Да си спомним за големия Валери Петров и неговия преамбюл
Големият български стихотворец, преводач и сценарист Валери Петров (1920-2014) си отиде от този свят на 27 август преди шест години. След себе си той остави голямо и скъпо поетично наследство за деца и възрастни, както и блестящи преводи на драматургичните произведения на Уилям Шекспир и приказките на Джани Родари. Филмите по негови сюжети " На дребния остров ", " Слънцето и сянката ", " Първи урок ", " Един снимачен ден ", " Рицар без ризница ", " Йо-хо-хо " не престават да са обичани и гледани от генерации българи - а последният дори има американски римейк.
Изпод перото на Валери Петров излиза и финалната редакция на един доста значим текст – преамбюлът на в този момент настоящата Конституция на Република България, призната от VII Велико Народно заседание, в което той е депутат.
Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се назовава встъпително ревю в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът закупи нова новост, откакто днешните ръководещи се захванаха да пишат и одобряват нов главен закон, с желание да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им към този момент е подготвен, въпреки основният законотворец Дани Кирилов да подаде оставка през вчерашния ден.
Но от него отсъства преамбюлът, отразяващ тогавашния блян за основаване на „ демократична, правова и обществена страна “.
Мнението на мнозина е, че това е просто един нереален текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като разгласа или заръка. Други пък са на противоположното мнение – че в него са заложени правилата на конституцията, изразени в синтетичен тип, което му придава правна същина и значение.
Основният закон в някои страни има увод, а в други – не, само че конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това ѝ се поставя подобен. В българското модерно законодателство има и други нормативни документи с уводен текст – Законът за вероизповеданията, настоящ от края на 2002 година.
Да звучи разбираемо и човешки, с цел да стигне до сърцата на хората! За това е упорствал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и описват негови сътрудници народни представители, взели участие в събитията.
„ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ, като разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;
като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;
като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,
прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази Конституция “.
Това гласи преамбюлът на в този момент настоящата Конституция, завършен в този тип от Валери Петров.
Изпод перото на Валери Петров излиза и финалната редакция на един доста значим текст – преамбюлът на в този момент настоящата Конституция на Република България, призната от VII Велико Народно заседание, в което той е депутат.
Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се назовава встъпително ревю в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът закупи нова новост, откакто днешните ръководещи се захванаха да пишат и одобряват нов главен закон, с желание да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им към този момент е подготвен, въпреки основният законотворец Дани Кирилов да подаде оставка през вчерашния ден.
Но от него отсъства преамбюлът, отразяващ тогавашния блян за основаване на „ демократична, правова и обществена страна “.
Мнението на мнозина е, че това е просто един нереален текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като разгласа или заръка. Други пък са на противоположното мнение – че в него са заложени правилата на конституцията, изразени в синтетичен тип, което му придава правна същина и значение.
Основният закон в някои страни има увод, а в други – не, само че конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това ѝ се поставя подобен. В българското модерно законодателство има и други нормативни документи с уводен текст – Законът за вероизповеданията, настоящ от края на 2002 година.
Да звучи разбираемо и човешки, с цел да стигне до сърцата на хората! За това е упорствал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и описват негови сътрудници народни представители, взели участие в събитията.
„ Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ, като разгласяваме верността си към общочовешките полезности: независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;
като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;
като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,
прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази Конституция “.
Това гласи преамбюлът на в този момент настоящата Конституция, завършен в този тип от Валери Петров.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ