Гостуващата в Националния политехнически музей документална изложба Д-р Стайко Стайков

Гостуващата в Националния политехнически музей документална галерия „ Д-р Стайко Стайков – живот, предан на науката “ споделя за основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология, който издига науката у нас на равнището на европейската, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Д-р Стайко Стайков е роден на 23 октомври 1882 година в фамилията на Парашкева и Димитър Попстайкови. Получава доста положително за времето си обучение. Учи в Пазарджик и в Пловдив. Накрая приключва Мъжката вечерна гимназия в София.

След това постъпва в Централната метеорологична станция и до края на живота си работи в нея. „ Първоначално постъпва на служба краткотраен пресметач. Намира доста мощна мотивация в станцията и стартира да се интересува за климатичните особености на страната, за земетръсните области, за другите техники за премерване “, описа в изявление за БГНЕС Николета Петкова, шеф на Историческия музей в Стрелча, чийто екип е подготвил изложбата.

Д-р Стайко Стайков усвоява изцяло самичък френски, немски, британски и италиански език, с цел да може да чете материали, които са свързани с научните му ползи, тъй като на български няма такива. „ Свободно ги приказва и даже разгласява на тези езици “, означи уредникът на Историческия музей в Стрелча.

Петкова описа, че доктор Стайко Стайков стартира да учи и японски език, тъй като се оказва, че едни от най-хубавите писания за земетръсните области са на японски.

През 1904 година в немското списание „ Dass wetter ” се появява първата научна обява на младия академик – „ Едно ново атмосферно разстройване ”. Научните изявления не стопират до тук и до 1906 година той разгласява още четири.

Д-р Стайко Стайков се издига от пресметач в служба служител, в докладчик и стига до подасистент в Централната метеорологична станция. „ Благодарение на него се купува и първият сеизмограф, тъй като той очевидно си е давал сметка какъв брой са значими наблюдателните данни. Той го конфигурира и се занимава с разчитането на лентите и единствено и само той разгласява резултатите от сеизмографа “, съобщи Петкова.

Дълго време в Централната метеорологична станция, както и в другите станции у нас се употребява така наречен стайкова клетка, която е кръстена на него. „ Това е метеорологична клетка, в която се слагат термометрите, с цел да може да бъдат предпазени от слънцето, от атмосферните условия, от прахуляк и така нататък “, изясни шефът на Историческия музей в Стрелча.

Така се стига до 1906 година, когато Стайко Стайков постъпва като студент във Физико-математическия факултет на Софийския университет с доста положителни оценки.

Поради настъпила рецесия през 1907 година в Софийския университет, провокирана от похищението на княз Фердинанд и стамболовистите против автономията на висшето образователно заведение, Стайков продължава образованието си в Берлинския университет „ Фридрих-Вилхелм “. Годините, прекарани в университета, са отдадени на разнообразни научни дирения.

„ Семейството продава къщата, която имат в Пазарджик и Стайко отпътува да учи в Германия. Случило се по този начин, че купувачът на къщата банкрутира и не може да изплати сумата, която дължи. Стайко се постанова да се върне, т.е. учи за една година там и се връща в България “, описа още Петкова. През това време Софийският университет е отворен, за негова наслада, обаче, той съумява да завоюва стипендия към Министерство на търговията и земеделието и се връща още веднъж в Германия.

Стайко Стайков приключва в Германия. До 1912 година той отпечатва в разнообразни научни списания 8 скъпи работи, сред които „ Точност на барометричното нивелиране ”, и прави проучване върху приложението на теорията на грешките в метеорологията. „ Занимава се както с климатология, по този начин и със сеизмология. Междувременно до момента в който е в Германия съумява доста добре да се запознае и с уредбата на немските метеорологични институции и обсерватории. Всъщност, той този опит го предава и в България, тъй като е в непрекъсната връзка с сътрудниците си, които му оказват доста огромна помощ, тъй като той неведнъж моли да му бъде увеличена стипендията, само че не му я усилват “, акцентира Петкова и добави, че от писмата му се схваща, че неговата стипендия е най-ниска.

Колегите му му пишат доста благи писма до момента в който е в Германия и му изпращат 40 марки, с цел да си купи часовник хронометър „ Зенит “, който му е доста нужен за работа.

Защитава докторат през 1914 година, а негови писания по климатология, метеорология и сеизмология се разгласяват в най-авторитетните български, немски и италиански списания.

„ Според шефа на Централната метеорологична станция Киро Киров Стайко Стайков съумява да издигне равнището на метеорологията, климатологията и сеизмологията – той работи и в трите области, изцяло на равнището на европейската просвета “, означи Петкова. Тя обърна внимание, че доктор Стайко Стайков става член на Германското метеорологично сдружение откакто пази дисертацията си.

От България той е единственият, който е член на Германското метеорологично сдружение и би трябвало да минат към 40 години след неговата гибел, с цел да се случи нещо сходно наново.

Д-р Стайко Стайков е индивидът, който прави проучването на огромното Горнооряховско земетресение. „ Това проучване е изпратено във всички метеорологични станции в Европа и се води за пример за проучване в сеизмологията “, съобщи шефът на Историческия музей в Стрелча.

Включването на България в Първата международна война повлиява върху живота на младия академик. Д-р Стайко Стайков е мобилизиран през 1915 година „ Когато го изпращат на фронта, германците са тези, които се сещат да го търсят, тъй като той, в действителност, е техен ученик и работи за България “, сподели още Петкова.

Още при започване на военните дейности, два дни откакто идва на фронта, попада в засада и е погубен край с. Орманли, Струмишко. Д-р Стайко Стайков умира едвам на 33 година

Брат му Иван Стайков написа в писмо до майка им Парашкева: „ Ударен бил с патрон в сърцето и незабавно погинал. Никакви страдания, напълно лека гибел. “

Научният свят също отбелязва трагичната крах с огромно страдание. Професор Каснер от Берлинския университет изнася отчет в негова памет пред Германското метеорологическо сдружение, чийто член е бил и доктор Стайков.

Научното дело и принос на доктор Стайко Стайков са забележителни по рода си за българската просвета по това време. За късото време, в което работи, той съумява да издигне българската метеорология, сеизмология и климатология изцяло на равнището на европейската просвета.

„ Няма различен в Централната метеорологична станция, който да е на неговото равнище, по този начин подложен в Европа по това време “, безапелационна е Петкова.

Близките му го дефинират като доста мил по темперамент човек, доста любознателен и по едно и също време с това доста добросърдечен. „ След като той е погубен, всички, които са били в неговия взвод, търсят камък. Някакъв специфичен бял камък са намерили. Погребват го в офицерство гробище – той няма право да е в офицерско гробище, и даже му поставят паметна плоча на гроба. И това е, тъй като в действителност той е бил необикновено добър като човек и всички са изпитвали почит към него “, описа Петкова.

В изложбата в Политехническия музей посетителите могат да видят негови персонални движимости, като огромните афиши, с които е записан в университета и огромния плакат, с който се афишира отбраната на доктор Стайко Стайков. Посетителите могат да видят също противоположни разписки, които са получени от Централните метеорологични станции, университети от Цюрих, от Швейцария, от Германия, от Полша, от Франция с неговия труд за огромното Горнооряховско земетресение, а също и персонални негови писма, насоки за развиване на дисертацията, писмо от него до една от библиотеките в Германия, в която моли да му бъде направена карта на България, с цел да може по нея да направи дисертацията си и персонални бележки с калкулации.

„ Важно е да се знае кой е бил Стайко Стайков. Важно е да се знае какво е неговото завещание, какво е оставил той на българската просвета и да си спомняме за пионерите, които са били едни от моторите за развиването на България и на българската просвета “, заключи шефът на Историческия музей в Стрелча. /БГНЕС