"Ахимса" - възхвала на пацифизма във време на война
Голямата галерия на отминалата седмица (като брой участници и присъстващи) бе открита на 2 февруари в столичната изложба " Райко Алексиев ", с дипломатическо наличие и съвсем цялостен салон с посетители. С поддръжката на посолството на Индия и под наименованието " Ахимса: ненасилието ", уредниците на събитието Съюзът на българските художници (СБХ) и Индологическа фондация " Изток-Запад ", показват творби на някои от най-именитите български художници и скулптори.
Изложбата бе оповестена, като " стадий на естествено развиване и надграждане на предшестващата експозиция " Махатма Ганди: Сила на истината " от 2019 година, отдадена на 150-годишнината от рождението на политика, пацифист и нравствен лидер на индийското придвижване за самостоятелност. Тя се състоя в салона на " Оборище " 5 и СБХ нямаше присъединяване в нейната организация.
Настоящата експозиция е инициирана от двама професори — скулптора Емил Попов и художника Станислав Памукчиев, и индолога Йорданка Боянова, създател и началник на индологическата фондация " Изток-Запад ". Обявеният тематичен фокус и концептуална основа на събитието е
ахимса — значи ненасилие
и е измежду от най-важните етични основи на индуизма и будизма, както и основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди.
В бележките към изложбата се приказва за " предусещане в същността на ненасилието посредством рефлексия от форми, цветове и текст ". Текстът, във тип на отпечатани върху винил цитати за ненасилието и толерантността от Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Нелсън Мандела, Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг и други, е налице. Но що се отнася до " проникновението в същността на ненасилието с рефлексия от форми и цветове… ", там резултатът е противоречив.
Повечето участници интерпретират тематиката много свободно и е належащо положително въображение, с цел да бъде разпозната в творбите на другояче обичани художници - като " Бягащ мъж " на Павел Койчев, " Улица Главна " на Милко Божков или " Скитник " на Ивайло Мирчев в памет на Светлин Русев. Други създатели са по-конкретни в своята работа: Станислав Памукчиев с " Посвещение ", Кирил Мескин със " Страх ", Веселин Начев с " Тревожно ", може би и " Сега " на Емил Попов.
Трета група създатели, като Свилен Блажев, Рашо Митев, Зиятин Нуриев, Иван Кънчев и още неколцина показват безсюжетни и
нереални творби с неразгадаеми послания
(ако въобще има такива), които могат да бъдат тълкувани всячески. Да вземем да вземем за пример Любен Генов и неговата " Синева ". Едва ли има по-очевиден знак на ненасилието от ясното, чисто синьо небе. Но не — огромното платно на Любен Генов наподобява като следващата му " хроматична импровизация " с безредно разпилени цветни петна. Това е типично за цялото му творчество. Сам той дефинира своята живопис, която от време на време може да влияе хипнотично, като непозната на всевъзможни обществени тематики. За него тя е форма на бягство от действителността, опция на съществуването ѝ.
В изложбата се показват и още български артисти като Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Десислава Минчева, Ангел Станев, Мартиан Табаков, Пламен Моневски... Със свои творби се включват и показани и създателите от чужбина Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония).
В предверието на огромната зала до винилите с цитати са подредени на една по-особена група участници — възпитаници от НУИ " Панайот Пипков ", профил " Изящни изкуства ", град Плевен. През октомври 2022 година в Арт центъра в същия град се състоя първото издание на актуалната галерия. Сега децата демонстрират своето отношение, а създателите на най-добрите рисунки и дребни пластики бяха наградени.
За край един въпрос, който евентуално са си задали най-малко част от многочислените гости на откриването и по-късно. Как най-голямата демонстрация на принуждение в Европа от близо 80 години - пълномащабната война на Русия против Украйна, остана изцяло
незабелязана и неспомената от уредниците
на изложбата?
Предписанието на Ахимса, че едно живо създание не би трябвало да " нанася щета " на друго живо създание, каузи, думи и мисли, не е безусловно. Класическите индуистки текстове, като Махабхарата и Рамаяна, както и съвременните откриватели на концепцията за ненасилие, не са съгласни с правилата на Ахимса, когато човек е изправен пред война и други обстановки, които изискват самоотбрана. По този метод историческата индийска литература е съдействала за актуалните теории за справедливата война и самоотбраната. Но нищо от това не видяхме в " Райко Алексиев ".
Изложбата " Ахимса: ненасилието " ще остане в София до края на февруари, а по-късно ще посети и други галерии в страната.
Изложбата бе оповестена, като " стадий на естествено развиване и надграждане на предшестващата експозиция " Махатма Ганди: Сила на истината " от 2019 година, отдадена на 150-годишнината от рождението на политика, пацифист и нравствен лидер на индийското придвижване за самостоятелност. Тя се състоя в салона на " Оборище " 5 и СБХ нямаше присъединяване в нейната организация.
Настоящата експозиция е инициирана от двама професори — скулптора Емил Попов и художника Станислав Памукчиев, и индолога Йорданка Боянова, създател и началник на индологическата фондация " Изток-Запад ". Обявеният тематичен фокус и концептуална основа на събитието е
ахимса — значи ненасилие
и е измежду от най-важните етични основи на индуизма и будизма, както и основополагащ житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди.
В бележките към изложбата се приказва за " предусещане в същността на ненасилието посредством рефлексия от форми, цветове и текст ". Текстът, във тип на отпечатани върху винил цитати за ненасилието и толерантността от Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Нелсън Мандела, Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг и други, е налице. Но що се отнася до " проникновението в същността на ненасилието с рефлексия от форми и цветове… ", там резултатът е противоречив.
Повечето участници интерпретират тематиката много свободно и е належащо положително въображение, с цел да бъде разпозната в творбите на другояче обичани художници - като " Бягащ мъж " на Павел Койчев, " Улица Главна " на Милко Божков или " Скитник " на Ивайло Мирчев в памет на Светлин Русев. Други създатели са по-конкретни в своята работа: Станислав Памукчиев с " Посвещение ", Кирил Мескин със " Страх ", Веселин Начев с " Тревожно ", може би и " Сега " на Емил Попов.
Трета група създатели, като Свилен Блажев, Рашо Митев, Зиятин Нуриев, Иван Кънчев и още неколцина показват безсюжетни и
нереални творби с неразгадаеми послания
(ако въобще има такива), които могат да бъдат тълкувани всячески. Да вземем да вземем за пример Любен Генов и неговата " Синева ". Едва ли има по-очевиден знак на ненасилието от ясното, чисто синьо небе. Но не — огромното платно на Любен Генов наподобява като следващата му " хроматична импровизация " с безредно разпилени цветни петна. Това е типично за цялото му творчество. Сам той дефинира своята живопис, която от време на време може да влияе хипнотично, като непозната на всевъзможни обществени тематики. За него тя е форма на бягство от действителността, опция на съществуването ѝ.
В изложбата се показват и още български артисти като Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Десислава Минчева, Ангел Станев, Мартиан Табаков, Пламен Моневски... Със свои творби се включват и показани и създателите от чужбина Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (Северна Македония).
В предверието на огромната зала до винилите с цитати са подредени на една по-особена група участници — възпитаници от НУИ " Панайот Пипков ", профил " Изящни изкуства ", град Плевен. През октомври 2022 година в Арт центъра в същия град се състоя първото издание на актуалната галерия. Сега децата демонстрират своето отношение, а създателите на най-добрите рисунки и дребни пластики бяха наградени.
За край един въпрос, който евентуално са си задали най-малко част от многочислените гости на откриването и по-късно. Как най-голямата демонстрация на принуждение в Европа от близо 80 години - пълномащабната война на Русия против Украйна, остана изцяло
незабелязана и неспомената от уредниците
на изложбата?
Предписанието на Ахимса, че едно живо създание не би трябвало да " нанася щета " на друго живо създание, каузи, думи и мисли, не е безусловно. Класическите индуистки текстове, като Махабхарата и Рамаяна, както и съвременните откриватели на концепцията за ненасилие, не са съгласни с правилата на Ахимса, когато човек е изправен пред война и други обстановки, които изискват самоотбрана. По този метод историческата индийска литература е съдействала за актуалните теории за справедливата война и самоотбраната. Но нищо от това не видяхме в " Райко Алексиев ".
Изложбата " Ахимса: ненасилието " ще остане в София до края на февруари, а по-късно ще посети и други галерии в страната.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ