Здрава ли е мрежата на глобалните вериги за доставки
Глобалните вериги за доставки основават улеснение и сигурност - всичко е на една ръка разстояние. Има го, когато го потърсиш. Няма значение кой и по какъв начин го създава, щом стига до нас. Но дали е тъкмо по този начин? Дали всякога, когато ни потрябва, всяко нещо ще е налично? Пандемията, геополитическите напрежения, растящите транспортни разноски и политиките за резистентност слагат под въпрос остарелия модел на свръхглобализация, в който производството е мощно съсредоточено в Азия, изключително в Китай. Днес доста страни и компании търсят пренасяне на производството по-близо до крайните пазари или в политически по-надеждни страни - решения, известни като nearshoring и friend-shoring. Европейски Съюз се стреми да понижи риска от взаимозависимост и да усили устойчивостта на своите стопански системи.
Успешна интеграция
И за България тази тематика е сензитивна. Индустриални зони като „ Тракия икономическа зона “ край Пловдив към този момент са образец за сполучлива интеграция на страната в европейските вериги на доставки - там оперират над 200 компании, в това число световни производители, и работят десетки хиляди чиновници. Автомобилната промишленост се трансформира в стратегически бранш за нас. Тук се създават кабели, електронни съставни елементи и елементи за Volkswagen, BMW, Porsche и други марки. Страната към този момент е част от европейския „ пояс “ на автомобилни доставки, който обгръща Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Текстилната промишленост и фармацията също се обрисуват като области, в които България може да се трансформира в желан сътрудник.
Център или външна страна
Проблемът е, че процесът върви неравномерно, освен това без цялостна национална тактика. Полша и Унгария да вземем за пример интензивно построяват политики за привличане на производства, свързани с акумулатори за електрически автомобили, електроника, зелени технологии. Ако България не предприеме в точния момент сходни целенасочени старания, рискуваме да останем в периферията на процеса и да се ограничим единствено до дребен кръг от действия.
Мост във времето
Ако в идващите 5 до 7 години България се възползва от пренареждането на световните вериги, страната може да притегли вложения, които да подсигуряват дълготрайна претовареност, по-висока добавена стойност и софтуерен трансфер. Ако обаче пропуснем този миг, има заплаха след 2030 година да бъдем заобиколени от новите индустриални центрове в Централна и Източна Европа, а нашата стопанска система да остане в зоната на нискодоходни браншове и да изостава в конкурентоспособността си.
Навътре вместо на открито
Англия възнамерява големи вложения за връщане на производства в страната. Президентът Доналд Тръмп има собствен проект по какъв начин Съединени американски щати да реализира това. Германия интензивно търси по-близки сътрудници в границите на Европейски Съюз. Текстилни колоси като Zara и H&M към този момент употребяват България и Португалия за бързи доставки, тъй като близостта до пазара става конкурентно преимущество. Но дали България ще успее да осъзнае в точния момент, че става дума не просто за индустриални вложения, а за бъдеща роля в европейската стопанска система. Ако навреме не изградим ясно позициониране, по-късно решенията ще са взети, а България ще е останала фен.
Два сюжета
Възможни са два сюжета у нас - дейности и бездейност на държавно равнище. Нека да прекараме двата „ фрагмента “ с времева линия до 2030 година, като държи под око и резултата от присъединението към еврозоната. В сюжета „ Действие “ България продава на Европа непосредственост, непоклатимост и достъп до единния пазар. Правителството употребява инфраструктурата и насъбрания опит в индустриални зони и го мащабира. Фармацията и медицинските произведения са втора ос - с регулаторна поддръжка за качествени клинични и индустриални практики. Влизането в еврозоната на 1 януари 2026 година смъква валутния риск, което облекчава дълготрайните контракти по веригите за доставки и прави огромните вложители по-склонни да локализират основни производства тук. Ефектът е изключително осезателен при капиталоемки планове. Ускоряват се и локалните покупко-продажби за сливания и придобивания, а банките финансират по-евтино; в композиция с европейските средства и частен капитал това разрешава да се развият цели клъстери. До 2030 година този път води до по-дълбока интеграция във вериги за доставки, по-висока продуктивност и по-устойчив експорт.
Пазарът взема решение
В другия сюжет страната приема, че „ пазарът самичък ще подреди нещата “. Индустриалните зони остават фрагментирани, мрежовата инфраструктура се задъхва, а административните процедури не престават да бавят навлизането на нови мощности. Без дейна политика за повишение на добавената стойност, веригите за доставки ни виждат с фрагментарна роля. Ако изпуснем 2025–2028 година, към 2030 година картата на новите европейски вериги ще е „ нарисувана “ без нас, а ние оставаме в външна страна с по-ниски маржове и по-висока циклична накърнимост. Еврозоната е решаваща и в двата сюжета, само че при деяние тя работи като усилвател, а при безучастие е по-скоро краткотраен козметичен плюс.
Навреме
Не бива да се отсрочва България уверено да се нарежда в новата мрежа на европейските доставки. Това значи ясна индустриална тактика с предпочитани браншове, подобаващи условия за вложителите и потребление на еврозоната като сигнал за непоклатимост. Ако създадем тези стъпки в точния момент, може да влезем в потока на вложения и технологии, вместо по-късно да търсим решения на проблем, откакто опциите са ни подминали.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
вериги на доставки световна търговия
Успешна интеграция
И за България тази тематика е сензитивна. Индустриални зони като „ Тракия икономическа зона “ край Пловдив към този момент са образец за сполучлива интеграция на страната в европейските вериги на доставки - там оперират над 200 компании, в това число световни производители, и работят десетки хиляди чиновници. Автомобилната промишленост се трансформира в стратегически бранш за нас. Тук се създават кабели, електронни съставни елементи и елементи за Volkswagen, BMW, Porsche и други марки. Страната към този момент е част от европейския „ пояс “ на автомобилни доставки, който обгръща Чехия, Словакия, Унгария и Румъния. Текстилната промишленост и фармацията също се обрисуват като области, в които България може да се трансформира в желан сътрудник.
Център или външна страна
Проблемът е, че процесът върви неравномерно, освен това без цялостна национална тактика. Полша и Унгария да вземем за пример интензивно построяват политики за привличане на производства, свързани с акумулатори за електрически автомобили, електроника, зелени технологии. Ако България не предприеме в точния момент сходни целенасочени старания, рискуваме да останем в периферията на процеса и да се ограничим единствено до дребен кръг от действия.
Мост във времето
Ако в идващите 5 до 7 години България се възползва от пренареждането на световните вериги, страната може да притегли вложения, които да подсигуряват дълготрайна претовареност, по-висока добавена стойност и софтуерен трансфер. Ако обаче пропуснем този миг, има заплаха след 2030 година да бъдем заобиколени от новите индустриални центрове в Централна и Източна Европа, а нашата стопанска система да остане в зоната на нискодоходни браншове и да изостава в конкурентоспособността си.
Навътре вместо на открито
Англия възнамерява големи вложения за връщане на производства в страната. Президентът Доналд Тръмп има собствен проект по какъв начин Съединени американски щати да реализира това. Германия интензивно търси по-близки сътрудници в границите на Европейски Съюз. Текстилни колоси като Zara и H&M към този момент употребяват България и Португалия за бързи доставки, тъй като близостта до пазара става конкурентно преимущество. Но дали България ще успее да осъзнае в точния момент, че става дума не просто за индустриални вложения, а за бъдеща роля в европейската стопанска система. Ако навреме не изградим ясно позициониране, по-късно решенията ще са взети, а България ще е останала фен.
Два сюжета
Възможни са два сюжета у нас - дейности и бездейност на държавно равнище. Нека да прекараме двата „ фрагмента “ с времева линия до 2030 година, като държи под око и резултата от присъединението към еврозоната. В сюжета „ Действие “ България продава на Европа непосредственост, непоклатимост и достъп до единния пазар. Правителството употребява инфраструктурата и насъбрания опит в индустриални зони и го мащабира. Фармацията и медицинските произведения са втора ос - с регулаторна поддръжка за качествени клинични и индустриални практики. Влизането в еврозоната на 1 януари 2026 година смъква валутния риск, което облекчава дълготрайните контракти по веригите за доставки и прави огромните вложители по-склонни да локализират основни производства тук. Ефектът е изключително осезателен при капиталоемки планове. Ускоряват се и локалните покупко-продажби за сливания и придобивания, а банките финансират по-евтино; в композиция с европейските средства и частен капитал това разрешава да се развият цели клъстери. До 2030 година този път води до по-дълбока интеграция във вериги за доставки, по-висока продуктивност и по-устойчив експорт.
Пазарът взема решение
В другия сюжет страната приема, че „ пазарът самичък ще подреди нещата “. Индустриалните зони остават фрагментирани, мрежовата инфраструктура се задъхва, а административните процедури не престават да бавят навлизането на нови мощности. Без дейна политика за повишение на добавената стойност, веригите за доставки ни виждат с фрагментарна роля. Ако изпуснем 2025–2028 година, към 2030 година картата на новите европейски вериги ще е „ нарисувана “ без нас, а ние оставаме в външна страна с по-ниски маржове и по-висока циклична накърнимост. Еврозоната е решаваща и в двата сюжета, само че при деяние тя работи като усилвател, а при безучастие е по-скоро краткотраен козметичен плюс.
Навреме
Не бива да се отсрочва България уверено да се нарежда в новата мрежа на европейските доставки. Това значи ясна индустриална тактика с предпочитани браншове, подобаващи условия за вложителите и потребление на еврозоната като сигнал за непоклатимост. Ако създадем тези стъпки в точния момент, може да влезем в потока на вложения и технологии, вместо по-късно да търсим решения на проблем, откакто опциите са ни подминали.
Текстът е част от бр. 128 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
вериги на доставки световна търговия
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ