Създадоха бетон, който превръща пътищата в батерии за зареждане на електромобили
Gрупа откриватели счита, че е създала суперматериал, който е толкоз здрав, че може да послужи за основите на къща или да бъде употребен за създаване на пътища, които да зареждат електрическите автомобили, които минават по тях.
Най-хубавото е, че технологията съчетава материали, които са в обилие в международен мащаб и се комбинират елементарно: цимент, вода и сажди. Заедно те трансформират бетона в елементарен тип батерия, наречена свръхпроводник.
Тъй като светът се насочва към производството на сила от възобновими източници, въпросът за съхранението на сила става все по-голям. Слънчевата и вятърната сила нормално създават сила единствено в избрани часове на деня, което значи, че силата би трябвало да се съхранява, с цел да може да зарежда домовете през нощта.
Групата откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT), работещи в Института за биологично въодушевено инженерство Wyss, не са първите, които изследват концепцията за преобразяване на бетона в батерия, само че може би са намерили най-лесния метод да го създадат. Проблемът е, че циментът, една от главните съставки на бетона, е неприятен проводник.
Това е предиздвикало други да го импрегнират с високопроводими материали като графен и въглеродни нанотръбички, с цел да го трансфорат в кондензатор. Въпреки че това работи, материалите са сложни за произвеждане и заради това са скъпи.
Екипът от Масачузетския софтуерен институт търси по-евтини други възможности и стига до концепцията да употребява сажди (материал, който е употребен от хората в продължение на хиляди години като черен пигмент) и това работи. Още по-добре е, че материалите естествено желаят да основат суперкондензатор.
" Водата систематично се употребява посредством реакциите на хидратация на цимента, а тази хидратация фундаментално визира наночастиците на въглерода, тъй като те са хидрофобни (отблъскват водата) ", споделя Адмир Масич, един от водещите създатели на публикацията, по MIT News.
Всъщност саждите се оформят като фрактал с голяма повърхнина за задържане на електрическия заряд. В композиция с елементарен електролит, формиран от калий и вода, това е нещо като батерия. Досега екипът е направил единствено суперкондензатор с размер на копче, който може да зарежда светодиодна лампа. Въпреки това той планува, че блок от бетон, легиран с нанокарбон и черно, който е с размерите на основите на къща, би могъл да съхранява почти толкоз сила, колкото тази къща употребява за един ден.
Екипът добавя, че материалът може да се употребява и за създаване на пътища. При този сюжет повърхността може да бъде батерия, а вятърните мелници или слънчевите панели около нея да я зареждат, написа hicomm.bg. С прибавяне на индуктивна технология тя би могла да зарежда електрически автомобили, до момента в който те се движат по нея.
Въпреки че има някои взаимни отстъпки във връзка с здравината, откривателите споделят, че е належащо задоволително малко количество сажди, с цел да може бетонът да се ползва в множеството сюжети, в които той към този момент се употребява през днешния ден.
Най-хубавото е, че технологията съчетава материали, които са в обилие в международен мащаб и се комбинират елементарно: цимент, вода и сажди. Заедно те трансформират бетона в елементарен тип батерия, наречена свръхпроводник.
Тъй като светът се насочва към производството на сила от възобновими източници, въпросът за съхранението на сила става все по-голям. Слънчевата и вятърната сила нормално създават сила единствено в избрани часове на деня, което значи, че силата би трябвало да се съхранява, с цел да може да зарежда домовете през нощта.
Групата откриватели от Масачузетския софтуерен институт (MIT), работещи в Института за биологично въодушевено инженерство Wyss, не са първите, които изследват концепцията за преобразяване на бетона в батерия, само че може би са намерили най-лесния метод да го създадат. Проблемът е, че циментът, една от главните съставки на бетона, е неприятен проводник.
Това е предиздвикало други да го импрегнират с високопроводими материали като графен и въглеродни нанотръбички, с цел да го трансфорат в кондензатор. Въпреки че това работи, материалите са сложни за произвеждане и заради това са скъпи.
Екипът от Масачузетския софтуерен институт търси по-евтини други възможности и стига до концепцията да употребява сажди (материал, който е употребен от хората в продължение на хиляди години като черен пигмент) и това работи. Още по-добре е, че материалите естествено желаят да основат суперкондензатор.
" Водата систематично се употребява посредством реакциите на хидратация на цимента, а тази хидратация фундаментално визира наночастиците на въглерода, тъй като те са хидрофобни (отблъскват водата) ", споделя Адмир Масич, един от водещите създатели на публикацията, по MIT News.
Всъщност саждите се оформят като фрактал с голяма повърхнина за задържане на електрическия заряд. В композиция с елементарен електролит, формиран от калий и вода, това е нещо като батерия. Досега екипът е направил единствено суперкондензатор с размер на копче, който може да зарежда светодиодна лампа. Въпреки това той планува, че блок от бетон, легиран с нанокарбон и черно, който е с размерите на основите на къща, би могъл да съхранява почти толкоз сила, колкото тази къща употребява за един ден.
Екипът добавя, че материалът може да се употребява и за създаване на пътища. При този сюжет повърхността може да бъде батерия, а вятърните мелници или слънчевите панели около нея да я зареждат, написа hicomm.bg. С прибавяне на индуктивна технология тя би могла да зарежда електрически автомобили, до момента в който те се движат по нея.
Въпреки че има някои взаимни отстъпки във връзка с здравината, откривателите споделят, че е належащо задоволително малко количество сажди, с цел да може бетонът да се ползва в множеството сюжети, в които той към този момент се употребява през днешния ден.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ