Глобалното затопляне ще остави Европа без сьомга, зехтин, хумус и гауда
Глобалното стопляне ще остави Европа без сьомга, зехтин, хумус и гауда
С всяка минала година човечеството все по-силно усеща последствията от изменението на климата. Екстремното време към този момент има последствия и върху питателните вериги и хората привикнаха постоянно да чуват предизвестия за заплаха при доставки на съществени култури като кафе и какао.
Глобалното стопляне обаче е на път
да се трансформира в главния провинен редица страни да изгубят и някои от обичайните си ястия. Една от тях е Нидерландия, чието сирене гауда е изложено на риск от изгубване, написа в. “Ню Йорк Таймс ”. Причина за това е едноименният район, в който гауда се създава, защото той
се намира ниско на морското ниво
“Не чакам да има сирене от Гауда след 100 години ”, разяснява проф. Ян Ротманс от Университета “Еразъм Ротердам ”. Той разясни, че “ако земята потъне и кравите изчезнат, сиренето ще би трябвало да идва от източната част на страната и към този момент няма да е гауда ”.
На път да изчезне е и “златото на Италия ” – белите трюфели,
които през 2021 година ЮНЕСКО разгласи за нематериално завещание. Белите трюфели обичайно обичат студа и влагата, а поради покачващите се температури техният хабитат е заплашен. Освен това
всекидневно те се събират сред октомври и януари,
само че климатичните промени редуцират този интервал. Белите трюфели са и по-малко устойчиви, като могат да пострадат от суша и превалявания, а също по този начин, за разлика от черния трюфел,
не могат да бъдат култивирани
Средиземноморието се оказва един от най-засегнатите райони от световното стопляне – с изключение на Италия, Гърция и Испания също ще изгубят някои от емблематичните си храни. За тази година в южната ни съседка оповестиха за спад с 90% на улова на миди.
Това се дължи на горещата вълна от над 30 градуса на водата,
която застигна и главната им зона на произвеждане – Солунския залив. Заради горещините множеството миди починаха, като последната сходна всеобща гибел на морския дeликатес беше през 2021 година Тогава учените допуснаха, че страната няма да бъде очевидец на сходно измиране най-малко до 2031 година, само че в този момент е евентуално
много заведения за хранене да не сервират следващата година известните миди саганаки.
Испания, която е международен водач в произвеждане на зехтин, се чака да се раздели с това състезание. За м.г. страната означи спад с 50% на творби зехтин, което се дължи на горещините напролет за последните години,
както и поради неналичието на превалявания през 2022 година и 2023 година
Това може да засегне и обичайния за Валенсия и Каталуня сос айоли, който се прави от зехтин, както и едноименното ядене, в което към соса се прибавят скариди. Повишаващите се температури и сушата се чака да ударят и обичаната разядка на Турция – хумуса. Според откриватели
сушата е най-големият риск за нахута,
от който се прави хумус, и се чака световните посеви да претърпят 50% загуби. Учените настояват, че нахутът е изгубил генетичното си многообразие преди над 10 хиляди години,
а това значи, че е по-малко резистентен на рискови метеорологични феномени.
Сушата може да лиши и Франция от известната дижонска горчица. От две години насам страната изненадващо се оказа с дефицит на соса, който беше привършен в супермаркетите, цената му скочи с 10%, а търговците на дребно даже
ограничиха клиентите
си до един буркан Дижонската горчица се прави по вековна рецепта, като се смесва синапено семе с бяло вино. Всъщност казусът може да се наблюдава до Канада, която е производителка на към 80% от горчицата в света. Годините на сухи лета изчерпаха запасите на горчица в страната, а през 2022 година сушата унищожи реколтата.
Във Франция локалното произвеждане пък беше ударено от влажна зима.
Страните на север също няма да бъдат подминати от изменението на климата. В Норвегия производителите на сьомга се борят със сурови зими, последствията от явлението Ел Ниньо и зачестилите набези на медузи. Всичко това докара до рекордна смъртност на сьомгата, която е неизменима част от норвежката кухня.
С всяка минала година човечеството все по-силно усеща последствията от изменението на климата. Екстремното време към този момент има последствия и върху питателните вериги и хората привикнаха постоянно да чуват предизвестия за заплаха при доставки на съществени култури като кафе и какао.
Глобалното стопляне обаче е на път
да се трансформира в главния провинен редица страни да изгубят и някои от обичайните си ястия. Една от тях е Нидерландия, чието сирене гауда е изложено на риск от изгубване, написа в. “Ню Йорк Таймс ”. Причина за това е едноименният район, в който гауда се създава, защото той
се намира ниско на морското ниво
“Не чакам да има сирене от Гауда след 100 години ”, разяснява проф. Ян Ротманс от Университета “Еразъм Ротердам ”. Той разясни, че “ако земята потъне и кравите изчезнат, сиренето ще би трябвало да идва от източната част на страната и към този момент няма да е гауда ”.
На път да изчезне е и “златото на Италия ” – белите трюфели,
които през 2021 година ЮНЕСКО разгласи за нематериално завещание. Белите трюфели обичайно обичат студа и влагата, а поради покачващите се температури техният хабитат е заплашен. Освен това
всекидневно те се събират сред октомври и януари,
само че климатичните промени редуцират този интервал. Белите трюфели са и по-малко устойчиви, като могат да пострадат от суша и превалявания, а също по този начин, за разлика от черния трюфел,
не могат да бъдат култивирани
Средиземноморието се оказва един от най-засегнатите райони от световното стопляне – с изключение на Италия, Гърция и Испания също ще изгубят някои от емблематичните си храни. За тази година в южната ни съседка оповестиха за спад с 90% на улова на миди.
Това се дължи на горещата вълна от над 30 градуса на водата,
която застигна и главната им зона на произвеждане – Солунския залив. Заради горещините множеството миди починаха, като последната сходна всеобща гибел на морския дeликатес беше през 2021 година Тогава учените допуснаха, че страната няма да бъде очевидец на сходно измиране най-малко до 2031 година, само че в този момент е евентуално
много заведения за хранене да не сервират следващата година известните миди саганаки.
Испания, която е международен водач в произвеждане на зехтин, се чака да се раздели с това състезание. За м.г. страната означи спад с 50% на творби зехтин, което се дължи на горещините напролет за последните години,
както и поради неналичието на превалявания през 2022 година и 2023 година
Това може да засегне и обичайния за Валенсия и Каталуня сос айоли, който се прави от зехтин, както и едноименното ядене, в което към соса се прибавят скариди. Повишаващите се температури и сушата се чака да ударят и обичаната разядка на Турция – хумуса. Според откриватели
сушата е най-големият риск за нахута,
от който се прави хумус, и се чака световните посеви да претърпят 50% загуби. Учените настояват, че нахутът е изгубил генетичното си многообразие преди над 10 хиляди години,
а това значи, че е по-малко резистентен на рискови метеорологични феномени.
Сушата може да лиши и Франция от известната дижонска горчица. От две години насам страната изненадващо се оказа с дефицит на соса, който беше привършен в супермаркетите, цената му скочи с 10%, а търговците на дребно даже
ограничиха клиентите
си до един буркан Дижонската горчица се прави по вековна рецепта, като се смесва синапено семе с бяло вино. Всъщност казусът може да се наблюдава до Канада, която е производителка на към 80% от горчицата в света. Годините на сухи лета изчерпаха запасите на горчица в страната, а през 2022 година сушата унищожи реколтата.
Във Франция локалното произвеждане пък беше ударено от влажна зима.
Страните на север също няма да бъдат подминати от изменението на климата. В Норвегия производителите на сьомга се борят със сурови зими, последствията от явлението Ел Ниньо и зачестилите набези на медузи. Всичко това докара до рекордна смъртност на сьомгата, която е неизменима част от норвежката кухня.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ