Голямата тайна е, че понякога отговор няма, пише Анди Андрюс

Голямата загадка е, че от време на време отговор няма, написа Анди Андрюс в книгата си „ Стани проницател “. Преди 10 години неговото произведение „ Проницателят “ прекатурна визиите на читателите за ню-ейдж литература със своята приземеност, достоверност и занимателност. Няколко години по-късно Андрюс пусна и „ Проницателят се завръща “. 
При спешни обстановки няма отговор, с който да запушите зейналата дупка на пода. В множеството случаи Бог дефинира по кое време да научим отговорите, споделя създателят на „ Проницателят “. Стане ли напечено, най-важни са не отговорите, а умствената ни настройка. Защото тя работи успокояващо, а спокойствието подкрепя трезвото мислене, от което се раждат хрумвания, даващи отговори.
Според Андрюс желанията са кръгла нула. Твърде доста хора съдят за себе си по желанията си. Сникнали сме да съдим за другите по дейностите им, само че за себе си – по желанията, само че желанията сами по себе си без следващо деяние, не значат нищо. Всички добре помним онази гатанка, нали?  „ Ако на кея са кацнали пет чайки и едната реши да отлети, какъв брой ще останат? " Отговорът е - пет. Намерението да отлети и отлитането са две радикално разнообразни понятия. 
„ Нека силата бъде с теб " беше един от слоганите на паметния сериал „ Междузвездни войни “. Според Андрюс хората са силата. Да, в основата е духовният ни живот, нашата връзка със Създателя, само че хората са силата, употребена от Бог. Хората, с които се заобикаляме, са най-важната мощ отвън нас самите, която в последна сметка ще оформи характера ни. А нашият нравствен мир е най-голямата мощ, влияеща на ориста ни, само че единствено в случай че се вслушаме в него.
Авторът на „ Проницателят “ в серия аудио-лекции, приказва, че семената на отчаянието не могат да покълнат в благородното сърце. Същото важи и за всяка отрицателна страст, която няма да покълне в мозъка или сърцето на оня, който хвали себе си за дребните победи в всекидневието си.Той напомня думите на самия Проницател от едноименната книга:

„ Помисли... Всеки желае да е на върха на планината, само че както добре знаеш, там има единствено камъни и е доста студено. Там нищо не пораства. Да, гледката е страхотна, само че защо ти е тази панорама? Тя единствено открива пътя по-нататък, демонстрира ни идната цел. Но с цел да я достигнем, би трябвало да слезем от планината, да прекосим долината и да стартираме да се изкачваме по идната височина. Обаче таман в долината, до момента в който постепенно напредваме през гъстата трева и стъпваме по плодородната почва, научаваме това, което ни разрешава да изкачим идващия връх на живота, съзряваме за изкачването му. Мисълта ми е, че сега ти се намираш тъкмо там, където би трябвало да си. "  

Андрюс Андрюс ни напомня също по този начин, че при общуването с околните не трябва да прилагаме повсеместен способ за връзка, тъй като резултатът може да докара до болежка, страдалчество и недоразумения, които могат да бъдат избегнати, в случай че всички ние проумеем, че другите хора поддържат връзка по друг метод.
Елементарно е, само че доста постоянно се подценява. Освен това, едно е да осъзнаеш този факт, напълно друго да го прилагаш на процедура. Необходима е бърза, съвсем мълниеносна реакция. Един човек избира да бъде хвален, различен - да го изслушват, трети - да бъде докосван, четвърти - да му се отделя особено време. Няма по какъв начин едни връзки да са сполучливи - все едно дали интимни, служебни или другарски - в случай че не се регистрира спецификата на всяка една персона.