Максима Боева – за режисурата, приятелството и театралните експерименти
Гост в „ Свободни съчинения “ е младата режисьорка Максима Боева, която пожъна редица оценки през последните години с първите си спектакли „ Нирвана “ от Константин Илиев и самостоятелният театър „ Косвени вреди “ по романа на Светлана Алексиевич.
Тя приключва компетентност „ Режисура за трагичен спектакъл “ при проф. Пламен Марков в НАФИЗ през 2017 година, а по-късно и „ Мениджмънт в театралните изкуства “ при проф. Лидия Върбанова. Занимава се със основаване на театрални постановки в структурата на държавните театри, само че опитва свободно и на самостоятелната сцена.
В момента работи върху най-новия си театър „ Експериментът “ от в Младежки спектакъл „ Николай Бинев “. Пиесата се базира на книгата „ Ефектът Луцифер “ на доктор Филип Зимбардо – американският обществен психолог, който организира световноизвестния Станфордски затворнически опит, както и на документални материали от самия опит.
Откъде е театралната магия, която тече във вените на Максима Боева? Кои са първите и учители в изкуството? Къде съумява да откри съидейници и за какво конкуренцията ражда най- огромните театрални другарства? Тези и още свободни съчинения можете да чуете в звуковия файл.
През 1971 година доктор Филип Зимбардо трансформира подземията на Станфордския университет в затвор, в който 24-ма студенти доброволци поемат функциите на „ надзиратели “ и „ пандизчии “.
Станфордският затворнически опит е образец за изключителната скорост, с която човек може да обърне тил на човешкото у себе си, в случай че е подложен в подобаващите обществени и властови връзки. За броени дни опитът се трансформира от елементарен психически опит в обществен призрачен сън, в който участниците „ не помнят “, че не са същински „ надзиратели “ и „ пандизчии “, а елементарни юношески.
Снимки: Гергана Дамянова / МТ „ Николай Бинев “, Мартина Ктъстева
Тя приключва компетентност „ Режисура за трагичен спектакъл “ при проф. Пламен Марков в НАФИЗ през 2017 година, а по-късно и „ Мениджмънт в театралните изкуства “ при проф. Лидия Върбанова. Занимава се със основаване на театрални постановки в структурата на държавните театри, само че опитва свободно и на самостоятелната сцена.
В момента работи върху най-новия си театър „ Експериментът “ от в Младежки спектакъл „ Николай Бинев “. Пиесата се базира на книгата „ Ефектът Луцифер “ на доктор Филип Зимбардо – американският обществен психолог, който организира световноизвестния Станфордски затворнически опит, както и на документални материали от самия опит.
Откъде е театралната магия, която тече във вените на Максима Боева? Кои са първите и учители в изкуството? Къде съумява да откри съидейници и за какво конкуренцията ражда най- огромните театрални другарства? Тези и още свободни съчинения можете да чуете в звуковия файл.
През 1971 година доктор Филип Зимбардо трансформира подземията на Станфордския университет в затвор, в който 24-ма студенти доброволци поемат функциите на „ надзиратели “ и „ пандизчии “.
Станфордският затворнически опит е образец за изключителната скорост, с която човек може да обърне тил на човешкото у себе си, в случай че е подложен в подобаващите обществени и властови връзки. За броени дни опитът се трансформира от елементарен психически опит в обществен призрачен сън, в който участниците „ не помнят “, че не са същински „ надзиратели “ и „ пандизчии “, а елементарни юношески.
Снимки: Гергана Дамянова / МТ „ Николай Бинев “, Мартина Ктъстева
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ