Всички са експерти за езика в сериалите, професорите – не
Груб махленски език, модерна тирада от 21. век и разговори, каквито се водят в учебно заведение през днешния ден. Това направи усещане още с първите два епизода на най-чакания български исторически сериал по Българска национална телевизия „ Войната на буквите “.
От хашлашки език в устата на цар Симеон, през още по-разговорните и нашенски реплики сред царските наследници, всеки фен видя дисонанса в речта в сериала и заваляха мнения на какъв език се е говорело през X век и по какъв начин е неприемливо репликите да са толкоз разговорни. И вместо да ровим в учебниците и енциклопедиите, събрахме мненията на създателите на сериала и на експертите по тематиката.
За сценаристите най-важното в метода е да се изградят облици, които са разбираеми за съвременнатабългарите аудитория:
" Идеята ни е да създадем една съвременна интерпретация на един значим исторически интервал тъй че хората да си задават въпроси. Целта ни не е поръчков агитационен филм, а гледайки героите и събитията в сериала, човек да си зададе важен въпрос. Като да вземем за пример: Мога ли аз да направя нещо в България през 2023 година, съпоставяйки се с героя на Баян, да вземем за пример? При нас в никакъв случай не е било въпрос да слагаме патос и национализъм на напред във времето ", споделя една от сценаристките на сериала Теодора Маркова.
Затова и прекарват образите през спиралата на възприятията, които вълнуват индивида и днес - по кое време взима решения от позиция на силата и по кое време - от боязън.
Сериалът, който стъпва на романа на Людмила Филипова, събуди полемики и разнообразни разисквания на исторически и културни аспекти, което е позитивна реакция. Поредицата обаче не е имала амбициите да бъде исторически меродавен или политически правилен артикул, защото се опира на литературната небивалица. Персонажите обаче се оказаха сензитивна тематика и езикът в разговорите се оказа препъни камък за взискателния фен.
" Зад буквите и зад оръжията стои индивидът ", споделя съсценаристът Невена Кертова и добавя, че в случай че човек използва словото за война, той може да го употребява и с цел да я потуши.
Третия сценарист Георги Иванов отива още по-далече:
" Поехме риска да се занимаваме с тази ера от историята. Идеализираната картина у всеки у нас по какъв начин са изглеждали, по какъв начин са говорили и какви са били хората от Златния век, са разнообразни за всеки от нас. През последните 100 години има струпване за историческата истина от други художествени творби.
Например, обликът ни за цар Симеон идва най-много от една картина, рисувана през 20-те години на XX век от Димитър Гюдженов. Трудно можем да се откъснем от тези украсени и съвсем обожествени показа за тези хора, които популярно са управлявали страната ни.
За историческите облици като икони и обожествяването им вижте още...
От хашлашки език в устата на цар Симеон, през още по-разговорните и нашенски реплики сред царските наследници, всеки фен видя дисонанса в речта в сериала и заваляха мнения на какъв език се е говорело през X век и по какъв начин е неприемливо репликите да са толкоз разговорни. И вместо да ровим в учебниците и енциклопедиите, събрахме мненията на създателите на сериала и на експертите по тематиката.
За сценаристите най-важното в метода е да се изградят облици, които са разбираеми за съвременнатабългарите аудитория:
" Идеята ни е да създадем една съвременна интерпретация на един значим исторически интервал тъй че хората да си задават въпроси. Целта ни не е поръчков агитационен филм, а гледайки героите и събитията в сериала, човек да си зададе важен въпрос. Като да вземем за пример: Мога ли аз да направя нещо в България през 2023 година, съпоставяйки се с героя на Баян, да вземем за пример? При нас в никакъв случай не е било въпрос да слагаме патос и национализъм на напред във времето ", споделя една от сценаристките на сериала Теодора Маркова.
Затова и прекарват образите през спиралата на възприятията, които вълнуват индивида и днес - по кое време взима решения от позиция на силата и по кое време - от боязън.
Сериалът, който стъпва на романа на Людмила Филипова, събуди полемики и разнообразни разисквания на исторически и културни аспекти, което е позитивна реакция. Поредицата обаче не е имала амбициите да бъде исторически меродавен или политически правилен артикул, защото се опира на литературната небивалица. Персонажите обаче се оказаха сензитивна тематика и езикът в разговорите се оказа препъни камък за взискателния фен.
" Зад буквите и зад оръжията стои индивидът ", споделя съсценаристът Невена Кертова и добавя, че в случай че човек използва словото за война, той може да го употребява и с цел да я потуши.
Третия сценарист Георги Иванов отива още по-далече:
" Поехме риска да се занимаваме с тази ера от историята. Идеализираната картина у всеки у нас по какъв начин са изглеждали, по какъв начин са говорили и какви са били хората от Златния век, са разнообразни за всеки от нас. През последните 100 години има струпване за историческата истина от други художествени творби.
Например, обликът ни за цар Симеон идва най-много от една картина, рисувана през 20-те години на XX век от Димитър Гюдженов. Трудно можем да се откъснем от тези украсени и съвсем обожествени показа за тези хора, които популярно са управлявали страната ни.
За историческите облици като икони и обожествяването им вижте още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ