Франкенщайн-самолетите, сглобени от донори
Големият сребърен аероплан, паркиран навън поле, е единствената почтена цел в радиус от километри. Японските бомбардировачи бързо обсипват открития Douglas DC-3 (моделът на главната снимка) със стотици картечни изстрели. Хю Уудс, водач на Китайската национална авиационна корпорация (CNAC), следи от близкия рид. Сърцето му потъва, когато 100-килограмова бомба се детонира под дясното крило на самолета му, хвърляйки пръст, трева и натрошен алуминий из цялото летище Суйфу.
Екипажът и пасажерите му са живи и невредими, само че скъпоценният му аероплан го няма. С накриво крило няма да има късмет да се вдигне още веднъж. Скоро ще се върнат още нападатели, с цел да го довършат тотално. Най-доброто, което Уудс и хората му могат да създадат, е да скрият ранения аероплан измежду дърветата, да се свържат по радиото с базата и да се надява на знамение.
През пролетта на 1941 година транспортните самолети на компанията Дъглас са съвсем скъпи в Китай. Когато шефът по поддръжката на CNAC Зигмунд „ Сол “ Солдински получава новината в Хонконг, той взема решение, че към този момент е време да си сипе. Докато Сол удря няколко чаши уиски White Horse, той разисква казуса с шефа Уонг.
В Китай няма аварийно крило за DC-3, а самолетната компания ще отнеме месеци да направи ново. И по-късно не могат да го изпратят, най-малко не и с американски транспортен съд, тъй като има закони за неутралитет по време на войната. Дори да имат готово крило и то да е в Хонконг, по какъв начин щяха да го занесат на 1400 километра? С транспортен съд, по-късно с камион? На пръв взор няма на практика метод да се свърши работата.
Обратно в хангара на CNAC, Солдински се доближава до група механици, които ремонтират Douglas DC-2. Когато ги пита дали крило DC-2 може да стане на DC-3, те го гледат безмълвно. Мрачният остарял Сол най-сетне беше полудял…
Но откакто вършат някои измервания, калкулации и опити, скоро излиза наяве, че Сол, даже леко пийнал, има много положителни инстинкти. Пестеливият Доналд Дъглас и неговите инженери в действителност употребяват приспособленията за крилата и централната част на DC-2 и в по-новите си DC-3. Не приляга съвършено, само че ще да работи, в случай че приемем, че ремонтираният аероплан може да лети с крило, което е съвсем метър и половина по-късо от истинското.
Когато аварийното крило най-сетне идва в Суйфу, лишава няколко дни на да се смени – да се в профил осакатеното дясно крило и да се сложи новото благодарение на подложки, новопробити дупки и много молебствия. През цялото време мъжете следят небето, надявайки се японците да не се появят още веднъж, с цел да скапват целия проект.
Макар и привидно наивен първоначално, проектът на Сол съумява. Пилотът на CNAC Хал Суит излетя с очуканата птица и споделя, че тя лети изненадващо добре, макар че самолетът непрестанно се килва встрани като автомобил, който е бил съществено ударен. След безвредното идване в Хонг Конг, механиците на CNAC вършат няколко фотоси на това, което на смешка назовават „ DC-2½ “, преди да стартират дългата работа по ремонта на самолета.
Това необичайно премеждие в Китай напълно не е единственият сходен случай на аероплан, издигнат от два или повече други самолета. Боевете през Втората международна война довеждат до редица странни въздушни франкенщайна.
Boeing B-17
По време на американските бомбардировки в Европа, Осма въздушна войска се нуждае от всеки военен аероплан, до който може да се добере, което постоянно значи осъществяване на тежки поправки на тежко развалени бомбардировачи. През октомври 1944 година B-17G с прякор Little Miss Mischief поема опустошителен удар от германскo 88-милиметрово оръдие над Кьолн. Пилотът се връща безвредно на летището в Басингборн, само че ремонтните работи са жестоки. Носът и крилата на Little Miss Mischief са съвсем недокоснати, само че задницата съвсем я няма. За да върнат бомбардировача в деяние, механиците ползват самолет-донор.
Те намират каквото им е нужно, на към 40 километра северно, в хранилище за боклуци. Wallaroo Mark II от 303-та група бомбардировачи е уцелен в носа по време на задача над Берлин през април 1944 година, след което претърпява колапс на главния колесник през идващия август. Опашката на B-17 обаче е значително невредима и би била идеална за Little Miss Mischief.
В продължение на 40 дни мъжете от 441-ва подстанция в Басингборн закачат опашката на Wallaroo към издигнатата от дъщерна на Lockheed компания предна част на Little Miss Mischief. Използвайки елементи от още 13 други самолета, те също заменят обшивки, крилови панели и отвесната опашка. Резултатите са поразителни: предната половина – Little Miss Mischief – е гол метал, а задната част – Wallaroo – е в избледняло маслинено сиво върху сиво.
Най-известният Франкенщайн е съзнателно построен така, че да наподобява като план по Труд и техника. В романа от 1964 г. „ The Flight of the Phoenix “ 12 мъже, изгубили се в либийската пустиня, конструират нов аероплан от останките на Fairchild C-82 Packet, с който катастрофират. За кино лентата по книгата от 1965 година продуцентите поръчват на базираната в Калифорния компания Tallmantz Aviation да построят летящия аероплан.
Фюзелажът и опашката на машината са направени от тръби и шперплат, завършени по този начин, че да се наподобяват на откъртени от сградата на измислената нефтена компания C-82 от романа. Крилата се от бракуван Beechcraft C-45, а задното колело идваше от северноамериканския L-17 Navion. Строителите взимат мотор, похлупак и витло от North American T-6. Единственият по рода си аероплан е инспектиран, счетен за кадърен за хвърчене и регистриран под името Tallmantz Phoenix P-1 в документите на Федералното ръководство на гражданската авиация на Съединени американски щати.
Когато травма отстранява главния водач Франк Талман, неговият сътрудник от Tallmantz Aviation Пол Манц поема ръководството. Той е умел водач – въздушен играч и авиационен съветник с над 25 000 часа във въздуха. Докато снимат в изгарящата долината Бътеркъп в Аризона на 8 юли 1965 година, Манц и каскадьорът Боби Роуз минават с Phoenix единствено на няколко метра от повърхността на пустинята. Кадрите, снимани от голям брой ъгли, са монтирани по този начин, че да наподобяват като окончателното, победоносно политане на до момента обречени хора.
При второто прекосяване на самолета обаче, той закача пясъка. Задницата му се скършва и по-късно се откъсва, крилата и пилотската кабина на разцепения аероплан се спускат напред и по-късно се забиват в скалите и пясъка. Роуз е съществено ранена, само че оцелява. Манц въпреки това умира в горящите парчета.
