Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества

Гергьовден в България се назовава денят, в който се празнува Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за формален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската войска. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография.

Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. Празникът е публично основан на 9 януари 1880 година с декрет № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с декрет № 1 е основан и военният медал За смелост – отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. През 1946 година комунистическото ръководство прекъсва традицията на празника, която е възобновена на 27 януари 1993 година с разпореждане № 15 на Министерския съвет.

До огромна степен този празник произлиза от легендата за Св. Георги, в която той се преборва със страшна ламя, заплашваща жителите на страхливо градче. В подмяна на личния си живот жителите давали своите деца на чудовището. Кога пристигнал редът на царската щерка, обратът пристигнал с появяването на Свети Георги и неговата победа над злото създание.

Това е един от най-празнуваните именни дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и други
Традиционно ядене на този празник е приготвянето нацяло агне – курбан. Посветено в жертва на Бог, агнето и неговата колитба се свързва с езическите ритуали, пристигнали от Славянската и прабългарска вяра.

Съществува легенда за ритуален обред, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска сграда. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по предписание облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна.

Друг обред повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, с цел да носи изобилие.

Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната активност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е благодатен и целителен.

ГЕРГЬОВДЕН е един от най-големите пролетни празници, съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наименуван още “цветен Георги”.

Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден стартира новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите контракти.

Срещу Гергьовден и на самия празник се правят голям брой традиции и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на главния скотски артикул – млякото.

Централен миг в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, с цел да се раждат женски агнета.

На Гергьовден за пръв път се подготвя и прясно сирене, което не се соли, с цел да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва.
Тревите, цветята, разлистените клончета заемат значително място в гергьовденската обредност.

Това е метод да се придвижи по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху индивида и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските пространства осъмват окичени с букови клончета, с клончета от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

Наред с обичаите за здраве и изобилие се правят и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия посредством потребление на растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със мощна и натрапчива миризма – чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта против Гергьовден е добра за правене на вълшебства, тогава “играе” заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и излекуване от заболявания. Затова хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а дами, които нямат деца, в случай че се отъркалят по голо в утринната роса, ще заченат.

На празника – за здраве, благодат и плодовитост при животни и хора, всички би трябвало да се залюлеят на гергьовските люлки, да се претеглят на кантарите, вързани на зелено дърво, с цел да ревизират цялостна или празна ще е годината им и да се повеселят с песни и танци.

Цялата ритуалност и магичност на празника е осмислена от християнската обредност, посредством посвещаването му на Свети великомъченик Георги победоносец (ок. 284-ок. 305 г.)
Този популярен Христов страдалец живял и потърпевш по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).

Още младеж, Георги постъпил на работа в императорската армия и едвам 20-годишен достигнал до чин боен трибун (началник на легион). Бил хубав, интелигентен и кадърен юноша и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин.

По това време против тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тюрма и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от починалата си майка огромно благосъстояние, наредил робите да бъдат освободени, а парцелът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за популярен героизъм в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и самоуверено защитил християнската религия. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му религия бил подложен на разнообразни мъчения, от тежки по-тежки: слагали голям камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му стоманени нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие мощни токсини.

Благодарение на мощната си религия в Христос Георги понесъл философски всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и единствено с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги самоуверено отговарял: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, в сравнение с аз – да претърпявам мъченията. ”

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и заболели, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието споделя, че един път в тъмницата при св. Георги пристигнал безпаричен земеделец, на който единият вол паднал в яма и починал, та не могъл към този момент да оре нивите си. Светият страдалец съжалил нещастника в неговата неволя и му споделил: Иди си вкъщи, брате, волът ти е жив. Земеделецът повярвал на думите му, върнал се вкъщи си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил наказан на гибел, която посрещнал с наслада. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от неволя стадата.

В навечерието на гибелта си той бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му заречен небесна наслада. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един прислужник, който през деня и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да извърши наследството за имуществото и се дал прошка с него. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, незабавно повярвали в Христа. Повярвала и Александра, брачната половинка на императора.

Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказването Александра припаднала и предала Богу дух. При типа на такава блажена гибел Георги популяризирал Бога и бодро траял към своята Голгота. Когато стигнали на избраното място, мъченикът умерено навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Така той приключил почтено изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата.

http://www.public-republic.com/