Откриха морски същества, които се хранят с пластмаса и я

Откриха морски същества, които се хранят с пластмаса и я трансформират в доста по-голяма опасност.

Най-малките късчета пластмаса в океана могат да станат още по-опасни, откакто бъдат изядени от едно морско създание!

Проучване на Университета в Тел Авив разкрива тревожни данни за взаимоотношението на микропластмасата с морските екосистеми, като акцентира нова опасност за здравето на океаните. Това проучване разкрива, че филтриращите морски същества играят значима роля в смяната на състава и държанието на микропластмасата, което води до непредвидени рискове за морските жители.

Цикъл на замърсяване с микропластмаса

Докато предходни проучвания са се фокусирали върху заплахите от поглъщането на микропластмаса от морските животни, това проучване го доразвива, като преглежда по какъв начин тези частици се трансформират, откакто са били обработени от филтриращите същества. Изследването, ръководено от докторантката Еден Харел дружно с професорите Ноа Шенкар и Инес Цукер, се концентрира по-специално върху асцидиите – морски организми, известни със способността си да филтрират дребни частици от водата. Целта на откривателите е да схванат по какъв начин микропластмасата се трансформира, до момента в който минава през храносмилателната система на тези същества.

„ Целта ни беше да проучим дали и по какъв начин пластмасата се трансформира, откакто премине през храносмилателната система на морски организъм, и по какъв начин този развой въздейства върху съществуването на пластмаса и нейната досегаемост за други организми “, изяснява Шенкар.

В следена лабораторна среда екипът симулира океански условия с асцидии и вкарва два типа микропластмаса: полистирен (PS), типична пластмаса, и полимлечна киселина (PLA), биоразградима опция, продавана като екологична.

Те следят процесите на пречистване, храносмилане и обособяване в продължение на 48 часа. Резултатите демонстрират обилни разлики сред двете пластмаси. Асцидиите дейно отстранили 90 % от полистиролните частици в границите на два часа; по-късно обаче тези частици били освободени назад във водата след храносмилането. За разлика от тях, при частиците на полимлечната киселина се следи доста понижаване на концентрацията и те наподобява се разпадат по време на храносмилането на по-малки, неоткриваеми наночастици. Това навежда на мисълта, че до момента в който някои микропластмаси остават непокътнати, други могат да се разпаднат на по-малки елементи, което евентуално усилва въздействието им върху околната среда.

Микропластмаси, маскирани като органични субстанции

За да изследват трансформациите, които микропластмасите претърпяват по време на храносмилането, откривателите употребяват Раманова спектроскопия, с цел да проучват частиците, изхвърлени от асидиите. Изненадващо те откриват, че тези пластмасови частици към този момент не са разпознаваеми като пластмаса, а наподобяват като органична материя заради фекалната обвивка, добита в храносмилателната система. Констатациите разкриват, че микропластмасовите частици се отделят от храносмилателната система на асцидите, покрити с фекален пласт, и евентуално морската среда също разпознава тези частици като този органически материал. Тази промяна усилва риска тези частици да бъдат употребявани от други морски животни, които се хранят с фекалии, като по този метод микропластмасата в допълнение се внедрява в хранителната верига. Освен това покритието от фекалии предизвиква растежа на бактериите и разрешава на замърсители като тежки метали и остатъчни органични съединения да полепнат по тези частици, което ги прави още по-опасни. Пластмасовите частици претърпяват доста трансформации в околната среда, трансформирайки се в преносители на замърсители и заболявания в хранителната верига.

Въздействие върху морските фекалии

Проучването изследва и по какъв начин микропластмасата въздейства върху свойствата на изпражненията, които са главен източник на хранителни субстанции за доста морски организми. Изпражненията, съдържащи микропластмаса, демонстрират забележителни промени в държанието.

Бързо поглъщане: За разлика от елементарните изпражнения, които потъват постепенно и обезпечават храна на намиращите се под тях организми, изпражненията с микропластмаса потъват бързо на океанското дъно. Това лишава морските организми във водния дирек от значим източник на храна. Локално струпване: По-бързото поглъщане води до струпване на фекалии и микропластмаси наоколо до филтриращите устройства, а не до равномерното им разпространяване в океана. Това струпване може да докара до повишение на равнищата на въглерод и азот на морското дъно и да насърчи цъфтежа на водораслите, който нарушава морските екосистеми.

Сложността на микропластмасовото замърсяване

Това проучване демонстрира, че замърсяването с микропластмаса е доста по-сложно, в сравнение с се е считало до момента. Трансформацията на пластмасите посредством биологични процеси води до непредвидени последствия за морската среда. Замърсяването с пластмаса в морската среда има доста непредвидени измерения и от време на време нито ние, нито околната среда можем даже да го разпознаем като пластмаса. Микропластмасовото замърсяване прониква в морските екосистеми по непредсказуем метод, това проучване е увещание за справяне с тази рецесия.

Тъй като микропластмасата се е трансформирала в преносител на замърсители, нарушава питателните вериги и вреди на околната среда. Ето за какво, с цел да се оправим с този проблем, се нуждаем от по-добра тактика, която да включва основаването на системи за ръководство на отпадъците и материали, щадящи околната среда, без да се раздробяват на нездравословни наночастици.

Източник – Times of India/Превод:SafeNews