Докога ще храним държавния апарат?
Готови ли сте да загубите работата си, с цел да оцелеем и да продължим да храним държавния уред? Няма значение дали сте подготвени, или не сте – това е единственият вид. Държавата ни не предлага никакви решения, с изключение на въведеното изключително състояние и обществена изолираност.
Неминуемо въведеното изключително състояние ще даде опция на здравната система да се приготви за идния пик на пандемията у нас и това ще помогне на медиците да удържат фронта в тези ужасни времена . Никой не се съмнява в това. Проблемът е, че с продължаването му до 13 май (което, имам вяра, не е учудило никого) следва страната да показа на своите жители отговор на въпросите, които ги вълнуват.
Какво ще създадем, с цел да намерим метод да живеем с COVID-19, а не да се крием по къщите си от него?
Има ли ограничения, които ще ни дадат опция да рестартираме живота и стопанската система си?
Ще има ли всеобщи проби или те са единствено за уважаемите депутати?
Какво ще вършим след 13 май или тогава се чака да продължим с изключителното състояние до 13 юни?
Как ще оцелеят българите и кой ще ги спре да стартират да излизат на открито в търсене на опция да изхранят фамилиите си?
За всички е ясно, че ще платим висока цена , с цел да понижим вредите от пандемията и да запазим околните си. Ще се наложи да понижим разноските си, възнагражденията си, а някои от нас ще изгубят работата си . Никой не ни пита дали ни харесва, или не –ситуацията изисква бързи и неотложни ограничения. Преструктурирането и откриването на нови хоризонти и благоприятни условия е за предпочитане, само че в множеството от секторите е съвсем немислимо. Затова доста работодатели ще се принудят да освободят чиновниците си, без значение че множеството от тях са вложили извънредно доста в подбора и образованието им.
В същото време страната освен че не прави опит да помогне на изцяло блокираните браншове, а се пробва да спести и поддържа фиска с така наречен ограничения 60/40, които е ясно за всички, че в действителност са 23/77 . Ясно е, че това не е задоволително, в случай че си притиснат до стената и нямаш никакви запаси и доходи.
И въпреки всичко – не е ли обикновено държавниците ни, с изключение на да ни изясняват, че сме дребна и бедна страна, да стартират да работят, демонстрирайки емпатия и съпричастност към жителите си?
Тези, които заплащат, с цел да съществува тя и целият й уред. Ясно е, че няма по какъв начин да чакаме да реагират като огромните европейски страни, тъй като е реалност, че не плащаме най-високите данъчни ставки, но все отново.
Къде ще отиде новият дълг от близо 10 милиарда, който г-н Горанов предлага да вземе? – се питат много от нас . Не е ли ясно? Ще отиде за издръжката на безумно огромния държавен уред, който имаме, и за обичаните ни депутати.
Наясно ли сте какъв брой държавни чиновници има в страната? Ще се учудите ли, в случай че разберете, че те са близо 440 000, като това не включва общинските чиновници.
Знаете ли какъв брой взима един народен представител? Основното заплащане на един депутат е 3807 лева, а като включим начисленията за прослужено време и така наречен „ 2/3 безотчетни “, то става приблизително 6954 лева месечно (тази информация може и да не е напълно настояща, тъй като макар рецесията и изключителното състояние те съумяха да усилят възнагражденията си от 1 април, даже и нарастването да бъде замразено засега).
Според ръководещите бизнесът би трябвало е еластичен и да понижи заплатите на своите чиновници , с цел да оцелеят и съумеят да аплайват за новата държавна скица – 23/77.
Питам се, те подготвени ли са да си понижат заплатите? Готови ли са да уволнят и преструктурират държавния уред (изключвам лекарите, служителите на реда и учителите, схваща се)? Или подготвени ли са да стартират да взимат минималната работна заплата за страната, както направиха депутатите и целият обществен бранш в Македония? Това няма ли да понижи риска за фиска и да ни помогне да не взимаме толкоз огромен дълг?
Питам се, подготвени ли са всички от обществения бранш да бъдат съпричастни и да схванат, че страната ни ще стартира да се възвръща след рецесията едвам в края на 2020 година
Питам се, те недосегаеми ли са? За тях рецесия няма ли и за какво всички останали би трябвало да сме подготвени да понесем всички последици на рецесията – от обществената изолираност до икономическия провал, а те би трябвало седят необезпокоявани, като че ли живеят в една друга паралелна галактика.
Питам се, подготвени ли сте да си намалите заплатите с 50%, с цел да можем да продължим напред и да храним обществения бранш и депутатите си?
Защо би трябвало да си подаде оставката мигновено?
Неминуемо въведеното изключително състояние ще даде опция на здравната система да се приготви за идния пик на пандемията у нас и това ще помогне на медиците да удържат фронта в тези ужасни времена . Никой не се съмнява в това. Проблемът е, че с продължаването му до 13 май (което, имам вяра, не е учудило никого) следва страната да показа на своите жители отговор на въпросите, които ги вълнуват.
Какво ще създадем, с цел да намерим метод да живеем с COVID-19, а не да се крием по къщите си от него?
Има ли ограничения, които ще ни дадат опция да рестартираме живота и стопанската система си?
Ще има ли всеобщи проби или те са единствено за уважаемите депутати?
Какво ще вършим след 13 май или тогава се чака да продължим с изключителното състояние до 13 юни?
Как ще оцелеят българите и кой ще ги спре да стартират да излизат на открито в търсене на опция да изхранят фамилиите си?
За всички е ясно, че ще платим висока цена , с цел да понижим вредите от пандемията и да запазим околните си. Ще се наложи да понижим разноските си, възнагражденията си, а някои от нас ще изгубят работата си . Никой не ни пита дали ни харесва, или не –ситуацията изисква бързи и неотложни ограничения. Преструктурирането и откриването на нови хоризонти и благоприятни условия е за предпочитане, само че в множеството от секторите е съвсем немислимо. Затова доста работодатели ще се принудят да освободят чиновниците си, без значение че множеството от тях са вложили извънредно доста в подбора и образованието им.
В същото време страната освен че не прави опит да помогне на изцяло блокираните браншове, а се пробва да спести и поддържа фиска с така наречен ограничения 60/40, които е ясно за всички, че в действителност са 23/77 . Ясно е, че това не е задоволително, в случай че си притиснат до стената и нямаш никакви запаси и доходи.
И въпреки всичко – не е ли обикновено държавниците ни, с изключение на да ни изясняват, че сме дребна и бедна страна, да стартират да работят, демонстрирайки емпатия и съпричастност към жителите си?
Тези, които заплащат, с цел да съществува тя и целият й уред. Ясно е, че няма по какъв начин да чакаме да реагират като огромните европейски страни, тъй като е реалност, че не плащаме най-високите данъчни ставки, но все отново.
Къде ще отиде новият дълг от близо 10 милиарда, който г-н Горанов предлага да вземе? – се питат много от нас . Не е ли ясно? Ще отиде за издръжката на безумно огромния държавен уред, който имаме, и за обичаните ни депутати.
Наясно ли сте какъв брой държавни чиновници има в страната? Ще се учудите ли, в случай че разберете, че те са близо 440 000, като това не включва общинските чиновници.
Знаете ли какъв брой взима един народен представител? Основното заплащане на един депутат е 3807 лева, а като включим начисленията за прослужено време и така наречен „ 2/3 безотчетни “, то става приблизително 6954 лева месечно (тази информация може и да не е напълно настояща, тъй като макар рецесията и изключителното състояние те съумяха да усилят възнагражденията си от 1 април, даже и нарастването да бъде замразено засега).
Според ръководещите бизнесът би трябвало е еластичен и да понижи заплатите на своите чиновници , с цел да оцелеят и съумеят да аплайват за новата държавна скица – 23/77.
Питам се, те подготвени ли са да си понижат заплатите? Готови ли са да уволнят и преструктурират държавния уред (изключвам лекарите, служителите на реда и учителите, схваща се)? Или подготвени ли са да стартират да взимат минималната работна заплата за страната, както направиха депутатите и целият обществен бранш в Македония? Това няма ли да понижи риска за фиска и да ни помогне да не взимаме толкоз огромен дълг?
Питам се, подготвени ли са всички от обществения бранш да бъдат съпричастни и да схванат, че страната ни ще стартира да се възвръща след рецесията едвам в края на 2020 година
Питам се, те недосегаеми ли са? За тях рецесия няма ли и за какво всички останали би трябвало да сме подготвени да понесем всички последици на рецесията – от обществената изолираност до икономическия провал, а те би трябвало седят необезпокоявани, като че ли живеят в една друга паралелна галактика.
Питам се, подготвени ли сте да си намалите заплатите с 50%, с цел да можем да продължим напред и да храним обществения бранш и депутатите си?
Защо би трябвало да си подаде оставката мигновено?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ