 и 2020 година заплатите в Хърватия са нарастнали с едвам с 9%.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ