За и против съхраняването на хляба в хладилника
Решението дали да се държи самун в хладилника зависи от желания метод, по който той се употребява – свеж или изгорял.
В ледник, хлябът се резервира кадърен по-дълго време. Но съхраняван по този метод, той губи някои свои вкусови свойства и не се усеща като свеж. Причината за това e обвързвана с полизахаридните молекули изграждащи нишестето или скорбялата в хлебното брашно.
При общоприети условия, тези молекули са подредени в стегната, проведена конструкция. За приготвянето на тестото, обаче, се прибавя вода, което отслабва химичните връзки, поддържащи тази конструкция. Топлината при печене води до в допълнение дестабилизиране. На това се дължи пухкавия и мек тип на прясно изпечения самун.
С течение на времето, молекулите на нишестето възстановяват здравината на връзките си, което втърдява хляба. Ниските температури в хладилника форсират този развой на сгъстяване. Поради това хлябът, държан на стайна температура, е по-вкусен и мек.
Но отвън хладилника, заради съдържащата се вода в хляба, той може да плесеняса доста по-бързо. Това най-често се предизвиква от необятно публикуван влакнест гъбичен вид Rhizopus stolonifer. При съществуване на даже минимални количества мухъл върху хляба, той не трябва да се употребява – наличните черни, сивкави или цветни налепи, които се разпознават като плесен, са в действителност единствено плодните тела на гъбичката. Под повърхността на хляба се намира същинския мицел на гъбата.
Плесенната гъбичка е способна на опортюнистични инфекции, познати като зигомикози. Те засягат стомашно-чревния тракт или кожата и могат да доведат до редица разстройства и инфекциозни положения при тях.
Ако хлябът се употребява за интервал по-дълъг от 48 часа, за попречване на мухлясване се поучава съхранението му в ледник, написа Puls.bg. Макар да е осезаемо по-твърд и блудкав, това може да се поправи: в микровълнова печка или тостер, скорбялните структури бързо се отпускат и още веднъж придават мека, пухкава текстура на хляба.
В ледник, хлябът се резервира кадърен по-дълго време. Но съхраняван по този метод, той губи някои свои вкусови свойства и не се усеща като свеж. Причината за това e обвързвана с полизахаридните молекули изграждащи нишестето или скорбялата в хлебното брашно.
При общоприети условия, тези молекули са подредени в стегната, проведена конструкция. За приготвянето на тестото, обаче, се прибавя вода, което отслабва химичните връзки, поддържащи тази конструкция. Топлината при печене води до в допълнение дестабилизиране. На това се дължи пухкавия и мек тип на прясно изпечения самун.
С течение на времето, молекулите на нишестето възстановяват здравината на връзките си, което втърдява хляба. Ниските температури в хладилника форсират този развой на сгъстяване. Поради това хлябът, държан на стайна температура, е по-вкусен и мек.
Но отвън хладилника, заради съдържащата се вода в хляба, той може да плесеняса доста по-бързо. Това най-често се предизвиква от необятно публикуван влакнест гъбичен вид Rhizopus stolonifer. При съществуване на даже минимални количества мухъл върху хляба, той не трябва да се употребява – наличните черни, сивкави или цветни налепи, които се разпознават като плесен, са в действителност единствено плодните тела на гъбичката. Под повърхността на хляба се намира същинския мицел на гъбата.
Плесенната гъбичка е способна на опортюнистични инфекции, познати като зигомикози. Те засягат стомашно-чревния тракт или кожата и могат да доведат до редица разстройства и инфекциозни положения при тях.
Ако хлябът се употребява за интервал по-дълъг от 48 часа, за попречване на мухлясване се поучава съхранението му в ледник, написа Puls.bg. Макар да е осезаемо по-твърд и блудкав, това може да се поправи: в микровълнова печка или тостер, скорбялните структури бързо се отпускат и още веднъж придават мека, пухкава текстура на хляба.
Източник: varna24.bg


КОМЕНТАРИ