Как Александър Велики промени географията на Тир
Град Тир е учреден към 2750 година прочие н. е. и в началото се състои от две части – островна част, отделена от континента, където пък е селището Ушу.
Това естествено морско пристанище е значимо от комерсиална и стратегическа позиция и е превзето и окупирано от съвсем всяка господстваща европейска просвета през вековете – и през 332 година прочие н. е. е ред на Александър Велики да завладее този град.
Преди повече от 2000 години Александър се заема да завладее познатия свят и след като тръгва от Македония към Египет, всички огромни градове, през които минава, падат под меча му. Когато стига до град Тир, неговият поход за малко е спрян, до момента в който обмисля въпроса по какъв начин да преодолее и завземе този град в неговата целокупност – частта, която е на континента, не е проблем могъщата му бойна машина, само че остров Тир съставлява напълно ново предизвикателство. А не може просто да продължи и да остави острова незавзет, защото по този начин оставя врата към тила си.
Дълго време учените не могат да схванат по какъв начин Александър съумява да влезе на острова, само че нови проучвания дружно с геоложки находки и компютърни модели демонстрират по какъв начин този доста кадърен пълководец доближава до земята.
Водещият академик по плана Ник Маринер от френския университет в Екс-Марсилия декларира в изявление за LiveScience, че по времето на Александър Велики построяването на мост към морето би било съвсем невероятно инженерно предизвикателство, тъй че Александър и генералите му несъмнено са достигнали до острова по някакъв различен метод. Маринер и неговият екип взимат проби то сегашния към този момент полуостров Тир и изследват пластовете утайки – деликатното проучване демонстрира измененията, настъпили в седимента, дължащи се на крайбрежната интензивност през последните 10 000 години. Това разреши на откривателите да изградят компютърен модел на развиването му през времето.
Едно нещо, което става ясно, е фактът, че преди към 3000 години обезлесяването на острова се усилва, което разрешава развиването на селското стопанство. Това обезлесяване е предизвикало приключването на горния пласт седимент в морето.
Данните от пробите демонстрират ясно, че от страна към сушата на острова тази наслойка се е събрала и е основала дълга, тънка пясъчна линия сред Тир и континента. Създаването на тази пясъчна линия е подкрепено от забавянето на покачването на морското ниво, което стартира преди към 4000 години.
Именно тази тънка пясъчна линия Александър и неговите инженери употребяват, с цел да основат път сред континента и Тир. Когато Александър идва, неговите инженери виждат тази пясъчна линия, която по това време към този момент съвсем стига до континента и съществува на 1-2 метра вода.
Инженерите на Александър полагат настилка, като натрупват дървен материал и камък върху пясъчния проход. Те, несъмнено, би трябвало да работят единствено от континенталната част и по това време това е голямо предизвикателство.
3D модел на Александрийския фар на остров Фарос
Опитът, насъбран при построяването на този път, е употребен по-късно от неговите инженери за основаване на подобен – до остров Фарос от континентален Египет.
Учените допускат, че в най-здравия си интервал настилката е била почти 60 метра. Тази пътека има, несъмнено, дългогодишен резултат върху водите към острова. От двете й страни се образуват заливи, които постепенно се заблатяват, защото няма течение, което да издърпва тинята, защото водният поток беше пресечен от пътя…
Това довежда до основаването на към 65 000 квадратни метра нова земя, което е необятният полуостров, който е толкоз добре прочут през днешния ден.
Въпреки че тази блокада не е някакъв забележителен акт от позиция на историята, тя е забележителен героизъм във връзка с инженерството, належащо за построяването на пътя до острова. Без модерни машини, този строителен план би бил реализиран основно на животинска и човешка мощ. Един незабравим инженерен героизъм от античния свят, който разреши на Александър да покаже своите военни и инженерни благоприятни условия.
