Соевият сос от оригинала до ментето
Говори се, че за пръв път соевият сос или подправката сурогат на солта се е появила в Древен Китай в манастир, където група монаси решили да стартират непоколебим пост и да се откажат напълно от брашното, млякото и солта.
Постепенно гъстата течност стартират да употребяват и японските готвачи, където тя и до през днешния ден се смята за кралицата на доста ястия.
През 1965 г в една от провинциите на Япония се появява книга, в която в елементи е разказана рецептата за соевия сос.
Към деликатно подбрани соеви зърна се прибавят пшенични зърна и се слагат във солен разтвор, запечатват се в контейнери с добавена мухъл. Така затворени престояват 2-3 години, след което се прецежда и се цялостни в стъклени бутилки. Често готвачи прибавят към получената течност чесън, копър и други подправки, които усъвършенстват усета на соевия сос.
Днес потреблението на соев сос е прекомерно огромна и даже в страни като Япония и Китай, които се смятат за създател на тази рецепта, подготвят соса посредством обработка на соевия протеин, като зърната се варят с прибавяне на киселини, след което се гасят и охлаждат. По този метод продуктът може да се подготви в границите на няколко часа, което дава опция на производителите непрекъснато да попълнят запасите си от соев сос и да доставят рафтовете в супермаркетите.
Соевия сос съдържа аминокиселини и витамини, подобаващ е за хора с диабет и затлъстяване, като сполучливо замества солта и усъвършенства усета на готовите ястия.
Както с всеки артикул, по този начин и с този не би трябвало да се прекалява. От предозиране и несъразмерна приложимост съществува заплаха от повишение на кръвното налягане, нарушавания в сърдечния темп и щитовидни патологии.
При закупуване на соев сос изберете този в стъклена бутилка, обърнете внимание и на състава - той не би трябвало да съдържа емулгатори, квас, захари и други съставки, които усъвършенстват и форсират процеса на ферментация и са за да удължат периода му на валидност. В най-хубавия случай би трябвало да има единствено соя, пшеница и сол.
Обърнете внимание и на цвета. Качественият соев сос е със светлокафяв или тъмножълт цвят, който леко се стича по стените на бутилката, изкуственият и фалшив сос, създаден с киселини, има кондензиран мрачен до черен цвят.
