Евреинът от Червената армия, който ръководи освобождението на Аушвиц
Германската войска прави неописуеми зверства против еврейското население на Европа по време на Втората международна война, най-поразителното от които е затварянето им в концентрационни лагери. Те се пробват да унищожат всевъзможни доказателства за тези лагери, когато нещата стартират да се изместват към победа на съдружниците, оставяйки след себе си кланица и смут за очите на тези, които ги освобождават.
Анатолий Шапиро е роден в семейство на евреи в Константиноград, Украйна (днес Красноград) на 18 януари 1913 година Той посещава Запорожката държавна инженерна академия, която приключва с тапия като инженер-технолог.
Но през 1935 година се записва на работа в Червената войска. След като учи в Харков, служи с чин лейтенант и когато приключват трите му години работа, той остава в армията като доброволец, до момента в който работи като цивилен инженер в Днепропетровск (сега Днепър) и Запорожие.
Германското навлизане в Съветския съюз – по-известно като интервенция Барбароса – кара Шапиро да се запише още веднъж в Червената войска през октомври 1941 година Възложено му е командването на поделение за разрушение и експлозиви и неотложно е изпратен на Източния фронт.
По време на офанзивата Шапиро забавя придвижванията на германците, като унищожава мостове.
В резултат на триумфа си е нараснал в заместник-командир – и в границите на един месец става пълководец – на своя пехотен батальон. Ръководи бойците си по време на борбата при Кавказ, като заема отбранителна позиция и оказва помощ за освобождението на градовете Ростов на Дон и Туапсе. Неговите хора също се бият по река Миус през 1942 година
Шапиро е ранен по време на борбата при Курск през 1943 година и прекарва известно време да се възвръща в болница. Докато се възвръща, батальонът му е разформирован и след освобождението е изпратен при командира на Иркутска дивизия и назначен в 100-на стрелкова дивизия, 106-и стрелкови корпус.
По това време германците се отдръпват, позволявайки освобождението на Полша и Украйна.
Шапиро управлява своята част – 1085-и „ Тарнополски “ стрелкови полк – през Полша, като понася тежки загуби, до момента в който не престават към Аушвиц. След дни на борби, на 27 януари 1945 година те доближават до минираните пътища към лагера.
След като прекосяват река Сола, той заповядва на хората си да влязат в лагера. За задачата те стрелят в ключалките с автоматите си.
Шапиро не е квалифициран за това, което ще види, откакто влиза в Аушвиц. Преди да изоставен и да накарат тези пандизчии, които могат да вървят, на Марш на гибелта към Германия, офицерите от Секретен сътрудник убиват доста от тези, които към момента не са починали от недохранване и заболявания.
„ Казахме им, че сме Червената войска и сме пристигнали да ги освободим “, споделя той на възпоменателно събитие 60 години по-късно. „ Те започнаха да пипат униформите ни, като че ли не ни имат вяра. Измихме ги, облякохме ги и започнахме да ги храним. “
Биркенау е освободен от пехотната дивизия, водена от полковник Василий Петренко. Общо руските войски откриват минимум 1200 оживели в Аушвиц и още 5800 в Биркенау.
За освобождението Шапиро споделя, че едно от най-трудните неща, на които е бил очевидец, е, когато съветският Червен кръст се пробва да нахрани тези, които са били затворени, единствено с цел да разбере, че не могат да ядат заради недохранване…
За дейностите си по време на войната Шапиро е награден с два ордена на Отечествената война от 1-ви клас (и един от 2-ри клас), както и с два ордена Червена звезда. През септември 2006 година той получава посмъртно званието „ Герой на Украйна “ от някогашния украински президент Виктор Юшченко.
Анатолий остава в Украйна до рухването на Съветския съюз, след което емигрира в Съединените щати през 1992 година Тогава той открива какъв брой общо животи са изгубени по време на Холокоста, което го кара да напише няколко книги за прекарванията си през войната.
Шапиро почива на 8 декември 2005 година Той е заровен в гробището Бет Моузес в окръг Съфолк, Лонг Айлънд, Ню Йорк.
