Има ли измъкване от рецесията
Глобалната стопанска система към този момент се забавя и от ден на ден анализатори не изключват спадове в Съединени американски щати и еврозоната. За разлика от предходните рецесии, този път централните банки не могат да оказват помощ, защото би трябвало да се борят с високата инфлация. Данните за България към момента не демонстрират никакви сигнали за рецесия, само че страната няма по какъв начин да остане изолирана от международен трус.
Когато завалят прогнози, че се чака криза, самата дума стартира да работи плашещо. Фирми ще банкрутират, хора ще изгубят работата си, а някои - и спестяванията или жилищата си. Естественият въпрос, който незабавно се загнездва у съвсем всеки, е: щом се знае, че идва, някой не може ли да направи нещо.
Политиците в последните десетилетия, движени от стремително изменящите се обществени настройки в съда на обществените мрежи, са все по-склонни да се втурват с всички сили да тушират неприятните резултати от икономическото закъснение. Дали ще е, с цел да се избави банковата система от колапс (2008 г.) или с цел да се предотврати хаосът от пандемията (2020 г.), решението непроменяемо беше проблемите просто да се залеят с пари. На места това е чист популизъм, тук-там - ненапълно обосновано решение да се предотврати систематична рецесия или боязън, че при загуба на приходи и стандарт на живот следва рискова радикализация.
Факт е обаче, че навсякъде фискалната и паричната политика бяха подчинени на това да се изглаждат рецесии, вместо да се поддържат постоянни валути и обществени финанси. Ако нагледно си представим стопанската система като дирижабъл и забележим, че в балона са се появили огромни дупки, може би рационалното е с цената на закъснение да се приземим, да изправим вредите и още веднъж да потеглим. Вместо това обаче тактиката до момента беше да опитаме отгоре-отгоре да закърпим нещо и да надуем горелката изпод още по-здраво - до момента в който има топъл въздух, няма по какъв начин да падне.
Реклама
Този път обаче познатият метод мъчно ще сработи. Анализатори от огромни институции като Citi и Deutsche Bank към този момент предизвестяват, че вероятността от световна криза наближава 50%. Съединени американски щати регистрираха спад на Брутният вътрешен продукт в първото тримесечие на 2022 година, а високочестотните данни подсказват, че може това да е траяло и през второто - две следващи тримесечни свивания са една от техническите дефиниции за криза. Сриващите се цени на суровините с десетки проценти също са ранен знак, който вещае, че икономическата интензивност замръзва. Борсовите показатели към този момент няколко месеца обрисуваха внезапни спадове. А покачването на лихвите в Съединени американски щати, а неотдавна и в Европа занапред ще забавя кредитирането и ще създава компликации с обслужването на заеми от компании и семейства.
В началото на коронавирус ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева повтаряше като мантра " Харчете, харчете, харчете! ". Сега тази рецепта не работи и даже мнозина отдават комплицираната обстановка на непремерените разноски в отговор на пандемията. Източник: Reuters
И в случай че при започване на коронавирус ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева можеше да даде рецепта (или по-скоро заклинание) " Харчете, харчете, харчете! Харчете колкото можете и след това и малко от горната страна! ", в този момент никой не предлага това. При към този момент загнездилата се инфлация на равнища, невиждани от повече от 40 години, изливането на още пари неизбежно ще форсира в допълнение скоковете на цените и в действителност централните банки са принудени да работят в противоположната посока.
Когато кутията с принадлежности е празна
Всъщност не са малко сериозните гласове, че точно тези мантри за необмислено харчене и затварянето на очите за рисковете от него докарват световната стопанска система до сегашната комплицирана обстановка на висока инфлация, чието потушаване рискува да вкара огромна част от света в тежка и дълбока криза. За някои нейните корени са в стремително излетите трилиони в отговор на пандемията, за други - даже и по-дълбоко в хронично раздуващите се салда на централните банки и негативните години през цялото минало десетилетие. Опасенията на крайните поддръжници на постоянните пари са, че в действителност ни следва да забележим не толкоз нова криза, колкото неслучилите се (или най-малко не в цялостен мащаб) предходни рецесии. Чрез композиция от отпечатване на пари и трупане на държавни задължения те се отлагаха, до момента в който стигаме до сегашния миг, в който няма накъде повече.
Тегленето на заем е малко като машина на времето за парите - вземаш от бъдещите приходи и ги ползваш в този момент. В избрани дози това може да работи и добре, само че когато сумите станат прекомерно огромни, може да стигнеш до такава степен и цялостен живот да не ти стигне да ги върнеш. Разбира се, за разлика от индивида, страната не е лимитирана от периода на валидност на физическо си тяло, само че свръхзадлъжнялостта просто се придвижва към идващото потомство. Или да го кажем по различен метод, с цел да живеят по-добре в този момент, хората изконсумират от ден на ден от икономическия напредък, който ще изработят техните деца.
Реклама
Това, което прави обстановката в този момент радикално друга, е, че този път в куфарчето с инструментите сякаш няма нищо, което може да избави обстановката. Чисто теоретично съвсем всяка всяка мярка, която укротява инфлацията, поставя спирачка и на икономическата интензивност. И противоположното, известните способи да се подтиква напредък (дефицитно харчене, ниски лихви и т.н.) нормално генерират приходи и усилват съвкупното търсене, което помпа цените. Икономистите обичат да споделят, че най-опасната фраза е " този път е друго " и че постоянно когато някой намерения, че е победил пазарните закони, скоро мъчително се сблъсква с действителността. А най-честата отпратка, че " и този път не е друго ", е към 70-те години на XX век - интервалът на стагфлация, който като извънредно е преодолян точно с внезапно качване на лихвите и мъчителна криза.
Това надалеч не значи, че рецесията е обезпечена - в действителност тя към момента не е заложена в централните сюжети на съвсем никоя институция в прогнозите нито за Съединени американски щати, нито даже за изключително изложената към войната в Украйна еврозона. Има и различен лагер анализатори, за които главната причина за ценовия потрес не е в търсенето, а в предлагането - скъсани вериги на доставки, зелени регулации, а в този момент и война. А това съгласно тях значи, че дефлационните сили не престават да работят и като премине сегашният интервал на турбуленция, ще се върнем към познатата среда на ниски лихви и напредък.
Както и да го назовем, все ще е закъснение
Дори и при най-благоприятно развиване обаче към този момент консенсусът е, че тази и идната година няма да са лесни. Предстои закъснение на стопанската система и земетресения. Така че главните незнайни са какъв брой основни са бабуните по пътя и по какъв начин водещите стопански системи ще минат през тях. Палитрата от вероятни сюжети е необятна: Ще мине от единствено себе си - в най-оптимистичен сюжет инфлацията, подбудена от енергийните шокове, стихва, защото факторите, довели до скоковете, отслабват. Освен това и самото към този момент усещащо се закъснение на стопанските системи спомага цените да се саморегулират. Така последователно централните банки обръщат посоката на политиката си и забравяме за неприятния епизод. Пред разгръщането на това развиване обаче има доста спирачки - най-малкото в Европа глобите по отношение на Русия и възможните огромни ответни удари като цялостно прекъсване на газа са по-скоро риск в противоположна посока. Недостигът на храни в резултат на продължаващия спор също освен провокира заплаха от апетит в някои елементи на света, само че и ускорява натиска върху цените. А и при към този момент разлялата се във всички стокови групи инфлация и при затегнатия пазар на труда заплахата инфлацията да стане самоподклаждаща се серпантина (индексации на заплати и пенсии, пораждащи ново повишаване на цени и нови индексации) не е за подценяване.
Меко приземяване - централните банки по някакво знамение съумяват да уцелят точния баланс и да затегнат тъкмо толкоз, че да укротят инфлацията, без да потопят растежа до минусови равнища. Предвид че се работи опипом - данните идват със забавяне, а резултатите от паричната политика се усещат отсрочено - това развиване може по-скоро да се случи на шанс. Дори и чисто логичен и теоретически, с цел да има резултат охлаждането, то би трябвало да аргументи известна болежка, която да принуди семействата и компаниите да свият разноските си. А поради че действителните лихви към момента са надълбоко негативни, тласъците за по-малко ползване още наподобяват далечни. Историята също не дава изключително надеждни образци за съвършено нацелено парично стягане, което с изключение на на данни разчита и на логика на психиката - няма точна рецепта при кое равнище на лихвите инфлационните упования ще се възстановяват. А още повече че в този момент централните банки излизат от некартографирана територия на негативни лихви и отпечатване на пари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Първа точка 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Първа точка 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Крипто 2 Първа точка 3 Коментари и разбори Реклама
Пълна капитулация - изправени пред невъзможната алтернатива и пред общественото неодобрение, политиците и централните банкери се отхвърлят (поне временно) от опитите да овладеят инфлацията. Спиране или превръщане на стягането може да предотврати непосредствената рецесията, само че цената за това може да се окаже висока и преодоляването на цените на по-късен стадий, когато инфлационните упования към този момент са надалеч над целевите равнища, а доверието в централните банки ерозира още повече, може да е по-трудно. И да коства още по-голяма криза. Рискът от този сюжет е по-голям в Европа, където ЕЦБ има и още един спомагателен ограничител - устойчивостта на обществените финанси на Италия, Гърция и другите страни, които бяха в сърцето на дълговата рецесия от преди десетилетие. Рязко повишаване на лихвите ще направи все по-скъпо и мъчно за тях да обслужват задълженията си. Преди още да е почнала да повишава лихви, ЕЦБ разисква механизъм, посредством който да смекчи покачването на доходността по държавните облигации на такива страни, само че това към този момент среща опозиция в Германия и компания, тъй че във всеки случай стъпките на Франкфурт ще са много по-предпазливи.
Креативна съсипия - дълбока и (надяваме се) относително къса криза с всички съпътстващи я негативи като скок на безработица, неприятни заеми, банкрути и така нататък, на практика обезпечено ще укроти инфлацията. Сега финансовият бранш е в по-добра форма и за разлика от 2008 година може да не се наложи спасяването му. Или най-малко може всмуква по-голям потрес. Проблемът е, че малко политици са подготвени да платят тази относително висока цена. Особено след коронавирус от 2020 година и енергийните шокове от 2021 година обществената настройка е по-скоро всеки потърпевш да бъде някак подпомаган и обезщетен. Така че оставянето на пазарните сили да разчистват зомби компании и бизнес модели наподобява по-скоро илюзорна догадка.
Здравей, стагфлация - композиция по-плитка, само че продължителна криза, която не може да стопи инфлацията, е може би най-лошото допустимо развиване. Дълъг интервал на безперспективно развиване на стопанската система заплашва да нанесе по-дълбоки систематични вреди, трайно да утежни бизнес средата и да отсрочи вложения и да потисне потреблението. Този сюжет би могъл да е резултат от някакво търсене на половинчато решение - неубедителни парични ограничения, съчетани с всевъзможни фискални контрамерки, които да смекчат удара.
Със сигурност има и други разновидности или подварианти, описания на формата на възможната рецесия с всевъзможни букви от писмеността и така нататък При настоящето равнище на неустановеност обаче те са не повече от интелектуални извършения. Освен в случай че някой не може да планува по какъв начин тъкмо ще се развие войната в Украйна, какъв брой смели и самостоятелни (или пък зависими) ще са централните банкери и още десетки незнайни, уравнението няма да има свястно решение.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Когато завалят прогнози, че се чака криза, самата дума стартира да работи плашещо. Фирми ще банкрутират, хора ще изгубят работата си, а някои - и спестяванията или жилищата си. Естественият въпрос, който незабавно се загнездва у съвсем всеки, е: щом се знае, че идва, някой не може ли да направи нещо.
Политиците в последните десетилетия, движени от стремително изменящите се обществени настройки в съда на обществените мрежи, са все по-склонни да се втурват с всички сили да тушират неприятните резултати от икономическото закъснение. Дали ще е, с цел да се избави банковата система от колапс (2008 г.) или с цел да се предотврати хаосът от пандемията (2020 г.), решението непроменяемо беше проблемите просто да се залеят с пари. На места това е чист популизъм, тук-там - ненапълно обосновано решение да се предотврати систематична рецесия или боязън, че при загуба на приходи и стандарт на живот следва рискова радикализация.
Факт е обаче, че навсякъде фискалната и паричната политика бяха подчинени на това да се изглаждат рецесии, вместо да се поддържат постоянни валути и обществени финанси. Ако нагледно си представим стопанската система като дирижабъл и забележим, че в балона са се появили огромни дупки, може би рационалното е с цената на закъснение да се приземим, да изправим вредите и още веднъж да потеглим. Вместо това обаче тактиката до момента беше да опитаме отгоре-отгоре да закърпим нещо и да надуем горелката изпод още по-здраво - до момента в който има топъл въздух, няма по какъв начин да падне.
Реклама
Този път обаче познатият метод мъчно ще сработи. Анализатори от огромни институции като Citi и Deutsche Bank към този момент предизвестяват, че вероятността от световна криза наближава 50%. Съединени американски щати регистрираха спад на Брутният вътрешен продукт в първото тримесечие на 2022 година, а високочестотните данни подсказват, че може това да е траяло и през второто - две следващи тримесечни свивания са една от техническите дефиниции за криза. Сриващите се цени на суровините с десетки проценти също са ранен знак, който вещае, че икономическата интензивност замръзва. Борсовите показатели към този момент няколко месеца обрисуваха внезапни спадове. А покачването на лихвите в Съединени американски щати, а неотдавна и в Европа занапред ще забавя кредитирането и ще създава компликации с обслужването на заеми от компании и семейства.
В началото на коронавирус ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева повтаряше като мантра " Харчете, харчете, харчете! ". Сега тази рецепта не работи и даже мнозина отдават комплицираната обстановка на непремерените разноски в отговор на пандемията. Източник: Reuters
И в случай че при започване на коронавирус ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева можеше да даде рецепта (или по-скоро заклинание) " Харчете, харчете, харчете! Харчете колкото можете и след това и малко от горната страна! ", в този момент никой не предлага това. При към този момент загнездилата се инфлация на равнища, невиждани от повече от 40 години, изливането на още пари неизбежно ще форсира в допълнение скоковете на цените и в действителност централните банки са принудени да работят в противоположната посока.
Когато кутията с принадлежности е празна
Всъщност не са малко сериозните гласове, че точно тези мантри за необмислено харчене и затварянето на очите за рисковете от него докарват световната стопанска система до сегашната комплицирана обстановка на висока инфлация, чието потушаване рискува да вкара огромна част от света в тежка и дълбока криза. За някои нейните корени са в стремително излетите трилиони в отговор на пандемията, за други - даже и по-дълбоко в хронично раздуващите се салда на централните банки и негативните години през цялото минало десетилетие. Опасенията на крайните поддръжници на постоянните пари са, че в действителност ни следва да забележим не толкоз нова криза, колкото неслучилите се (или най-малко не в цялостен мащаб) предходни рецесии. Чрез композиция от отпечатване на пари и трупане на държавни задължения те се отлагаха, до момента в който стигаме до сегашния миг, в който няма накъде повече.
Тегленето на заем е малко като машина на времето за парите - вземаш от бъдещите приходи и ги ползваш в този момент. В избрани дози това може да работи и добре, само че когато сумите станат прекомерно огромни, може да стигнеш до такава степен и цялостен живот да не ти стигне да ги върнеш. Разбира се, за разлика от индивида, страната не е лимитирана от периода на валидност на физическо си тяло, само че свръхзадлъжнялостта просто се придвижва към идващото потомство. Или да го кажем по различен метод, с цел да живеят по-добре в този момент, хората изконсумират от ден на ден от икономическия напредък, който ще изработят техните деца.
Реклама
Това, което прави обстановката в този момент радикално друга, е, че този път в куфарчето с инструментите сякаш няма нищо, което може да избави обстановката. Чисто теоретично съвсем всяка всяка мярка, която укротява инфлацията, поставя спирачка и на икономическата интензивност. И противоположното, известните способи да се подтиква напредък (дефицитно харчене, ниски лихви и т.н.) нормално генерират приходи и усилват съвкупното търсене, което помпа цените. Икономистите обичат да споделят, че най-опасната фраза е " този път е друго " и че постоянно когато някой намерения, че е победил пазарните закони, скоро мъчително се сблъсква с действителността. А най-честата отпратка, че " и този път не е друго ", е към 70-те години на XX век - интервалът на стагфлация, който като извънредно е преодолян точно с внезапно качване на лихвите и мъчителна криза.
Това надалеч не значи, че рецесията е обезпечена - в действителност тя към момента не е заложена в централните сюжети на съвсем никоя институция в прогнозите нито за Съединени американски щати, нито даже за изключително изложената към войната в Украйна еврозона. Има и различен лагер анализатори, за които главната причина за ценовия потрес не е в търсенето, а в предлагането - скъсани вериги на доставки, зелени регулации, а в този момент и война. А това съгласно тях значи, че дефлационните сили не престават да работят и като премине сегашният интервал на турбуленция, ще се върнем към познатата среда на ниски лихви и напредък.
Както и да го назовем, все ще е закъснение
Дори и при най-благоприятно развиване обаче към този момент консенсусът е, че тази и идната година няма да са лесни. Предстои закъснение на стопанската система и земетресения. Така че главните незнайни са какъв брой основни са бабуните по пътя и по какъв начин водещите стопански системи ще минат през тях. Палитрата от вероятни сюжети е необятна: Ще мине от единствено себе си - в най-оптимистичен сюжет инфлацията, подбудена от енергийните шокове, стихва, защото факторите, довели до скоковете, отслабват. Освен това и самото към този момент усещащо се закъснение на стопанските системи спомага цените да се саморегулират. Така последователно централните банки обръщат посоката на политиката си и забравяме за неприятния епизод. Пред разгръщането на това развиване обаче има доста спирачки - най-малкото в Европа глобите по отношение на Русия и възможните огромни ответни удари като цялостно прекъсване на газа са по-скоро риск в противоположна посока. Недостигът на храни в резултат на продължаващия спор също освен провокира заплаха от апетит в някои елементи на света, само че и ускорява натиска върху цените. А и при към този момент разлялата се във всички стокови групи инфлация и при затегнатия пазар на труда заплахата инфлацията да стане самоподклаждаща се серпантина (индексации на заплати и пенсии, пораждащи ново повишаване на цени и нови индексации) не е за подценяване.
Меко приземяване - централните банки по някакво знамение съумяват да уцелят точния баланс и да затегнат тъкмо толкоз, че да укротят инфлацията, без да потопят растежа до минусови равнища. Предвид че се работи опипом - данните идват със забавяне, а резултатите от паричната политика се усещат отсрочено - това развиване може по-скоро да се случи на шанс. Дори и чисто логичен и теоретически, с цел да има резултат охлаждането, то би трябвало да аргументи известна болежка, която да принуди семействата и компаниите да свият разноските си. А поради че действителните лихви към момента са надълбоко негативни, тласъците за по-малко ползване още наподобяват далечни. Историята също не дава изключително надеждни образци за съвършено нацелено парично стягане, което с изключение на на данни разчита и на логика на психиката - няма точна рецепта при кое равнище на лихвите инфлационните упования ще се възстановяват. А още повече че в този момент централните банки излизат от некартографирана територия на негативни лихви и отпечатване на пари.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Първа точка 2 Коментари и разбори 3 Свят 1 Първа точка 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Крипто 2 Първа точка 3 Коментари и разбори Реклама
Пълна капитулация - изправени пред невъзможната алтернатива и пред общественото неодобрение, политиците и централните банкери се отхвърлят (поне временно) от опитите да овладеят инфлацията. Спиране или превръщане на стягането може да предотврати непосредствената рецесията, само че цената за това може да се окаже висока и преодоляването на цените на по-късен стадий, когато инфлационните упования към този момент са надалеч над целевите равнища, а доверието в централните банки ерозира още повече, може да е по-трудно. И да коства още по-голяма криза. Рискът от този сюжет е по-голям в Европа, където ЕЦБ има и още един спомагателен ограничител - устойчивостта на обществените финанси на Италия, Гърция и другите страни, които бяха в сърцето на дълговата рецесия от преди десетилетие. Рязко повишаване на лихвите ще направи все по-скъпо и мъчно за тях да обслужват задълженията си. Преди още да е почнала да повишава лихви, ЕЦБ разисква механизъм, посредством който да смекчи покачването на доходността по държавните облигации на такива страни, само че това към този момент среща опозиция в Германия и компания, тъй че във всеки случай стъпките на Франкфурт ще са много по-предпазливи.
Креативна съсипия - дълбока и (надяваме се) относително къса криза с всички съпътстващи я негативи като скок на безработица, неприятни заеми, банкрути и така нататък, на практика обезпечено ще укроти инфлацията. Сега финансовият бранш е в по-добра форма и за разлика от 2008 година може да не се наложи спасяването му. Или най-малко може всмуква по-голям потрес. Проблемът е, че малко политици са подготвени да платят тази относително висока цена. Особено след коронавирус от 2020 година и енергийните шокове от 2021 година обществената настройка е по-скоро всеки потърпевш да бъде някак подпомаган и обезщетен. Така че оставянето на пазарните сили да разчистват зомби компании и бизнес модели наподобява по-скоро илюзорна догадка.
Здравей, стагфлация - композиция по-плитка, само че продължителна криза, която не може да стопи инфлацията, е може би най-лошото допустимо развиване. Дълъг интервал на безперспективно развиване на стопанската система заплашва да нанесе по-дълбоки систематични вреди, трайно да утежни бизнес средата и да отсрочи вложения и да потисне потреблението. Този сюжет би могъл да е резултат от някакво търсене на половинчато решение - неубедителни парични ограничения, съчетани с всевъзможни фискални контрамерки, които да смекчат удара.
Със сигурност има и други разновидности или подварианти, описания на формата на възможната рецесия с всевъзможни букви от писмеността и така нататък При настоящето равнище на неустановеност обаче те са не повече от интелектуални извършения. Освен в случай че някой не може да планува по какъв начин тъкмо ще се развие войната в Украйна, какъв брой смели и самостоятелни (или пък зависими) ще са централните банкери и още десетки незнайни, уравнението няма да има свястно решение.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ