Кузман Илиев: По-добре финансово разумни, отколкото да режем живо месо
Голямото задлъжняване, бързо, неконтролируемо, с бързо повишаване на лихвите по дълга съчетано с политически популизъм заплава финансовата непоклатимост и слага под подозрение валутния ръб.
Вдигането на минималната работна заплата е една извънредно нездравословна мярка, която натежава на бюджета и в избрани региони на страната ще докара до доста тежки стопански разтърсвания.
Държавата може да се върне към финансовата непоклатимост, нормално това става под напън. По-добре в този момент да сме финансово рационални, с цел да не режем живо месо
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кузман Илиев, икономист от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП).
Той е съперник на тезата, че служебното държавно управление на Гълъб Донев безусловно би трябвало да внесе бюджет в Народното събрание.
„ Служебното държавно управление не трябва да прави подобен политически акт, тъй като в действителност бюджетът е олицетворението на политиките, които Народното събрание, определен от българския суверен, би следвало да води, тъй че това е доста политически детайл “, сподели икономистът.
Кузман Илиев дефинира като „ рационален ход да се продължи с миналогодишния “, тъй като е най-щедрият в историята на България.
„ Новите, които виждахме като разновидности, допускат институционализиране на задлъжняването. Много съществено задлъжняване в една среда с доста високи лихви. Практически в самото задлъжняване не безусловно се корени огромен проблем, в случай че тези спестявания отиват за индустриални вложения. Но в тази ситуация теглим дълг на високи лихви, с цел да плащаме обществени разноски, пенсии, заплати във ведомствата, което значи, че дълготрайно сме обречени на повдигане на налози и осигуровки “, предизвести икономистът от СИПП.
Той означи, че в един миг въпреки всичко ще имаме държавно управление и работещ парламент, които ще създадат своя бюджет. „ Важното е в този бюджет да покажем, че разбираме стратегическите опасности, които са по няколко линии “, сподели Кузман Илиев.
Основната линия е, че поради мъглата на инфлацията не знаем кое какъв брой коства и кое какъв брой ще коства след известно време.
„ Реално публични поръчки има в най-различни браншове на стопанската система, които са подписани, извоювани, да речем 2020 година, когато цените са едни. Междувременно индустриалната инфлация е голяма, инфлацията при производител на вътрешния пазар е 50%, т.е. тя се акумулира, разноските за нашите бизнесмени стават все по-големи и по-големи. В един миг се оказва, че на тези цени, на които страната ще заплаща на бизнеса, той не може да си приключи плановете. И тук приказвам за ВиК инфраструктура, за ЖП инфраструктура, за автомагистрали, за пътища, за саниране, защото това е една от главните стратегии по Плана за възобновяване. Може да се окаже, че ние сега поради това, че не хващаме добре инфлационния съставен елемент, нямаме задоволително средства и механизми, с които да предпазим българската стопанска система и българската предприемаческа среда от стопански разгром “, съобщи специалистът.
Проблемът е, че доста бизнеси могат да спрат. Той даде образец със строителния бранш, който е най-капиталово натоварен и привързан с банковата система. Гръбнакът на този бранш са дребните и междинните компании.
„ През 2020 година строителният бранш създава продукция за 23 милиарда лева, а за първото полугодие на тази година – 6 милиарда лева Да приемем, че до края на годината доближи 12 милиарда Ние имаме едно доста тежко стесняване на един основен бранш в нашата стопанска система. Това е един систематичен бранш и систематичен риск, който би трябвало да бъде подложен на вниманието на обществеността и да се каже, че нямаме положително бюджетиране на този риск “, сподели Илиев.
Друг риск е, че сме поели уговорката в Плана за възобновяване да понижим въглеродните излъчвания с 40%.
„ Имаме няколко разновидността, един от които е Европейската комисия да ни накаже свирепо да платим доста тежки санкции, другото е да влезем още веднъж в тежка енергийна рецесия и да унищожим половината от нашия енергиен бранш в условия, в които силата се оказва най-ключовата съставна част на оцеляването на стопанската система. Изключително безконтролно е и малко се отсрочва казусът за това какво може да се направи. Трябва бързо да се договаря с Европейска комисия и с тези хора, които дават отговор за Плана за възобновяване и да се предоговорят изискванията. Другата опция е да се трансформира района, като се вкарат нови технологии “, съобщи икономистът на СИПП.
Вместо това не се прави нищо съответно и следват санкции.
„ Или санкциите, или затваряме. А не можем да затворим половината от микса си, това е въпрос на национална сигурност. Да не приказваме, че в строителството и енергетиката са заети стотици хиляди. Въобще не разясняваме обществената цена. И ето тук е идващият въпрос, когато ти не правиш и не създаваш положителни условия за бизнесмените да оцеляват, когато теглиш дълг, който харчиш за моментни настоящи разноски, което значи, че ще им вдигнеш налозите на същите бизнесмени, когато извънредно късогледо и без някакъв политически постоянен небосвод се вършат неща, цената се заплаща след година, две доста тежко “, предизвести Илиев.
Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лева на 850-860 лева е една извънредно нездравословна мярка, която натежава на бюджета и в избрани региони на страната ще води до доста тежки стопански разтърсвания. „ Вдигайки МРЗ, вие не вършиме някакво положително. Напротив това може да сътвори огромен проблем, предизвиквайки огромна безработица. Т.е. ограничавате опцията да се основава претовареност и трайни трудови привички “, предизвести икономистът.
Голямото задлъжняване, бързо, неконтролируемо, с бързо повишаване на лихвите по дълга и очевидният популизъм, който тресе всички обединения, като всяка една от тях споделя: ние сме основният готвач и на шведската маса ще раздаваме на всички, това основава риск пред финансовата непоклатимост на България. Поставя се под подозрение борда.
Според икономиста страната може да се върне към финансовата непоклатимост, нормално това се случва под напън.
„ Сега виждаме политици, които излизат и споделят ние раздаваме на бизнеса пари, а пък пенсионерите гладни ли да вървят? Това е извънредно нездравословна измама. Нещата са свързани. Ако българската стопанска система работи и се заплащат заплати и се натрупат осигуровки в обществената система, тогава ще има и пенсии. Обратното няма по какъв начин да стане. Обратното е страната натрупа дълг и си купува време, което дълготрайно обрича цели генерации “, съобщи Илиев.
А когато нямате ликвидност с цел да обслужвате като страна обществените системи, структурите за сигурност или не дай си боже лихвите по заемите, тогава фалирате и вложителите стартират да гледат на вас като бананова република, заобикалят ви, няма нови компании, няма нови приходи, няма вероятност и се топим като народ.
„ Ние сме най-бързо топящата се нация в света. Проекцията е, че до края на века ще сме 3,5 милиона. Демографската рецесия е риск пред националната сигурност номер 1. Политиците ни би трябвало да седнат и да приказват с обстоятелства по какъв начин да основат вероятност пред българските бизнесмени, да основат постоянна данъчна среда и енергийна сигурност. Иначе ние просто се забавляваме пред лицето на извънредно тежък вихър, в който влизаме, в това число и заради външни условия, а освен от нашето безхаберие “, съобщи Кузман Илиев. /БГНЕС
Вдигането на минималната работна заплата е една извънредно нездравословна мярка, която натежава на бюджета и в избрани региони на страната ще докара до доста тежки стопански разтърсвания.
Държавата може да се върне към финансовата непоклатимост, нормално това става под напън. По-добре в този момент да сме финансово рационални, с цел да не режем живо месо
Това съобщи в изявление за БГНЕС Кузман Илиев, икономист от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП).
Той е съперник на тезата, че служебното държавно управление на Гълъб Донев безусловно би трябвало да внесе бюджет в Народното събрание.
„ Служебното държавно управление не трябва да прави подобен политически акт, тъй като в действителност бюджетът е олицетворението на политиките, които Народното събрание, определен от българския суверен, би следвало да води, тъй че това е доста политически детайл “, сподели икономистът.
Кузман Илиев дефинира като „ рационален ход да се продължи с миналогодишния “, тъй като е най-щедрият в историята на България.
„ Новите, които виждахме като разновидности, допускат институционализиране на задлъжняването. Много съществено задлъжняване в една среда с доста високи лихви. Практически в самото задлъжняване не безусловно се корени огромен проблем, в случай че тези спестявания отиват за индустриални вложения. Но в тази ситуация теглим дълг на високи лихви, с цел да плащаме обществени разноски, пенсии, заплати във ведомствата, което значи, че дълготрайно сме обречени на повдигане на налози и осигуровки “, предизвести икономистът от СИПП.
Той означи, че в един миг въпреки всичко ще имаме държавно управление и работещ парламент, които ще създадат своя бюджет. „ Важното е в този бюджет да покажем, че разбираме стратегическите опасности, които са по няколко линии “, сподели Кузман Илиев.
Основната линия е, че поради мъглата на инфлацията не знаем кое какъв брой коства и кое какъв брой ще коства след известно време.
„ Реално публични поръчки има в най-различни браншове на стопанската система, които са подписани, извоювани, да речем 2020 година, когато цените са едни. Междувременно индустриалната инфлация е голяма, инфлацията при производител на вътрешния пазар е 50%, т.е. тя се акумулира, разноските за нашите бизнесмени стават все по-големи и по-големи. В един миг се оказва, че на тези цени, на които страната ще заплаща на бизнеса, той не може да си приключи плановете. И тук приказвам за ВиК инфраструктура, за ЖП инфраструктура, за автомагистрали, за пътища, за саниране, защото това е една от главните стратегии по Плана за възобновяване. Може да се окаже, че ние сега поради това, че не хващаме добре инфлационния съставен елемент, нямаме задоволително средства и механизми, с които да предпазим българската стопанска система и българската предприемаческа среда от стопански разгром “, съобщи специалистът.
Проблемът е, че доста бизнеси могат да спрат. Той даде образец със строителния бранш, който е най-капиталово натоварен и привързан с банковата система. Гръбнакът на този бранш са дребните и междинните компании.
„ През 2020 година строителният бранш създава продукция за 23 милиарда лева, а за първото полугодие на тази година – 6 милиарда лева Да приемем, че до края на годината доближи 12 милиарда Ние имаме едно доста тежко стесняване на един основен бранш в нашата стопанска система. Това е един систематичен бранш и систематичен риск, който би трябвало да бъде подложен на вниманието на обществеността и да се каже, че нямаме положително бюджетиране на този риск “, сподели Илиев.
Друг риск е, че сме поели уговорката в Плана за възобновяване да понижим въглеродните излъчвания с 40%.
„ Имаме няколко разновидността, един от които е Европейската комисия да ни накаже свирепо да платим доста тежки санкции, другото е да влезем още веднъж в тежка енергийна рецесия и да унищожим половината от нашия енергиен бранш в условия, в които силата се оказва най-ключовата съставна част на оцеляването на стопанската система. Изключително безконтролно е и малко се отсрочва казусът за това какво може да се направи. Трябва бързо да се договаря с Европейска комисия и с тези хора, които дават отговор за Плана за възобновяване и да се предоговорят изискванията. Другата опция е да се трансформира района, като се вкарат нови технологии “, съобщи икономистът на СИПП.
Вместо това не се прави нищо съответно и следват санкции.
„ Или санкциите, или затваряме. А не можем да затворим половината от микса си, това е въпрос на национална сигурност. Да не приказваме, че в строителството и енергетиката са заети стотици хиляди. Въобще не разясняваме обществената цена. И ето тук е идващият въпрос, когато ти не правиш и не създаваш положителни условия за бизнесмените да оцеляват, когато теглиш дълг, който харчиш за моментни настоящи разноски, което значи, че ще им вдигнеш налозите на същите бизнесмени, когато извънредно късогледо и без някакъв политически постоянен небосвод се вършат неща, цената се заплаща след година, две доста тежко “, предизвести Илиев.
Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лева на 850-860 лева е една извънредно нездравословна мярка, която натежава на бюджета и в избрани региони на страната ще води до доста тежки стопански разтърсвания. „ Вдигайки МРЗ, вие не вършиме някакво положително. Напротив това може да сътвори огромен проблем, предизвиквайки огромна безработица. Т.е. ограничавате опцията да се основава претовареност и трайни трудови привички “, предизвести икономистът.
Голямото задлъжняване, бързо, неконтролируемо, с бързо повишаване на лихвите по дълга и очевидният популизъм, който тресе всички обединения, като всяка една от тях споделя: ние сме основният готвач и на шведската маса ще раздаваме на всички, това основава риск пред финансовата непоклатимост на България. Поставя се под подозрение борда.
Според икономиста страната може да се върне към финансовата непоклатимост, нормално това се случва под напън.
„ Сега виждаме политици, които излизат и споделят ние раздаваме на бизнеса пари, а пък пенсионерите гладни ли да вървят? Това е извънредно нездравословна измама. Нещата са свързани. Ако българската стопанска система работи и се заплащат заплати и се натрупат осигуровки в обществената система, тогава ще има и пенсии. Обратното няма по какъв начин да стане. Обратното е страната натрупа дълг и си купува време, което дълготрайно обрича цели генерации “, съобщи Илиев.
А когато нямате ликвидност с цел да обслужвате като страна обществените системи, структурите за сигурност или не дай си боже лихвите по заемите, тогава фалирате и вложителите стартират да гледат на вас като бананова република, заобикалят ви, няма нови компании, няма нови приходи, няма вероятност и се топим като народ.
„ Ние сме най-бързо топящата се нация в света. Проекцията е, че до края на века ще сме 3,5 милиона. Демографската рецесия е риск пред националната сигурност номер 1. Политиците ни би трябвало да седнат и да приказват с обстоятелства по какъв начин да основат вероятност пред българските бизнесмени, да основат постоянна данъчна среда и енергийна сигурност. Иначе ние просто се забавляваме пред лицето на извънредно тежък вихър, в който влизаме, в това число и заради външни условия, а освен от нашето безхаберие “, съобщи Кузман Илиев. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ