Зорница Спасова: Около 24 милиона души годишно мигрират поради природни бедствия
Годишно към 24 милиона души мигрират заради естествени бедствия. Между 19 и 21 милиона от тях са поради климатичните промени. Мрачните прогнози са доникъде на века те да надвишават 1 милиард души, което е 1/8 от популацията на света. Това сподели Зорница Спасова от Националния център по публично здраве и част от екипа на " Климатека " в предаването " Денят на фокус " на Радио " Фокус " .
За екологични бежанци се приказва от средата на 70-те години на ХХ век. " Винаги е имало премествания на огромни групи население, само че в случай че допуснем необратимо изменение на климата, това ще се случва в големи мащаби “, съобщи Спасова.
Причините за миграцията са главно две – заличаване на или застрашаване на местообитанието или поминъка на хората.
Най-много хора ще мигрират поради увеличение на нивото на международния океан. " Затова стоплянето би трябвало да се ограничи до градус и половина, тъй като в случай че се надвиши тази граница и се получи необратимо изменение на климата, огромни маси от континентален лед биха повдигнали доста равнището на океана. 70% от популацията на света живее в крайбрежни региони “, изясни Зорница Спасова.
В момента най-уязвими са дребните островни страни. " Дори да не са напълно залети островите, в случай че се увеличи равнището на океана, се засоляват подземните водоизточници. Така умират растенията, хората не могат да си произведат годишна продукция. Самата вода става негодна за консумация. Това визира освен островните страни, само че и страни, ситуирани на ниска надморска височина, като Бангладеш. Там половината от територията сега е с по-голяма соленост на подземните води. Това има и здравни последици, тъй като популацията страда повече от хипертония поради по-високото наличие на сол в подземните води “, разясни специалистът.
По същите аргументи тихоокеанската островна страна Тувалу към този момент има подписани контракти за климатична миграция с Австралия и Нова Зеландия и годишно изселва избран брой поданици, добави Спасова.
Зачестяващите рискови метеорологични феномени, като пожарите, ураганите, засушаването, също са фактори. Заради разтопяването на пермафроста в Аляска държавното управление на Съединени американски щати възнамерява изселването на цели селища поради подкопаване основите на жилищата им. В региона на Сахел на юг от Сахара опустиняването се усилва прогресивно, даде образци тя.
Около 80% от климатичните бежанци избират да останат в родината си, в случай че изискванията са подобаващи. Миграцията основава редица опасности, акцентира Зорница Спасова – тя натоварва здравните системи на съответните страни, може да провокира социално-политическо неодобрение.
Бежанците могат да придвижват инфекциозни трансмисивни болести, които не са присъщи за съответния регион. " Борбата за запаси може да прерасне в климатични войни. Светът е на ръба и е хубаво да не прави " решителната “ крачка напред “, предизвести тя.
Климатичните бежанци не са предпазени от интернационалното право. През 2020 година Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации постановява, че климатичните мигранти не могат да бъдат връщани в страните на генезис, защото това може да заплаши живота им. " Това основава казус за всеобщи пресичания на граници поради климатичните промени “, счита Спасова.
През 2021 година в Съединени американски щати излиза отчет за ограниченията за справяне с интернационалната миграция, изключително тази от юг. " Държавите в Карибския басейн страдат от суша, от урагани, рискови феномени и се чака южните елементи на страната да са под мигрантски напън “, разясни специалистът.
Според Зорница Спасова България ще се трансформира в притегателно място за климатичните бежанци. " Южна Европа ще пострада от сушите и ще има мигрантски напън на север, съгласно мен и към България “, предвижда тя.
За екологични бежанци се приказва от средата на 70-те години на ХХ век. " Винаги е имало премествания на огромни групи население, само че в случай че допуснем необратимо изменение на климата, това ще се случва в големи мащаби “, съобщи Спасова.
Причините за миграцията са главно две – заличаване на или застрашаване на местообитанието или поминъка на хората.
Най-много хора ще мигрират поради увеличение на нивото на международния океан. " Затова стоплянето би трябвало да се ограничи до градус и половина, тъй като в случай че се надвиши тази граница и се получи необратимо изменение на климата, огромни маси от континентален лед биха повдигнали доста равнището на океана. 70% от популацията на света живее в крайбрежни региони “, изясни Зорница Спасова.
В момента най-уязвими са дребните островни страни. " Дори да не са напълно залети островите, в случай че се увеличи равнището на океана, се засоляват подземните водоизточници. Така умират растенията, хората не могат да си произведат годишна продукция. Самата вода става негодна за консумация. Това визира освен островните страни, само че и страни, ситуирани на ниска надморска височина, като Бангладеш. Там половината от територията сега е с по-голяма соленост на подземните води. Това има и здравни последици, тъй като популацията страда повече от хипертония поради по-високото наличие на сол в подземните води “, разясни специалистът.
По същите аргументи тихоокеанската островна страна Тувалу към този момент има подписани контракти за климатична миграция с Австралия и Нова Зеландия и годишно изселва избран брой поданици, добави Спасова.
Зачестяващите рискови метеорологични феномени, като пожарите, ураганите, засушаването, също са фактори. Заради разтопяването на пермафроста в Аляска държавното управление на Съединени американски щати възнамерява изселването на цели селища поради подкопаване основите на жилищата им. В региона на Сахел на юг от Сахара опустиняването се усилва прогресивно, даде образци тя.
Около 80% от климатичните бежанци избират да останат в родината си, в случай че изискванията са подобаващи. Миграцията основава редица опасности, акцентира Зорница Спасова – тя натоварва здравните системи на съответните страни, може да провокира социално-политическо неодобрение.
Бежанците могат да придвижват инфекциозни трансмисивни болести, които не са присъщи за съответния регион. " Борбата за запаси може да прерасне в климатични войни. Светът е на ръба и е хубаво да не прави " решителната “ крачка напред “, предизвести тя.
Климатичните бежанци не са предпазени от интернационалното право. През 2020 година Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации постановява, че климатичните мигранти не могат да бъдат връщани в страните на генезис, защото това може да заплаши живота им. " Това основава казус за всеобщи пресичания на граници поради климатичните промени “, счита Спасова.
През 2021 година в Съединени американски щати излиза отчет за ограниченията за справяне с интернационалната миграция, изключително тази от юг. " Държавите в Карибския басейн страдат от суша, от урагани, рискови феномени и се чака южните елементи на страната да са под мигрантски напън “, разясни специалистът.
Според Зорница Спасова България ще се трансформира в притегателно място за климатичните бежанци. " Южна Европа ще пострада от сушите и ще има мигрантски напън на север, съгласно мен и към България “, предвижда тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ