Глюкоза
Глюкозата е монозахарид от групата на въглехидратите, който се разтваря във вода и има сладостен усет. Сладкият си усет глюкозата дължи на 5 хидроксилни групи.
Освен сладко веществото е безцветно и кристално. Характерен за него е и процесът на ферментация, вследствие на който органичните субстанции се разпадат на по-прости съединения под действието на разнообразни ферменти ензими.
История на глюкозата
Глюкозата, преди да бъде известна като монозахаридът C6H12O6, е употребила наименованието гроздова захар. За първи път за нея се загатва в мавритански трудове от 1100 година.
През 1747 година немският фармацевт Андреас Маграфт я изолира от захарното цвекло. Той обаче посочва веществото захар. Името глюкоза се появява през 1838 година, като го дава френският химик Жан Батист Андре Дюма, употребявайки гръцката дума гликос, която значи сладко.
Характеристики на глюкозата
При нагряване глюкозата последователно се стопява, а в случай че температурата е прекомерно висока, първо се карамелизира и най-после може изцяло да се овъгли.
Под въздействието на ензима цимаза при глюкозата протича спиртна ферментация. Други ензими от процеса на ферментация я карат да образува млечна киселина, ацетон и други.
В човешкия организъм глюкозата се окислява до въглероден диоксид и вода, които отделят нужната на тялото температура.
Производство на глюкозата
Глюкозата може да се създава по два метода – естествено и промишлено. В натурален тип монозахаридът може да се синтезира от растенията и животните с помощта на фотосинтезата и процесът, прочут като гликогенеза.
Промишлено глюкозата се създава посредством ензимна хидролиза, извлечен от нишестето в царевицата, ориза, пшеницата, картофите и маниоката. Процесът се реализира в 2 съществени етапи – втечняване на нишестето и озахаряване.
Първият стадий продължава сред един и два часа, като нишестето се втечнява при температура от 110 градуса по Целзий. Тази топлинна обработка усилва разтворимостта на нишестето във вода, само че деактивира ензима, което постанова неговото прибавяне след всяко ново загряване.
При озахаряването към нишестето се прибавя ензима глюкоамилаза, получен от гъбата Aspergillus niger, при температура от 60 °C. След този развой глюкозата се образува до 4 дни.
Източници на глюкоза
В натурален тип глюкозата се намира в доста плодове, зеленчуци, билки и подправки. Най-високи количества от нея са в гроздето. Глюкоза има в ягодите, кайсиите, черешите, бананите и сушените плодове като сини сливи, смокини.
Сред зеленчуците глюкозата може да бъде открита в лука, гъбите, репичките, броколи, артишок и спанак.
Добър източник на глюкоза са и някои зърнени храни – лимец, елда и царевично брашно. В меда също има огромни количества глюкоза.
Сред билките и подправките тя се намира в балсамовия оцет, горчицата, чесъна и женското биле.
Позли от глюкозата
Глюкозата е значим източник на сила в тялото. Тя подсигурява естественото действие на организма по време на интензивно физическо, прочувствено или психическо натоварване.
Консумацията ѝ обезпечава и бърза реакция на мозъка при незабавни случаи. Използването на глюкоза като енергиен източник в клетките става посредством метаболитния път на глюкозата.
Без задоволително глюкоза човешкото тяло не може да действа вярно. Затова, в случай че се намали внезапно равнището на глюкозата, мисленето се замъглява, само че ритъмът на дишане не се трансформира.
Когато количеството глюкоза, съдържаща се във въглехидратите, спадне, започваме да губим способността си да направляваме желанието си за храна, а апетитът ни се усилва.
Глюкозата постъпва в клетките благодарение на хормона инсулин, който нервните кафези разграждат. Без глюкоза мозъчните кафези мощно се повреждат, като това може да аргументи хиперглекимична кома.
Приемът на глюкоза спомага при чернодробни болести и отравяния, като обезврежда токсичните субстанции. Освен това се ползва и при лекуване на сърдечно-съдовата, нервната система и стомашно-чревния тракт.
Вреда от глюкозата
Глюкозата вреди на организма единствено в случай че се приема в по-големи от допустимите количества. Сред отрицателните последици за организма са инсулт, нараснало кръвно налягане, Алцхаймер и захарен диабет.
Захарният диабет от 1 и 2 вид се провокира от прекомерно високите стойности на глюкоза в кръвта, които са повишили равнищата на кръвната захар, а оттова покачват и равнищата на кръвното нялягане.
По-високите равнища на кръвна захар блокират кръвотока, като запушват артериите, причинявайки инсулт.
Нарушената регулация на глюкоза в кръвта визира паметта, разрушавайки мозъчни кафези, като провокира необратимо заболяването на Алцхаймер.
Прием на глюкоза
Препоръчителният банкет е сред 40 и 50 грама на ден, като в 1 грам глюкоза се съдържат 4 калории. За хората, които спортуват, е целесъобразно да одобряват по-голямата част от дозата след подготовка.
Контролът на глюкозата в кръвта се следи с така наречен гликемичен показател, който се мери въз основата 100.
