Густав Майринк е австрийски писател, драматург и преводач и един

Густав Майринк е австрийски публицист, драматург и преводач и един от основателите на популярната Пражка литературна школа. Ражда се на 19 януари 1868 година във Виена като нелегално дете на придворната актриса Мари Майер и известния благородник и министър Карл Варнбюлер.

В Прага, където прекарва близо 20 години от живота си, се снабдява със славата на извънредно колоритна и ексцентрична фигура. Когато е на 23 години, писателят изживява тежка духовна рецесия и взема решение да постави завършек на живота си. Посягайки към револвера, вижда подбутнатата под вратата на жилището му окултна листовка за „ живота след гибелта “. Прочита я и трансформира желанията си, а мистичното съвпадане поставя бездънен отпечатък върху усещането му за света.

Световна популярност придобива с романа си „ Голем “, като нормално го свързват с традицията на „ черната романтика “ и с модерното по негово време придвижване на експресионизма. Един от най-ревностните му фенове е Светослав Минков, който превежда на български език част от творбите му.

Писателят умира на 4 декември 1932 година, на 64-годишна възраст.

Смъртта не господства над тези, които не живеят.

Струва си да се изкаже единствено мисъл, която към този момент има отвратителния привкус на земното.

Външността залъгва единствено кръговиден простак.

Всичко на земята не е нещо друго от безконечен знак в облекла от прахуляк.

Нашият живот не е нещо друго от намирането на външна форма на въпроси, съдържащи в утробата на зародиша си отговори, и отговори, цялостни с вероятни нови въпроси. Този, който вижда нещо друго в живота е простак.

Ние, хората, не сме чисти, и постоянно е необходим дълъг пост, до момента в който не станем явен спокоен шепот в нашата душа.

Всеки въпрос раждащ се в индивида, получава своя отговор в мига, когато е подложен пред неговия дух.

Единственият диалог, от който можеш нещо да научиш е диалога със самият себе си.

Така надълбоко да ненавиждаме, както аз, можем единствено това, което се явява част от нас самите.

Този, който прекомерно внезапно сменя плодородната тъма със сиянието на деня, рискува да изгуби зрението си.

Човекът на честа би трябвало да приказва хладно, дистанцирано, заобикаляйки патоса на великите пристрастености, които по този начин обичат провинциалните проститутки и начинаещите поети.

Какво като устрема да се помогне е външно чист? Не се ли скрива в него загадка неистина: самолюбие, безсъзнателно предпочитание да се любуваме на ролята на избавител?

Какво, в случай че не Творец е основал въображението, а въображението – Твореца и следователно човек е единствено жертва на своите личните илюзии.

Любовта е за тълпата, единствено омразата е аристократична!

Който знае по какъв начин да търси, не може да бъде излъган. Няма неистина, в която не се крие истина.

И какво е безсмъртието, в случай че не памет?

Сънят е нещо ужасно. Може би, още по-страшно от гибелта.

Който се е пробуди, той към този момент не може да почине. Сън и гибел е едно и също.

Да изгубиш зрение, значи да изгубиш всичко.

Хората не търсят никакъв път, нито път в живота, нито път в гибелта. Вихърът ги носи, като сламки.

Мърсотията на чорапите простят единствено на спечелилия.

Когато чакате, не остарявате.

По-умният е този, който чака, подготвен за всичко.

Какво е общото сред мъдреците и зверовете? Нито едните, нито другите не изпитват разкайване във връзка направеното. Невинността на мъдреца и невинността на звяра приспива съвестта.

Великата мъдрост е увита в облекла на шут!... смятат себе си за хора и не знаят, че те са спящи богове...

Всичко, всичко в света е игра на шах!

Най-страшният зложелател на спечелилия е гордостта.

Ако хората се усмихваха по постоянно би било допустимо да няма войни.

Страхувам се, че разликата сред човек и човек от време на време е по-голяма от разликата сред човек и камък.

Където и да погледнете има единствено един обезсърчителен блян.

В любовта е належащо да се дава не от дълг, а от свободна воля.

Помислете единствено, какво прави дамата от мъжа, в случай че той се влюби в нея.

Любовта не желае да знае нищо за времето.

Този свят съществува единствено за това - да мислим за неговата крах.

Даже бездушната материя е безсмъртна.

Ужасът и еротиката порастват от един корен.

По-добре да бъдеш малоумен, в сравнение с трагичен.

Човек странства, а Бог не изчезва...

Пътят намира индивида, а не индивидът пътя.

Разберете духа на буквите, а не четете просто думи от страниците на книгите.

Висше познание е да не знаеш нищо.

Този, който не принадлежи на деня, би трябвало да принадлежи на нощта.

Който не познава насладата, той не познава и своят аз.

Или, приближавайки се към гроба, ние се приближаваме към личната си душа?

Гласът на кръвта е по-силна от всяка логичност.

Няма нищо по-нелепо от пустославен страдалец.

Никога в нищо не можеш да бъдеш прекомерно убеден, дори в личното си име.

Който жадува за върха, би трябвало да слезе в бездната. Само тогава по-низшите ще станат висши.

Никакви надеждни не могат да върнат назад изгубените мемоари.

Състрадателните варвари предизвикват рани.

Трябва да се движиш в посока, противоположна на потока на тълпата.

Снимка: en.wikipedia.org