Смъртта на Александър Огородник е като от шпионски филм –

Смъртта на Александър Огородник е като от шпионски филм – несъмнено, най-много тъй като той е бил точно разузнавач. Работейки под псевдонима „ ТРИГОН “, той е считан за един от най-успешните сътрудници на Централното разследващо ръководство по време на Студената война, който предава на американците големи количества скъпа информация. А когато в последна сметка е оголен от враговете си, той приема хапче цианид.

Александър Огородник учи в Института за интернационалните връзки в Москва, Съветския съюз, след което се оказва на работа в руското Министерство на външните работи в Богота, Колумбия. В една надалеч по-свободна страна от тази, в която израства, Огородник се любува на живота си и се впуска в романс с Пилар Суарес Баркала, локалната жена.

Именно тя го вкарва в полезрението на две разнообразни разследващи организации.

Докато учи в Института, към Огородник се обръщат както колумбийският Административен департамент по сигурността, по този начин и Централно разузнавателно управление на САЩ, които се надяват той да се съгласи да шпионира Съветския съюз. Те реализират триумф, макар че източниците се разминават във връзка с това дали се е съгласил непринудено, или е бил изнудван от колумбийските сътрудници.

За първи път стартира да работи за другата страна през 1973 година И както на всеки разузнавач, на него също е обещано кодово име: ТРИГОН.

Александър Огородник е дейно подготвен в съществени шпионски практики, в това число по какъв начин да прави фотоси на документи благодарение на фотоапарат в химикалка. В ранните му сведения обаче нямало съвсем нищо значимо.

Разположен в руското Министерство на външните работи в града, той имал безграничен достъп до свръхсекретните документи, които всекидневно минавали през бюрото му.

Непосредствен отговорник за случая на Огородник е Марта Питърсън, първата жена сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, командирована в Москва. Двамата по този начин и не се срещат, а си предават предмети и информация през несъмнено скрито място. Едно от нещата, които се Огородник получава, е писалка с хапче цианид, което той е изискал малко преди да се върне в Съветския съюз.

Въпреки че се съгласил да продължи да шпионира, той желал да се увери, че може да се отбрани, в случай че бъде заловен.

Александър Огородник и Марта Питърсън работят дружно съвсем две години без особени проблеми. Питърсън не е задействала никакви подозрения, защото по това време Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не считало, че дамите могат да бъдат шпиони. През това време Огородник се издига чак до отдел „ Глобални въпроси “, което му обезпечава достъп до външнополитически проекти, които след това предава на Питърсън.

Въпреки дългогодишните им триумфи, времето на Огородник като разузнавач в последна сметка завършва, когато преводачът на Централно разузнавателно управление на САЩ Карл Коечър предава името му на Чешката разследваща работа, за която пък той работи скрито. След това те споделят тази информация с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Не е ясно по кое време тъкмо са заловили Огородник, може би в края на 1973 година или началото на 74 година, само че Централно разузнавателно управление на САЩ стартира последователно да вижда разлики в отчетите му – от което се вършат заключения, че той е оголен.

Докато оставя пратка за Александър Огородник на 15 юли 1977 година, Марта Питърсън е хваната от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и отведена за разпит. Тя си спомня, че е „ нападната от трима мъже, които ме хванаха. Те знаеха тъкмо къде е пакетът, а с тях имаше цялостен микробус, цялостен с хора в костюми “. Освободена е невредима, само че е принудена неотложно да се върне в Съединени американски щати.

Едва доста по-късно Централно разузнавателно управление на САЩ научава за това, което се е случило с Огородник на 22 юни 1977 година Твърди се, че до момента в който е бил разпитван, той е споделил, че ще даде на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) цялостно самопризнание за шпионажа си. За да го напише, той изискал писалката си… тази, която съдържала хапчето цианид.

Когато му я дали, той захапал капачката, която съдържала отровата, и починал съвсем незабавно.

Спомняйки си за шпионина в записките си, Питърсън споделя: „ ТРИГОН умря по собствен метод, като воин. “ След като се завръща в Съединени американски щати, тя остава сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и се пенсионира през 2003 година