Единственото бъдеще на Петков е лидер на дясната секта
Горещата политическа седмица промени доста неща, а едно от тях е ролята на Кирил Петков в българската политика. Официално знаем, че той е министър председател със снето доверие от Народното събрание, само че с упоритост още веднъж да бъде подобен. Иска да е водач на „ обновяваща се България “. Вече обаче може да бъде водач само на „ Демократична България “ – в случай че не на партията, то на онази умнокрасива фракция, позната като „ градска десница “.
Дебело наблягам, че пиша тези редове от позицията на човек, който смята, че от дълго време времето на Бойко Борисов е минало. И така наречен смяна, отпред с Петков, бе допустим вид за ръководство при неналичието на различен.
Но през последните дни той самичък отряза клона да бъде министър председател – и във връзка с останалите политически играчи, и предвид на преобладаващото публично мнение:
- Петков се скара грубо с Има Такъв Народ. Знае се за какво и по какъв начин. Изрече по адрес на Трифонов тежки обиди.
- Обиди и президента Радев. Нарече го страхливец. Във всеки един кодекс на честа това са думи без връщане обратно. Допълнително стана ясно, че в (мета)вселената на Петков президентът е кадърен да аргументи ужасни неща на България, в случай че се стигне до негово държавно управление („ Ще върне съветския газ и ще спре износа на оръжие за Украйна “).
- С изцепката пред „ Гардиън “ за оръжията Петков не просто сътвори немислим скандал, само че и унижи Корнелия Нинова. Изложи я. Макар скрито да изнасяме оръжие, Нинова заставам в ръководството с експлицитната алена линия „ не изнасяме “.
Какво излиза? Петков е скаран с президента, с Има Такъв Народ, унижава Българска социалистическа партия. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Иван Гешев не желаят да чуят за него. Допуска ли някой, че подобен скаран с всички човек може да е министър председател още веднъж? Кой тъкмо ще му разреши?
Да си министър председател, изключително при наложителните отсега нататък обединения, може единствено в случай че градиш мостове. За три дни Петков срути дребното.
Чрез всеобщото счепкване, а с „ полезностите “, които признават само себе си, той замязя на Демократична България. И напълно не инцидентно те са единствените, с които не се е скарал.
И още нещо. Кирил Петков сподели, че съветската посланичка Митрофанова е измежду тия, които са свалили държавното управление му. Но Кирил Петков се опиваше от наслада от общоизвестния некрит факт, че бе назначен от американската посланичка Мустафа.
Лошо е да те събаря Русия, прелестно да те назначава Съединени американски щати!
На кого са тия полезности? А и: Кофти е да си подвластен от съветския газ, окей е да си подвластен от американския? Това се полезности на сектата на умнокрасавитета.
Дали заради личностни дефицити, или е политически некомпетентен, или се подлъга от подкрепящите митинги, Кирил Петков не помни че:
- Бе открит за ръководството от същия този „ нерешителен “ Радев, който съгласно него прави пъклен несгоди на България.
- Политическа партия завоюва изборите в случай че не като директна президентска проекция в публичното схващане, то сигурно като групировка, ликвидираща антагонизмите на прехода - съвместяваща лявото и дясното – сходно на Радев, удостоверил паралелно втория си мандат. Хората харесаха Петков и Асен Василев не като „ достоверно десни “, а тъй като като президента балансираха, прокламирайки „ леви цели с десни ограничения “. А и тъй като демонстрираха, че са подготвени да сплотяват скараните партии. Тоест те бяха нещо сходно на радващия се на голям рейтинг Радев. А и тъкмо противоположното на ДБ-та, ИТН-та и така нататък, които заради „ алените си линии “ преди тях блъснаха България в кривата круша. Никой в никакъв случай не е харесвал Петков и Василев в качеството им на второ Демократична България.
- Като проекция на Радев в публичното схващане те бяха възприемани като нещо общо с него, което е ту с Русия, ту със Съединени американски щати – „ междинен път “, който постоянно се е харесвал на хората. В този смисъл позицията на множеството българи против войната на Путин не значи русофобство. Не значи, че утвърждават да сме една от трите гламави европейски страни, скъсали с „ Газпром “. Не значи, че би трябвало да удостоверяваме „ атлантическата взаимност “ с инфлация, като в това време Германия и Италия си заплащат в рубли.
- Най-важното – Политическа партия бе определена, тъй като сътвори усещане, че може да прави работа. А работата бе да бъде махнат Бойко Борисов. Петков стана министър председател след деяние събиране – събра даже Българска социалистическа партия с Демократична България. Скарването с всеки за всичко е изваждане. Петков към този момент не може да прави никаква работа. Най-малко пък да сменя модела. Той просто се трансформира в умнокрасив водач, който крещи превзет: „ Моята истина е най-свята, аз съм най-умен, другите не стават “. Мястото на подобен човек може да е единствено едно - в съпротива.
Сега ще слушаме псалми от умнокрасавитета какъв брой популярен е Петков, по какъв начин елейно реди истини. Медии ще основават хубав облик. Което няма да бъде друго от към този момент вижданото с Христо Иванов и Демократична България – самозаблуда, която на избори завършва с 7-8%.
Ситуацията като цяло е доста сложна за Демократична България. От една страна, Политическа партия им издърпва килимчето. От друга, длъжни са да се явят дружно на предварителните избори, другояче ще би трябвало да се плюят като съперници. Каква ли картинка биха били?
От трета страна, две идентични партии ще посегнат за еднакъв електорат. Резултатът май е явен.
Всичко това щеше да е друго, в случай че Петков и Василев просто бяха останали в центъра посред ненавижданото от хората раздробено политическо пространство.
Двамата споделиха за Слави Трифонов, че е похарчил историческата си роля да помогне в борбата на България против мафията. Казаха още, че той бил внедрен да провали смяната. Но по същата логика може да се кажи и за тях: похарчиха историческата си роля да бъдат опция на Борисов, внедрени, с цел да преосноват градската десница.
И да пуснат Македония в Европейски Съюз. Без грижа за България.
Коментар на Искрен Вълчев за glasove.com
Дебело наблягам, че пиша тези редове от позицията на човек, който смята, че от дълго време времето на Бойко Борисов е минало. И така наречен смяна, отпред с Петков, бе допустим вид за ръководство при неналичието на различен.
Но през последните дни той самичък отряза клона да бъде министър председател – и във връзка с останалите политически играчи, и предвид на преобладаващото публично мнение:
- Петков се скара грубо с Има Такъв Народ. Знае се за какво и по какъв начин. Изрече по адрес на Трифонов тежки обиди.
- Обиди и президента Радев. Нарече го страхливец. Във всеки един кодекс на честа това са думи без връщане обратно. Допълнително стана ясно, че в (мета)вселената на Петков президентът е кадърен да аргументи ужасни неща на България, в случай че се стигне до негово държавно управление („ Ще върне съветския газ и ще спре износа на оръжие за Украйна “).
- С изцепката пред „ Гардиън “ за оръжията Петков не просто сътвори немислим скандал, само че и унижи Корнелия Нинова. Изложи я. Макар скрито да изнасяме оръжие, Нинова заставам в ръководството с експлицитната алена линия „ не изнасяме “.
Какво излиза? Петков е скаран с президента, с Има Такъв Народ, унижава Българска социалистическа партия. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Иван Гешев не желаят да чуят за него. Допуска ли някой, че подобен скаран с всички човек може да е министър председател още веднъж? Кой тъкмо ще му разреши?
Да си министър председател, изключително при наложителните отсега нататък обединения, може единствено в случай че градиш мостове. За три дни Петков срути дребното.
Чрез всеобщото счепкване, а с „ полезностите “, които признават само себе си, той замязя на Демократична България. И напълно не инцидентно те са единствените, с които не се е скарал.
И още нещо. Кирил Петков сподели, че съветската посланичка Митрофанова е измежду тия, които са свалили държавното управление му. Но Кирил Петков се опиваше от наслада от общоизвестния некрит факт, че бе назначен от американската посланичка Мустафа.
Лошо е да те събаря Русия, прелестно да те назначава Съединени американски щати!
На кого са тия полезности? А и: Кофти е да си подвластен от съветския газ, окей е да си подвластен от американския? Това се полезности на сектата на умнокрасавитета.
Дали заради личностни дефицити, или е политически некомпетентен, или се подлъга от подкрепящите митинги, Кирил Петков не помни че:
- Бе открит за ръководството от същия този „ нерешителен “ Радев, който съгласно него прави пъклен несгоди на България.
- Политическа партия завоюва изборите в случай че не като директна президентска проекция в публичното схващане, то сигурно като групировка, ликвидираща антагонизмите на прехода - съвместяваща лявото и дясното – сходно на Радев, удостоверил паралелно втория си мандат. Хората харесаха Петков и Асен Василев не като „ достоверно десни “, а тъй като като президента балансираха, прокламирайки „ леви цели с десни ограничения “. А и тъй като демонстрираха, че са подготвени да сплотяват скараните партии. Тоест те бяха нещо сходно на радващия се на голям рейтинг Радев. А и тъкмо противоположното на ДБ-та, ИТН-та и така нататък, които заради „ алените си линии “ преди тях блъснаха България в кривата круша. Никой в никакъв случай не е харесвал Петков и Василев в качеството им на второ Демократична България.
- Като проекция на Радев в публичното схващане те бяха възприемани като нещо общо с него, което е ту с Русия, ту със Съединени американски щати – „ междинен път “, който постоянно се е харесвал на хората. В този смисъл позицията на множеството българи против войната на Путин не значи русофобство. Не значи, че утвърждават да сме една от трите гламави европейски страни, скъсали с „ Газпром “. Не значи, че би трябвало да удостоверяваме „ атлантическата взаимност “ с инфлация, като в това време Германия и Италия си заплащат в рубли.
- Най-важното – Политическа партия бе определена, тъй като сътвори усещане, че може да прави работа. А работата бе да бъде махнат Бойко Борисов. Петков стана министър председател след деяние събиране – събра даже Българска социалистическа партия с Демократична България. Скарването с всеки за всичко е изваждане. Петков към този момент не може да прави никаква работа. Най-малко пък да сменя модела. Той просто се трансформира в умнокрасив водач, който крещи превзет: „ Моята истина е най-свята, аз съм най-умен, другите не стават “. Мястото на подобен човек може да е единствено едно - в съпротива.
Сега ще слушаме псалми от умнокрасавитета какъв брой популярен е Петков, по какъв начин елейно реди истини. Медии ще основават хубав облик. Което няма да бъде друго от към този момент вижданото с Христо Иванов и Демократична България – самозаблуда, която на избори завършва с 7-8%.
Ситуацията като цяло е доста сложна за Демократична България. От една страна, Политическа партия им издърпва килимчето. От друга, длъжни са да се явят дружно на предварителните избори, другояче ще би трябвало да се плюят като съперници. Каква ли картинка биха били?
От трета страна, две идентични партии ще посегнат за еднакъв електорат. Резултатът май е явен.
Всичко това щеше да е друго, в случай че Петков и Василев просто бяха останали в центъра посред ненавижданото от хората раздробено политическо пространство.
Двамата споделиха за Слави Трифонов, че е похарчил историческата си роля да помогне в борбата на България против мафията. Казаха още, че той бил внедрен да провали смяната. Но по същата логика може да се кажи и за тях: похарчиха историческата си роля да бъдат опция на Борисов, внедрени, с цел да преосноват градската десница.
И да пуснат Македония в Европейски Съюз. Без грижа за България.
Коментар на Искрен Вълчев за glasove.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ