Деца се нуждаят от приемни родители, но те стават все по-малко
Намалява публичния интерес към приемната грижа, до момента в който от ден на ден деца се нуждаят от нея, демонстрират данните на Националната асоциация за приемна грижа.
" През 2010 година в България, с дейния ангажимент на тогавашния и сегашен вицепремиер Томислав Дончев, беше призната Националната тактика " Визия за деинституционализация на децата в Република България “. Тази тактика бележи края на един модел, при който грижата за децата се основаваше на институции, и началото на нов, който слага в центъра фамилната среда, топлината и самостоятелната грижа. Седем години по-късно тогавашният министър на труда и обществената политика Деница Сачева издаде възбрана за настаняването на бебета в домове за изоставени бебета. Преди две години беше сложено началото на процеса по закриването на останалите 4 дома за изоставени бебета в страната, които бяха 32.
В Област Видин съществуваха два дома за медико-социални грижи за деца – във Видин и в Белоградчик. През 2010 година в дома във Видин се отглеждаха 71 деца. До средата на 2019 година този брой понижа до едно-единствено дете, което през същата година откри своето място в фамилна среда, а домът беше публично закрит на 1 януари 2020 година Домът в Белоградчик приютяваше забележителен брой деца. Капацитетът му последователно беше намаляван, до момента в който през 2016 година той приключи активността си. Едно от най-големите достижения в този развой беше развиването на приемната грижа – модел, който дава опция децата да порастват в фамилна среда, даже когато техните биологични фамилии не могат да се грижат за тях. В област Видин дирекциите за обществено подкрепяне работят интензивно за увеличение на броя на приемните фамилии и за обезпечаване на качествена поддръжка за тях. През предходната година в приемните фамилии приблизително на месец са били 82, а настанените в тях деца - 86. “
С тази къса ретроспекция регионалният шеф на област Видин доктор Ани Арутюнян откри конференция след извършени 2 образования за обмяна на опит в областта на приемната грижа, които се организираха във Видин на 23 и 24 януари 2025 година, с приемни родители и обществени служащи. Организатор на образованията е Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Обученията се организираха под патронажа на регионалния шеф на Видин. В събитията се включиха обществени служащи, експерти по приемна грижа и права на детето, специалисти по обществени действия в общините от района, както и приемни родители от региона. Целта на двата форума бе да се даде опция на заинтригуваните страни да дискутират новостите в националната реалност и да се срещнат с положителните европейски практики в областта на приемната грижа за деца.
" Приемната грижа е същински образец за това по какъв начин можем да променим живота на едно дете. Тя дава освен заслон, само че и обич, сигурност и чувство за принадлежност. Само през последните години в региона доста се усили броят на приемните фамилии, които дават топлота и грижа на децата в потребност. Това е триумф, който изискуем на обединените старания на локалните управляващи, неправителствените организации и цялата ни общественост “, сподели още доктор Арутюнян и означи, че закриването на домовете и извеждането на децата от тях не е единствено административен развой – това е смяна в метода, по който гледаме на децата – като на персони с права, потребности и капацитет. Областният шеф на Видин благодари на всички ангажирани с процеса – обществени служащи, приемни родители, неправителствени организации и жители, като акцентира, че пред всички тях стоят още провокации. " Необходимо е да продължим да развиваме услугите в поддръжка на децата и техните фамилии, да подсигуряваме качеството на приемната грижа и да предотвратяваме общественото изключване. Но през днешния ден можем с горделивост да кажем, че сме на прав път. Защото всяко дете заслужава семейство, грижа и късмет за благополучен живот “, сподели доктор Арутюнян.
В рамките на форума изпълнителният шеф на НАПГ Александър Миланов показа информация за положението на системата за приемна грижа, съгласно които средномесечният брой деца, настанени в приемни фамилии, през 2024 година е бил 1480, като 151 от тях са с увреждания. Най-много деца (501) са на възраст от 0 до 3 години, от които с увреждания са 18. Децата от 3 до 6 година в приемни фамилии са 306, от които 26 с увреждания, а от 6 до 14 година са 457 (с увреждания 73). Между 14 и 18 година децата в домовете на приемни родители са 215, от които 34 са с увреждания.
" Според законодателството, касаещо закрилата на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в профилирани институции за бебета (които са единствено 4 в страната), което изяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа “, изясни Александър Миланов. Според него, причина за относително дребния брой деца с увреждания е по-късното им диагностициране в България, което е проблем за даване на съответна поддръжка за тях и фамилиите им, както и терзанията на приемните родители да се грижат за деца със усложнения, заради неналичието на профилирана поддръжка в дребните обитаеми места.
Данните на НАПГ демонстрират, че през 2024 година средномесечният брой одобрени приемни фамилии за цялата страна е 1638, само че приемни деца са настанени единствено в 1239 от тях. В 400 приемни фамилии или във всяко четвърто няма настанено дете. В същото време, към края на ноември 2024 година, по данни на Министерството на труда и обществената политика, децата, настанени в центрове за настаняване от фамилен вид, които замениха домовете за деца, са към 3000. Най-голям е процентът приемни фамилии без настанени в тях деца средномесечно в област Търговище (над 67%). Т.е. единствено 1/3 от тях се грижат за дете. Следват областите Добрич и Кърджали, където в над 40% от фамилиите няма деца. Най-много са приемните фамилии в областите Варна (119), Хасково (103), Монтана и Шумен (с по 93) и Пазарджик (92). Сравнително дребната разлика в заплащането не са мотивиращи за фамилиите да поемат грижата за повече деца, което е причина за делене на братя и сестри. В поддръжка на тази теза той означи, че единствено едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две деца са настанени в 149 фамилии, а за едно се грижат 1075 фамилии.
Социалната сигурност на приемните родители е основен въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на цивилен контракти, което значи, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, сред настаняванията на деца, те остават без приходи, което основава финансова неустановеност и демотивира евентуалните претенденти.
Според социологическо изследване, извършено от НАПГ, едвам 15% от българите биха станали приемни родители, 68% изрично отхвърлят, а 17% не могат да преценяват дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители спрямо мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. «Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство», означи Александър Миланов и акцентира, че по-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
" През 2010 година в България, с дейния ангажимент на тогавашния и сегашен вицепремиер Томислав Дончев, беше призната Националната тактика " Визия за деинституционализация на децата в Република България “. Тази тактика бележи края на един модел, при който грижата за децата се основаваше на институции, и началото на нов, който слага в центъра фамилната среда, топлината и самостоятелната грижа. Седем години по-късно тогавашният министър на труда и обществената политика Деница Сачева издаде възбрана за настаняването на бебета в домове за изоставени бебета. Преди две години беше сложено началото на процеса по закриването на останалите 4 дома за изоставени бебета в страната, които бяха 32.
В Област Видин съществуваха два дома за медико-социални грижи за деца – във Видин и в Белоградчик. През 2010 година в дома във Видин се отглеждаха 71 деца. До средата на 2019 година този брой понижа до едно-единствено дете, което през същата година откри своето място в фамилна среда, а домът беше публично закрит на 1 януари 2020 година Домът в Белоградчик приютяваше забележителен брой деца. Капацитетът му последователно беше намаляван, до момента в който през 2016 година той приключи активността си. Едно от най-големите достижения в този развой беше развиването на приемната грижа – модел, който дава опция децата да порастват в фамилна среда, даже когато техните биологични фамилии не могат да се грижат за тях. В област Видин дирекциите за обществено подкрепяне работят интензивно за увеличение на броя на приемните фамилии и за обезпечаване на качествена поддръжка за тях. През предходната година в приемните фамилии приблизително на месец са били 82, а настанените в тях деца - 86. “
С тази къса ретроспекция регионалният шеф на област Видин доктор Ани Арутюнян откри конференция след извършени 2 образования за обмяна на опит в областта на приемната грижа, които се организираха във Видин на 23 и 24 януари 2025 година, с приемни родители и обществени служащи. Организатор на образованията е Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Обученията се организираха под патронажа на регионалния шеф на Видин. В събитията се включиха обществени служащи, експерти по приемна грижа и права на детето, специалисти по обществени действия в общините от района, както и приемни родители от региона. Целта на двата форума бе да се даде опция на заинтригуваните страни да дискутират новостите в националната реалност и да се срещнат с положителните европейски практики в областта на приемната грижа за деца.
" Приемната грижа е същински образец за това по какъв начин можем да променим живота на едно дете. Тя дава освен заслон, само че и обич, сигурност и чувство за принадлежност. Само през последните години в региона доста се усили броят на приемните фамилии, които дават топлота и грижа на децата в потребност. Това е триумф, който изискуем на обединените старания на локалните управляващи, неправителствените организации и цялата ни общественост “, сподели още доктор Арутюнян и означи, че закриването на домовете и извеждането на децата от тях не е единствено административен развой – това е смяна в метода, по който гледаме на децата – като на персони с права, потребности и капацитет. Областният шеф на Видин благодари на всички ангажирани с процеса – обществени служащи, приемни родители, неправителствени организации и жители, като акцентира, че пред всички тях стоят още провокации. " Необходимо е да продължим да развиваме услугите в поддръжка на децата и техните фамилии, да подсигуряваме качеството на приемната грижа и да предотвратяваме общественото изключване. Но през днешния ден можем с горделивост да кажем, че сме на прав път. Защото всяко дете заслужава семейство, грижа и късмет за благополучен живот “, сподели доктор Арутюнян.
В рамките на форума изпълнителният шеф на НАПГ Александър Миланов показа информация за положението на системата за приемна грижа, съгласно които средномесечният брой деца, настанени в приемни фамилии, през 2024 година е бил 1480, като 151 от тях са с увреждания. Най-много деца (501) са на възраст от 0 до 3 години, от които с увреждания са 18. Децата от 3 до 6 година в приемни фамилии са 306, от които 26 с увреждания, а от 6 до 14 година са 457 (с увреждания 73). Между 14 и 18 година децата в домовете на приемни родители са 215, от които 34 са с увреждания.
" Според законодателството, касаещо закрилата на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в профилирани институции за бебета (които са единствено 4 в страната), което изяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа “, изясни Александър Миланов. Според него, причина за относително дребния брой деца с увреждания е по-късното им диагностициране в България, което е проблем за даване на съответна поддръжка за тях и фамилиите им, както и терзанията на приемните родители да се грижат за деца със усложнения, заради неналичието на профилирана поддръжка в дребните обитаеми места.
Данните на НАПГ демонстрират, че през 2024 година средномесечният брой одобрени приемни фамилии за цялата страна е 1638, само че приемни деца са настанени единствено в 1239 от тях. В 400 приемни фамилии или във всяко четвърто няма настанено дете. В същото време, към края на ноември 2024 година, по данни на Министерството на труда и обществената политика, децата, настанени в центрове за настаняване от фамилен вид, които замениха домовете за деца, са към 3000. Най-голям е процентът приемни фамилии без настанени в тях деца средномесечно в област Търговище (над 67%). Т.е. единствено 1/3 от тях се грижат за дете. Следват областите Добрич и Кърджали, където в над 40% от фамилиите няма деца. Най-много са приемните фамилии в областите Варна (119), Хасково (103), Монтана и Шумен (с по 93) и Пазарджик (92). Сравнително дребната разлика в заплащането не са мотивиращи за фамилиите да поемат грижата за повече деца, което е причина за делене на братя и сестри. В поддръжка на тази теза той означи, че единствено едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две деца са настанени в 149 фамилии, а за едно се грижат 1075 фамилии.
Социалната сигурност на приемните родители е основен въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на цивилен контракти, което значи, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, сред настаняванията на деца, те остават без приходи, което основава финансова неустановеност и демотивира евентуалните претенденти.
Според социологическо изследване, извършено от НАПГ, едвам 15% от българите биха станали приемни родители, 68% изрично отхвърлят, а 17% не могат да преценяват дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители спрямо мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. «Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство», означи Александър Миланов и акцентира, че по-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ