Халифакс е бил сравнително малък град в провинция Нова Скотия,

Халифакс е бил относително дребен град в провинция Нова Скотия, Канада. Още от самото си начало, историята на града е белязана с безчет войни и спорове – Индийската война от 1749г, Седемгодишната война от 1754г, Американската гражданска война, Наполеоновите войни, Войната от 1812г, Американската революция.

С присъединяване си в Първата международна война обаче, Халифакс се трансформира в едно от най-хубавите пристанища по това време. Стратегическото му разположение и заливът Бедфорд предоставяли на корабите отбрана от немските подводници, преди да се насочат към открития Атлантически океан. През 1914г. градът почнал да играе съществена роля във войната – служил както за насочна точка на канадските войски, по този начин и като сборна точка за всички конвои (роля, която извършва и през Втората международна война). Именно в Халифакс се завръщали и хиляди ранени бойци. Пристанището било вардено от ново потомство артилерии, прожектори и мрежа срещу подводници, както и от доста огромен гарнизон. Дори били направени проекти за прокопаване на метро, които обаче по този начин и не били осъществени.

Взривът в Халифакс

В студената заран на 6 Декември 1917г. над Халифакс се изсипва Адът. В 8:40ч в пролива Те Нероус се сблъскват френският транспортен съд „ Монблан “ и норвежкият „ Имо “. „ Монблан “ придвижва на борда си 200 тона тринитротулол и 2300 тона пироксинова киселина. 25 минути по-късно Халифакс е унищожен от най-голямата неядрена детонация в историята.

Силата на гърмежа е толкоз огромна, че всички здания в радиус от 25 километра са изравнени със земята, а стоманените ЖП релси са огънати като сламки. В резултат на детонацията водата на мястото на корабите безусловно се изпарява и за момент се открива морското дъно. Когато водата запълва голямата дупка, тя образува опустошително цунами. 2000 души умират, 9000 са ранени, а стотици ослепяват или оглушават. Градът е съвсем изцяло опустошен, като огромна част от него се е трансформирала в отломки. 2кв.км. от брега са заличени от картата.

Поради претрупан трафик по канала, по който са плавали корабите, „ Имо “ се е движел по неправилна линия. Срещу него се е задавал „ Монблан “, който вижда норвежците и дава сигнален сигнал. „ Имо “ обаче отхвърля или не може да се отмести от пътя. Моряците от близките кораби почнали да се събират по палубите, с цел да видят неизбежния конфликт. В последния миг двата кораба вършат опит да завият в противоположни направления, само че това единствено асъдействало за злополуката.

Сблъсъкът на двата кораба вечно трансформира света на Халифакс. Опита на „ Имо “ да завие го плъзнал по обшивката на „ Монблан “, което произвело искри. Те възпламенили горивото от спуканите след конфликта резервоари на палубата на натоварения с боеприпаси и нестабилна киселина транспортен съд. Огънят се увеличен доста бързо и единствено след минути към този момент бил отвън надзор. Най-страшното било неизбежно и екипажите на корабите се изтеглят.

Последвалият гърмеж остава в историята като най-мощният преди атомните бомби в Хирошима и Нагасаки. Той бил със мощ 3 килотона и безусловно раздрал „ Монблан “ на части, които се издигнали на 300 метра във въздуха. Образувалият се облак бил с височина 6 километра, а 18-метрова вълна цунами помела кораба „ Имо “ и целия проток Те Нероус. Ударната вълна от гърмежа изпочупва прозорците в градове на 60км. от Халифакс и раздрусва постройките на повече от 100км. Усеща се даже в Кейп Бретон, на 360 километра.

Последиците от тази злополука са чудовищни – най-малко 1500 души умират на място от гърмежа, срутилите се здания и последвалото цунами. Още стотици починали и хиляди били ранени от летящите парчета и адският огън, който обхванал града. Единственият оживял пожарникар от първата мобилизирана дивизия споделя: „ Гледката беше ужасяваща. Хората висяха мъртви по прозорците, някои бяха обезглавени, а други бяха разхвърляни по телеграфните жици “.

Не липсват и герои при тази злополука. Ако не е била саможертвата на малко на брой смели хора, жертвите в Халифакс са щели да бъдат с хиляди повече. Винс Колман е един от тези герои. По време на конфликта той работи като диспечер на ЖП възела в града и щом вижда какво се случва, потегля да бяга с сътрудника си. Спомня си обаче, че единствено след минути ще дойде трен от Сейнт Джон с 300 пасажери на борда и се връща на поста си, с цел да го предизвести. Той стопира всички идващи влакове в града, които по-късно са употребявани за евакуация на оживелите. Колман обаче умира на място.

Влекачът „ Стела Марис “ се отзовава незабавно на бедстващия сигнал и отива да гаси пожара. Хората на борда на влекача вадят противопожарните маркучи и стартират да обсипват с вода пламналия „ Монблан “. Виждайки, че огънят е неконтролируем, те се приготвят да издърпат кораба надалеч от града, само че към този момент е прекомерно късно. Взривът убива 19 души на борда, а петима оцеляват като по знамение, откакто са изхвърлени на брега.

На помощ идват и десетки пожарникари, които обаче не са знаели, че на борда на кораба има боеприпаси. Те до последно са мислели, че екипажът е приклещен от пламъците на борда и се пробват да ги спасят. Деветима пожарникари губят живота си този ден.

Разследването на злополуката стартира съвсем незабавно. Капитанът и кормчията на „ Монблан “, както и морският офицер, който управлявал придвижването по канала били упрекнати в непредумишлено ликвидиране. Двамата моряци били оправдани, само че офицерът е наказан. През 1919г. Върховният съд на Канада отсъжда, че екипажите на двата кораба са еднообразно отговорни и техните неточности са довели до унищожителния гърмеж в Халифакс. Това и до през днешния ден остава най-лошата злополука в човешката история.