Човекът, който продаде Айфеловата кула
Граф Виктор Лустиг в никакъв случай не е бил граф, крал, принц или дори елементарен благородник. Но това не му пречело да убеди всички, че разполага с връзки и пари, с цел да сбъдне фантазиите им. Преди да ги обере. Без да изпитва и парченце разкаяние на съвестта. " Не мога да схвана честните хора. Те водят обезверен и отегчителен живот ", казвал той.
Роден на 4 януари 1890 година в Арнау, Австро-Унгария, още в детските си години Лустиг " дебютирал " като бедняк, джебчия, апаш, махленски шарлатанин и удивително надарен гледач на карти. Талантът му разрешил до Първата международна война да си докарва добър приход с измами на пасажери на борда на задокеански лайнери, пътуващи сред Франция и Съединени американски щати.
Войната поставила завършек на " кариерата " му. Но за малко. За човек, който владее чешки, британски, немски, френски и италиански и има удивително възприятие за слабостите на другите, не било мъчно да откри " жертви ".
Любимата му машинация била с " румънската касичка " - дървена кутия, която " печата " банкноти от по 100 $. Според версията на Лустиг кутията произвеждала същински банкноти, само че единствено по една на всеки 6 часа. Той драговолно показал по какъв начин тя работи, след което прибирал по 30 000 $ за лиценз за потребление на касичката. Разбира се, печатането на лични банкноти (истински или не) е съществено закононарушение. Така че неговите клиенти рискували сами да се уличат, в случай че намесят полицията.
Измамата работила съвършено дълго време, само че Лустиг бил упорит и не се задоволявал с постигнатото. През 1925 година той прочел публикация в парижки вестник, в която се разказва финансова рецесия във Франция след войната и големите разноски за поддръжка на Айфеловата кула. Тя станала
мотив за най-дръзката машинация в престъпната история
- Лустиг решил да " продаде " емблемата на Париж.
Той подбрал деликатно жертвите си: шестима търговци на скрап, които елементарно биха се поддали на изкушението да създадат бързо милиони. Изготвил подправени бланки на Министерството на пощите и разпратил шест писма, с които ги кани на загадка среща в един от най-престижните хотели във френската столица - " Отел дьо Крийон ". В писмата категорично се упорствало за цялостна поверителност, макар че дори не се съобщавало защо става въпрос.
В хотела търговците били посрещнати от Лустиг и неговия " персонален помощник " - измамника от френско-американски генезис Робърт Артър Турбийон, който по това време към този момент имал 57 ареста в досието си. Лустиг им обяснил, че Айфеловата кула би трябвало да бъде бракувана и защото се знае, че това ще провокира голямо публично неодобрение, държавното управление желае договорката да бъде подписана, преди да стане обществено притежание. Желаещите да получат парче от нея ще би трябвало да дадат оферта до идващия ден.
Търговците били поласкани от " доверието ". Особено деен бил Андре Поасон - малък търговец с огромни упоритости, който считал, че със договорката ще увеличи професионалния си статус. Съпругата му била по-подозрителна към договорката. За да я убеди,
Лустиг употребявал " стоманен " мотив - изискал рушвет
По това време корупцията измежду френските служители била именита. Подкупът от няколко десетки хиляди франка бил заплатен незабавно в брой, а подозренията на брачната половинка били разсеяни.
Когато измамата била открита, Лустиг и Турбийон били на несъмнено място във Виена с куфар, цялостен с банкноти. Това става връх в незаконната кариера на Лустиг.
Ситуацията би била съвършена, в случай че той не се опитал да приложи номера още един път. Седмици по-късно Лустиг и Турбийон се върнали в Париж и набелязали нови жертви. За тяхно злощастие един от набелязаните предприемачи се усъмнил и алармирал полицията. Двамата измамници едвам се изплъзнали от ареста, само че " златните " им времена във Франция свършили. Лустиг решил да продължи " кариерата " си в страната на неограничените благоприятни условия - Съединени американски щати.
Отначало нещата вървели добре. Лустиг възродил измамата с печатницата на пари, като завлякъл със 132 000 $ подкупен тексаски шериф и локален данъчен началник. След което се развихрил с измами с недвижими парцели, покупко-продажби на фондовия пазар и залагания на несъществуващи спортни коне. Той даже
съумял да измами не кого да е, а Ал Капоне,
който му дал 50 000 $ за инвестиция в несъществуваща договорка за акции. В един миг обаче Лустиг се уплашил за живота си и прибрал парите в сейф за два месеца, преди да каже на Капоне, че договорката е пропаднала. Мафиотът оценил " честността " на Лустиг и му дал 5000 $ като премия.
През май 1930 година Лустиг обединил сили с известния измамник Уилям Уотс, с цел да построи мрежа за разпространение на подправени американски банкноти. Което провокирало вниманието на американското Министерство на финансите и тайните служби. Фалшивите банкноти били с извънредно високо качество и в голямо количество. Затова се считали за сериозна опасност за стабилността на стопанската система на Съединени американски щати.
Със задачата да залови уредниците бил претрупан Питър Рубано - сътрудник от тайните служби, който съумял да изпрати един от най-известните мафиоти зад решетките - Игнацио " Лупо " Саета. Преследването било епично. Рубано преследвал Лустиг из цялата страна, до момента в който измамникът употребявал голям брой подправени самоличности и маскировки.
Накрая се намесила любовницата на Лустиг
- Били Мей, която била гневна от изневерите му. Тя показала на ФБР точното място и час, където могат да заловят Лустиг.
На 10 май 1935 година измамникът бил задържан. Той бил прекомерно интелигентен, с цел да носи у себе си подправени пари, само че сътрудниците намерили измежду движимостите му ключ от шкафче на метростанция " Таймс Скуеър ". В него разкрили 51 000 $ в подправени банкноти и печатните форми, употребявани за изработката им. Така против Лустиг били повдигнати обвинявания освен за владеене на подправена валута, само че и за произвеждане и разпространяване. Последната имитация на Лустиг към Рубано била цялостна с подигравка: " Ти ме измами ".
Лустиг бил задържан, само че
съумял да избяга от пандиза преди процеса
Не задълго. ФБР го оповестило за национално търсене и популяризирало фотографията му. Лустиг бил хванат след 27 дни в Питсбърг. Той се признал за отговорен с вярата за по-лека присъда. Но на 9 декември бил наказан на 15 години за имитация и още 5 година за бягството. Лустиг бил изпратен в " Алкатраз ".
По това време той бил търсен от 45 правоприлагащи органи (под 25 псевдонима). Обикновено, когато бил задържан и съден, Лустиг употребявал подправено име - Робърт В. Милър. За личния състав на " Алкатраз " това нямало изключително значение - за него той бил просто AZ-300.
" Милър " останал там до 9 март 1947 година, когато се разболял от пневмония и бил изпратен в Медицинския център за федерални пандизчии в Спрингфилд, Мисури, където починал два дни по-късно. А в смъртния му акт била записана последна смешка - като специалност било посочено " чирак продавач ".
Роден на 4 януари 1890 година в Арнау, Австро-Унгария, още в детските си години Лустиг " дебютирал " като бедняк, джебчия, апаш, махленски шарлатанин и удивително надарен гледач на карти. Талантът му разрешил до Първата международна война да си докарва добър приход с измами на пасажери на борда на задокеански лайнери, пътуващи сред Франция и Съединени американски щати.
Войната поставила завършек на " кариерата " му. Но за малко. За човек, който владее чешки, британски, немски, френски и италиански и има удивително възприятие за слабостите на другите, не било мъчно да откри " жертви ".
Любимата му машинация била с " румънската касичка " - дървена кутия, която " печата " банкноти от по 100 $. Според версията на Лустиг кутията произвеждала същински банкноти, само че единствено по една на всеки 6 часа. Той драговолно показал по какъв начин тя работи, след което прибирал по 30 000 $ за лиценз за потребление на касичката. Разбира се, печатането на лични банкноти (истински или не) е съществено закононарушение. Така че неговите клиенти рискували сами да се уличат, в случай че намесят полицията.
Измамата работила съвършено дълго време, само че Лустиг бил упорит и не се задоволявал с постигнатото. През 1925 година той прочел публикация в парижки вестник, в която се разказва финансова рецесия във Франция след войната и големите разноски за поддръжка на Айфеловата кула. Тя станала
мотив за най-дръзката машинация в престъпната история
- Лустиг решил да " продаде " емблемата на Париж.
Той подбрал деликатно жертвите си: шестима търговци на скрап, които елементарно биха се поддали на изкушението да създадат бързо милиони. Изготвил подправени бланки на Министерството на пощите и разпратил шест писма, с които ги кани на загадка среща в един от най-престижните хотели във френската столица - " Отел дьо Крийон ". В писмата категорично се упорствало за цялостна поверителност, макар че дори не се съобщавало защо става въпрос.
В хотела търговците били посрещнати от Лустиг и неговия " персонален помощник " - измамника от френско-американски генезис Робърт Артър Турбийон, който по това време към този момент имал 57 ареста в досието си. Лустиг им обяснил, че Айфеловата кула би трябвало да бъде бракувана и защото се знае, че това ще провокира голямо публично неодобрение, държавното управление желае договорката да бъде подписана, преди да стане обществено притежание. Желаещите да получат парче от нея ще би трябвало да дадат оферта до идващия ден.
Търговците били поласкани от " доверието ". Особено деен бил Андре Поасон - малък търговец с огромни упоритости, който считал, че със договорката ще увеличи професионалния си статус. Съпругата му била по-подозрителна към договорката. За да я убеди,
Лустиг употребявал " стоманен " мотив - изискал рушвет
По това време корупцията измежду френските служители била именита. Подкупът от няколко десетки хиляди франка бил заплатен незабавно в брой, а подозренията на брачната половинка били разсеяни.
Когато измамата била открита, Лустиг и Турбийон били на несъмнено място във Виена с куфар, цялостен с банкноти. Това става връх в незаконната кариера на Лустиг.
Ситуацията би била съвършена, в случай че той не се опитал да приложи номера още един път. Седмици по-късно Лустиг и Турбийон се върнали в Париж и набелязали нови жертви. За тяхно злощастие един от набелязаните предприемачи се усъмнил и алармирал полицията. Двамата измамници едвам се изплъзнали от ареста, само че " златните " им времена във Франция свършили. Лустиг решил да продължи " кариерата " си в страната на неограничените благоприятни условия - Съединени американски щати.
Отначало нещата вървели добре. Лустиг възродил измамата с печатницата на пари, като завлякъл със 132 000 $ подкупен тексаски шериф и локален данъчен началник. След което се развихрил с измами с недвижими парцели, покупко-продажби на фондовия пазар и залагания на несъществуващи спортни коне. Той даже
съумял да измами не кого да е, а Ал Капоне,
който му дал 50 000 $ за инвестиция в несъществуваща договорка за акции. В един миг обаче Лустиг се уплашил за живота си и прибрал парите в сейф за два месеца, преди да каже на Капоне, че договорката е пропаднала. Мафиотът оценил " честността " на Лустиг и му дал 5000 $ като премия.
През май 1930 година Лустиг обединил сили с известния измамник Уилям Уотс, с цел да построи мрежа за разпространение на подправени американски банкноти. Което провокирало вниманието на американското Министерство на финансите и тайните служби. Фалшивите банкноти били с извънредно високо качество и в голямо количество. Затова се считали за сериозна опасност за стабилността на стопанската система на Съединени американски щати.
Със задачата да залови уредниците бил претрупан Питър Рубано - сътрудник от тайните служби, който съумял да изпрати един от най-известните мафиоти зад решетките - Игнацио " Лупо " Саета. Преследването било епично. Рубано преследвал Лустиг из цялата страна, до момента в който измамникът употребявал голям брой подправени самоличности и маскировки.
Накрая се намесила любовницата на Лустиг
- Били Мей, която била гневна от изневерите му. Тя показала на ФБР точното място и час, където могат да заловят Лустиг.
На 10 май 1935 година измамникът бил задържан. Той бил прекомерно интелигентен, с цел да носи у себе си подправени пари, само че сътрудниците намерили измежду движимостите му ключ от шкафче на метростанция " Таймс Скуеър ". В него разкрили 51 000 $ в подправени банкноти и печатните форми, употребявани за изработката им. Така против Лустиг били повдигнати обвинявания освен за владеене на подправена валута, само че и за произвеждане и разпространяване. Последната имитация на Лустиг към Рубано била цялостна с подигравка: " Ти ме измами ".
Лустиг бил задържан, само че
съумял да избяга от пандиза преди процеса
Не задълго. ФБР го оповестило за национално търсене и популяризирало фотографията му. Лустиг бил хванат след 27 дни в Питсбърг. Той се признал за отговорен с вярата за по-лека присъда. Но на 9 декември бил наказан на 15 години за имитация и още 5 година за бягството. Лустиг бил изпратен в " Алкатраз ".
По това време той бил търсен от 45 правоприлагащи органи (под 25 псевдонима). Обикновено, когато бил задържан и съден, Лустиг употребявал подправено име - Робърт В. Милър. За личния състав на " Алкатраз " това нямало изключително значение - за него той бил просто AZ-300.
" Милър " останал там до 9 март 1947 година, когато се разболял от пневмония и бил изпратен в Медицинския център за федерални пандизчии в Спрингфилд, Мисури, където починал два дни по-късно. А в смъртния му акт била записана последна смешка - като специалност било посочено " чирак продавач ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ