Плащаме ли за нищо, когато купуваме хомеопатия
Голям и възходящ пазар и милиони хора, уверени в изгодите на хомеопатията. Числата са показателни – тук рецесията е невъзможна. В Европа по данни от 2015 година (данните не се осъвременяват задоволително бързо), пазарът на хомеопатични артикули е възлизал на 1 милиарда евро, с 6% годишен растеж. В България се разчита повече на този вид артикули, а хомеопатите са доста повече спрямо Европа – към 25 на 100 000 души население при 8,4 за Европейски Съюз по информация на Европейската коалиция на хомеопатичните и антропософските медицински артикули.
На този декор стандартната просвета е безапелационна – нито един от правилата, на които стъпва различният способ на лекуване, не е изискан научно и хората заплащат, с цел да получават всъщност гранули от захар без резултат отвън плацебото. Защо формалната просвета отхвърля хомеопатията и има ли отдръпване от нея в европейски страни с обичайно високо ползване?
Много богата сбирка от публични мнения и документи на научни академии и медицински управляващи от целия свят показа в книгата „ Хомеопатията през днешния ден “ през 2022 година акад. Иван Юхновски – някогашен ръководител на Българската академия на науките и деен участник в дебата за рисковете от хомеопатията. В сборника се наблюдават сериозно правилата, на които стъпва хомеопатията и се показват редица свидетелства за неналичието на потвърден резултат. Учените са безапелационни, че при по-сериозни болести отводът от обичайната медицина в интерес на хомеопатията е доста рисков. Има и цели страни, в които хомеопатията се популяризира бързо поради ниската покупателна дарба, по-ниските цени и липса на информация измежду популацията, което подкопава здравната система, акцентират учените.
Научни правила или догми
Множество са формалните документи, които отхвърлят като научно неприемливи правилата на учредената от Самюъл Ханеман (1755 - 1843) система за лекуване. Хомеопатията стъпва на пет съществени правилото:
- принцип на сходството – съгласно който заболяването се лекува с лекарство, което може да провокира същото страдание;
- принцип на изпитването върху здрави хора – медикаментите се тестват върху здрави хора и в случай че проявят признаци, се приема, че ще бъде уместно за хора със същата симптоматика;
- принцип на дребната доза – разбирането е, че колкото е по-разредено, толкоз по-ефективно е лекарството;
- принцип на потенциониране – резултатът при разреждането нараства при дълготрайно разклащане;
- принцип на самостоятелното лекуване – доста хомеопати съветват самостоятелно пациентите си за избор на най-подходяща терапия.
Тези правила са извеждани в ера преди химията и физиката да открият свойствата на молекулите, когато учените са вярвали в безкрайната делимост на материята. По създание сега те са просто преднаучни умозрителни канони, се акцентира в меморандум на съветската академия на науките от 2017 година
Учените са безапелационни, че в свръхразредените разтвори не се съдържа съвсем нищо. В обявата си „ Шюслеровите соли – рискова илюзия “ проф. Иво Иванов на собствен ред дава следния образец – предлагана на пазара сол, разтваряна по хомеопатичния способ, планува степен на разреждане 1 към 1 000 000 000 000. Какво значи това? Представете си да разтворим една песъчинка от плажа – почти 1 mg във вода от 5000 варела по 200 литра или почти 1000 тона, изяснява ученият. По този способ е разводнен и предлаганият на пазара артикул. „ Едва ли има способ на аналитичната химия, който да открие и потвърди съответните йони в този супер-свръх-разреден разтвор, показва Иванов.
На аргумента, че в свръхразредените разтвори не се съдържа съвсем нищо, хомеопатите опълчват различен необоснован за науката принцип – паметта на водата. Тук се изхожда от препоръчана от имунолога Жак Бенвенист опция водата да помни. Така разтварянето не пречи, тъй като пази паметта за предходното положение, се счита в хомеопатията. Това изрично е отхвърлено от науката. Доказан факт е, че сред водните молекули съществуват водородни връзки, само че те се реалокират на няколко пикосекунди – 10 на минус 12 степен. Тоест водата няма дълготрайна памет – в нея се правят непрекъснати процеси на разпад и формиране на групи от молекули. Опитът на хомеопатията да потвърди противоположното все още са несполучливи. Нещо повече – аргументът за паметта на водата не визира едни от най-разпространените форми на произвеждане на хомеопатичните артикули – гранули и таблетки, акцентират учените.
Индивидуалният избор на препарати също се оборва от учените с аргумента, че на процедура свръхразредените препарати не съдържат дейното вещество, разказано в тях, и съставляват едно и също празно хапче. Плацебо резултатът тук е огромен. Остава обаче въпросът за какво е належащо да се заплаща за нещо, което по същество съставлява празно хапче, акцентират учените.
Свръхдоза за разбиране
За да потвърдят изказванията, че в хомеопатичните артикули не се съдържа съвсем нищо, са провеждани голям брой акции по обществено предозиране с такива артикули. Най-известна е акцията 10:23 на Merseyside Skeptics Society и белгийската скептична организация SKEPP от 2010 година, когато на редица места по света е проведено предозиране с препарати, за които се смята, че ще бъдат рискови при огромни дози. Подобна акция организира в България през 2012 година физикът Ивайло Славов. Той изпива 280 хапчета – по 80 топчета от опаковки с пчелна отрова (към която е алергичен), беладона и арника и още 40 таблетки „ Седатиф ПС “. „ Когато пиете едното нищо, не може да очаквате различен резултат с изключение на психически провокиран от вида на плацебото “, описа тогава физикът.
Мащабна реклама и слаби регулации
В медицината и науката има от ден на ден проучвания за неналичието на резултат от хомеопатията, само че ограничението на този пазар е мъчно с помощта на нападателната реклама и слабите регулации. Действията на научната общественост въпреки всичко не остават без резултат. От януари 2021 година Франция спря да финансира с обществени средства хомеопатични артикули, макар че те са доста известни в страната. През 2018 година сходна политика е оповестена и в Испания, като държавното управление на Педро Санчес си слага за цел тези различни подходи да излязат от университетите и здравните центрове. Приема се и решение за етикетиране, съгласно което на продуктите би трябвало да е категорично посочено, че нямат утвърдени лечебни показания. Много представен в тази посока е Австралийският отчет от 2015 година, който проучва 225 проучвателен труда, с цел да излезе със умозаключение, че няма здравно положение, при което да има надеждни доказателства за резултат от хомеопатията. Този доста обстоен отчет е нападнат, като сега тече инспекция на омбудсмана.
У нас рекламата е хем неразрешена, хем позволена
У нас Законът за здравето изрично не разрешава всички форми на реклама на неконвенционални способи, измежду които и хомеопатията, в това число свързването им с профилактика, диагностика, лекуване и рехабилитация. В същото време Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина гласи, че рекламата е позволена единствено при лекарствени артикули, отпускани без лекарско наставление. Хомеопатичните артикули са такива и българската Изпълнителна организация по медикаментите смята, че рекламата при тях е разрешена. Опитите на група учени да получат експлицитен отговор за какво нещо, неразрешено от закона за здравето, е разрешено в различен закон, все още остават без резултат. Миналата година голям брой учени настояха в писмо до МОН и Министерство на здравеопазването да спре образованието по специалност „ Технология на хомеопатичните и фитопродукти “ в професионалните гимназии. През 2018 година 65 учени настояха и за премахването на образованието по хомеопатия от медицинските университети. Срещу това предложение имаше доста остра реакция, в това число и поради огромния брой хора, минали през такива квалификации и основаните академични структури и курсове.
На този декор стандартната просвета е безапелационна – нито един от правилата, на които стъпва различният способ на лекуване, не е изискан научно и хората заплащат, с цел да получават всъщност гранули от захар без резултат отвън плацебото. Защо формалната просвета отхвърля хомеопатията и има ли отдръпване от нея в европейски страни с обичайно високо ползване?
Много богата сбирка от публични мнения и документи на научни академии и медицински управляващи от целия свят показа в книгата „ Хомеопатията през днешния ден “ през 2022 година акад. Иван Юхновски – някогашен ръководител на Българската академия на науките и деен участник в дебата за рисковете от хомеопатията. В сборника се наблюдават сериозно правилата, на които стъпва хомеопатията и се показват редица свидетелства за неналичието на потвърден резултат. Учените са безапелационни, че при по-сериозни болести отводът от обичайната медицина в интерес на хомеопатията е доста рисков. Има и цели страни, в които хомеопатията се популяризира бързо поради ниската покупателна дарба, по-ниските цени и липса на информация измежду популацията, което подкопава здравната система, акцентират учените.
Научни правила или догми
Множество са формалните документи, които отхвърлят като научно неприемливи правилата на учредената от Самюъл Ханеман (1755 - 1843) система за лекуване. Хомеопатията стъпва на пет съществени правилото:
- принцип на сходството – съгласно който заболяването се лекува с лекарство, което може да провокира същото страдание;
- принцип на изпитването върху здрави хора – медикаментите се тестват върху здрави хора и в случай че проявят признаци, се приема, че ще бъде уместно за хора със същата симптоматика;
- принцип на дребната доза – разбирането е, че колкото е по-разредено, толкоз по-ефективно е лекарството;
- принцип на потенциониране – резултатът при разреждането нараства при дълготрайно разклащане;
- принцип на самостоятелното лекуване – доста хомеопати съветват самостоятелно пациентите си за избор на най-подходяща терапия.
Тези правила са извеждани в ера преди химията и физиката да открият свойствата на молекулите, когато учените са вярвали в безкрайната делимост на материята. По създание сега те са просто преднаучни умозрителни канони, се акцентира в меморандум на съветската академия на науките от 2017 година
Учените са безапелационни, че в свръхразредените разтвори не се съдържа съвсем нищо. В обявата си „ Шюслеровите соли – рискова илюзия “ проф. Иво Иванов на собствен ред дава следния образец – предлагана на пазара сол, разтваряна по хомеопатичния способ, планува степен на разреждане 1 към 1 000 000 000 000. Какво значи това? Представете си да разтворим една песъчинка от плажа – почти 1 mg във вода от 5000 варела по 200 литра или почти 1000 тона, изяснява ученият. По този способ е разводнен и предлаганият на пазара артикул. „ Едва ли има способ на аналитичната химия, който да открие и потвърди съответните йони в този супер-свръх-разреден разтвор, показва Иванов.
На аргумента, че в свръхразредените разтвори не се съдържа съвсем нищо, хомеопатите опълчват различен необоснован за науката принцип – паметта на водата. Тук се изхожда от препоръчана от имунолога Жак Бенвенист опция водата да помни. Така разтварянето не пречи, тъй като пази паметта за предходното положение, се счита в хомеопатията. Това изрично е отхвърлено от науката. Доказан факт е, че сред водните молекули съществуват водородни връзки, само че те се реалокират на няколко пикосекунди – 10 на минус 12 степен. Тоест водата няма дълготрайна памет – в нея се правят непрекъснати процеси на разпад и формиране на групи от молекули. Опитът на хомеопатията да потвърди противоположното все още са несполучливи. Нещо повече – аргументът за паметта на водата не визира едни от най-разпространените форми на произвеждане на хомеопатичните артикули – гранули и таблетки, акцентират учените.
Индивидуалният избор на препарати също се оборва от учените с аргумента, че на процедура свръхразредените препарати не съдържат дейното вещество, разказано в тях, и съставляват едно и също празно хапче. Плацебо резултатът тук е огромен. Остава обаче въпросът за какво е належащо да се заплаща за нещо, което по същество съставлява празно хапче, акцентират учените.
Свръхдоза за разбиране
За да потвърдят изказванията, че в хомеопатичните артикули не се съдържа съвсем нищо, са провеждани голям брой акции по обществено предозиране с такива артикули. Най-известна е акцията 10:23 на Merseyside Skeptics Society и белгийската скептична организация SKEPP от 2010 година, когато на редица места по света е проведено предозиране с препарати, за които се смята, че ще бъдат рискови при огромни дози. Подобна акция организира в България през 2012 година физикът Ивайло Славов. Той изпива 280 хапчета – по 80 топчета от опаковки с пчелна отрова (към която е алергичен), беладона и арника и още 40 таблетки „ Седатиф ПС “. „ Когато пиете едното нищо, не може да очаквате различен резултат с изключение на психически провокиран от вида на плацебото “, описа тогава физикът.
Мащабна реклама и слаби регулации
В медицината и науката има от ден на ден проучвания за неналичието на резултат от хомеопатията, само че ограничението на този пазар е мъчно с помощта на нападателната реклама и слабите регулации. Действията на научната общественост въпреки всичко не остават без резултат. От януари 2021 година Франция спря да финансира с обществени средства хомеопатични артикули, макар че те са доста известни в страната. През 2018 година сходна политика е оповестена и в Испания, като държавното управление на Педро Санчес си слага за цел тези различни подходи да излязат от университетите и здравните центрове. Приема се и решение за етикетиране, съгласно което на продуктите би трябвало да е категорично посочено, че нямат утвърдени лечебни показания. Много представен в тази посока е Австралийският отчет от 2015 година, който проучва 225 проучвателен труда, с цел да излезе със умозаключение, че няма здравно положение, при което да има надеждни доказателства за резултат от хомеопатията. Този доста обстоен отчет е нападнат, като сега тече инспекция на омбудсмана.
У нас рекламата е хем неразрешена, хем позволена
У нас Законът за здравето изрично не разрешава всички форми на реклама на неконвенционални способи, измежду които и хомеопатията, в това число свързването им с профилактика, диагностика, лекуване и рехабилитация. В същото време Законът за лекарствените артикули в хуманната медицина гласи, че рекламата е позволена единствено при лекарствени артикули, отпускани без лекарско наставление. Хомеопатичните артикули са такива и българската Изпълнителна организация по медикаментите смята, че рекламата при тях е разрешена. Опитите на група учени да получат експлицитен отговор за какво нещо, неразрешено от закона за здравето, е разрешено в различен закон, все още остават без резултат. Миналата година голям брой учени настояха в писмо до МОН и Министерство на здравеопазването да спре образованието по специалност „ Технология на хомеопатичните и фитопродукти “ в професионалните гимназии. През 2018 година 65 учени настояха и за премахването на образованието по хомеопатия от медицинските университети. Срещу това предложение имаше доста остра реакция, в това число и поради огромния брой хора, минали през такива квалификации и основаните академични структури и курсове.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ