Рицарят с бойната протеза
Гьоц декор Берлихинген (1480-1562), прочут още като Гьоц Желязната ръка, е заработвал хляба си като рицар чартърен. През 1504, когато е 24-годишен, по време на багра в Ландсхут гюле отнася долната част на дясната му ръка. Когато се възвръща, вместо да излезе в пенсия или да се захване с по-спокойна работа, Берлихинген наема австрийски ковач да му направи желязна протеза.
Резултатът не е просто квадратно парче желязо с 5 железни тръбички, а комплициран уред, който може да свива пръстите си и крепко, с цел да държат меч, и доста леко, с цел да държат перо. С тази протеза Гьоц продължава да се бие още към 20 години в най-малко 15 спора. На всичкото от горната страна умира на 82 години, което е необикновено дълъг живот за 14-16 век. В по-късните си години, когато към този момент не може да работи по специалността, написва автобиография.
Историята Берлихинген е окичена с митове, а той постоянно е представян като ослепителен и самоуверен воин. Всъщност обаче Гьоц е безсъвестен наемник, който е подготвен да се бие за този този, който му заплати най-вече. Той е отвличал хора и е бил корсар, с цел да претърпява, когато времената са били мирни. Той е показан и като създател на някои вулгарни изрази в пиеса от 1773, основана на живота му и написана от Йохан Волфганг декор Гьоте.
Днес протезата на рицаря е изложена в замъка Гоценбург в немския град Ягстхаузен, който е музей.
