Героите спасители винаги се представят като безусловно добри, това е

Героите спасители постоянно се показват като абсолютно положителни, това е станало част от културния код в доста страни, като се почне от християнската традиция, която проповядва да се оказва помощ на падналите да станат и се стигне до стотиците комикси за супергерои. Защитниците на слабите безкористно се хвърлят върху опасността, с цел да защитят слабите, а също по този начин отхвърлят земните благословии, топлината на личния дом и персоналното благополучие в името на другите. Но какво се случва в душата на подобен човек? Нека се опитаме да разберем от кое място идва желанието да се жертваш и да спасиш другите и за какво това не постоянно е положително.

Образ и цел на спасителя

Нека създадем едно конкретизиране незабавно - не всеки човек, който желае да помогне на близък си, да вземем за пример участник в екологични и цивилен начинания или просто доброволец, е предразположен на синдрома на спасителя. Помагането на близък и на тези, които се нуждаят от помощ, е естествена алтруистична специфичност на човешкото взаимоотношение. Оказвайки помощ, ние се усещаме нужни, усещаме принадлежност към групата.
Човек със синдрома на спасителя оказва своята помощ свръх личните си сили, даже там и тогава, където помощ не е поискана. Такъв Робин Худ се управлява от личната си система от полезности и като предписание не работи безкористно.
Спасителят е един от участниците в трагичния триъгълник на Карпман, в който с изключение на него играят още двама: Преследвачът и Жертвата. По време на играта всички участници могат да си сменят функциите: Спасителят може да стане Преследвач, в случай че работи прекомерно нападателно или пък Жертва, в случай че избавя и е отчаян от резултата.
Основната цел на спасителя е да оказва помощ на другите, без значение дали те желаят това или не.Спасителят има вяра, че знае най-добре какво е належащо на другия и се втурва на помощ с цялостна мощ, подбудена от „ положителните " му планове. Той е сигурен, че помагането на другите е неговото предопределение. Такива хора са склонни да се тупат в гърдите, крещейки: „ Кой различен с изключение на мен? “, да се жертват героично и да умрат красиво, даже и в метафоричен смисъл. Доколко в действителност той трансформира ситуацията на Жертвата към по-добро, не е известно. Много постоянно Спасителят се включва в историята на някой различен, с цел да избяга от вътрешните си демони и проблеми.

По стъпките на супергероите

Всеки втори воин в галактиките от супергерои в всеобщата просвета има синдром на спасителя. Крайъгълният камък в такава линия на държание може да бъде освен търсенето на персонална полза или опитите да се отвлече вниманието от личните проблеми посредством решение на проблемите на другите, само че и контузии, които не са претърпени до дъно.
Питър ПаркърВинатаСпайдърмен поема по пътя на воин отмъстител, откакто не съумява да избави чичо Бен. Той не може да си елементарни, че поради звездния си час е пропуснал разбойника, който няколко дни по-късно е нападнал къщата му. Неспособен да се откаже от предишното и да си елементарни за закононарушението, осъществено от различен човек, той потегля на лов за нарушители и суперзлодеи и да ги санкционира.
Батман
Травмата на изоставенияТази контузия е друга от историята на Спайдърмен. Питър Паркър е възрастен и към този момент има избрани суперспособности, които му разрешават да предотврати гибелта на чичо Бен, само че осемгодишният Брус Уейн, който е станал очевидец на убийството на родителите си, поема болежка и виновност, които са непостижими за нежната душeвност на неговата възраст. И вместо да преживее тази контузия, той се впуска по-дълбоко в нея. По този метод, защитавайки другите хора, той слага превръзка върху личния си боязън от загуба на различен безценен човек.
Лутер (The Umbrella Academy)Копнеж за похвалаДруга мотивация за доста герои, изключително спътници, е похвалата от престижа - по-силния и важен персонаж. Хората със синдром на спасителя, построен върху жаждата за хвалба и самопризнание, вършат всичко допустимо, с цел да потвърдят, че са почтени за вниманието на хората, за които се грижат.
Така наподобяват трите аспекта на самотата, които в една или друга степен участват във всеки от супергероите и ги карат (както и доста същински хора) да вземат участие във всяка героична обстановка и събитие. И в случай че в комиксите това води до епични финали, то  в действителния живот всичко приключва с това, че Спасителят и Жертвата изпадат в съзависими  връзки, в които и двамата са нещастни и разочаровани.

Ако имате синдром на спасителя

Първата стъпка е да разберете повода за това държание. Тя може да е основана на мъчно, объркано или травматично детско прекарване. И с цел да предпазите хората от вашата помощ, използвайте следните препоръки:
Изчакайте бат-сигналаНе оказвайте помощ със мощ, когато това не е поискано от вас. Така ще запазите неприкосновеността на персоналните граници на другите хора.Правилото на кислородната маскаПонякога хората със синдром на спасителя работят героично в своя щета и раздират последната си риза или запушват с гръд амбразурата. В такава обстановка използвайте правилото от пилотската кабина при сериозна обстановка на борда на аероплан по време на полет: „ Първо вие си сложете кислородната маска, след това сложете и на детето до вас “.Използвайте супер усетАко изпитвате предпочитание да помогнете на човек, който ви е противен, или мислите, че нямате ресурса да го извършите, само че нещо от вътрешната страна непреодолимо ви тласка към героизъм, по-добре е да се погрижите за себе си и се справите с импулса.Свалете суперкостюма сиВсички помним кой е Тони Старк без костюма си на Iron Man. За да приближите персоналния си набор от пълномощия до „ талант, милиардер, плейбой, човеколюбец “, по-често се радвайте на себе си и правете това, което ви интересува с изключение на спасяването.
ИзточникАлександра Иваницкая