Обичам да приемам различни творчески предизвикателства
ГЕРГАНА ЦАКОВА е родена в София. През 2017 година приключва НАТФИЗ със компетентност " Актьорство за куклен спектакъл " в класа на проф. Боньо Лунгов, а креативната си кариера стартира в Драматичния спектакъл в Благоевград. Част от нейните актьорски превъплъщения са в спектаклите " Панаир на суетата ", " Пепеляшка ", " Тартюф ", " Портретът на Дориан Грей ", " Послепис ", " Вапцаров: Песни за индивида " и други Освен в театъра, Гери се изявява и на музикалната сцена, като стартира да пее още като дете във ВГ " Радиодеца ". През 2019 година взе участие в музикалното реалити " Гласът на България " и доближава до полуфиналите в тима на Михаела Филева. Тя извършва песента " Аз съм Сънчо ", която звучи преди рубриката " Лека нощ, деца " по Българска национална телевизия. Вече има опит и в дублажа, като озвучава известната анимация " Смърфовете ".
- Гергана, неотдавна сте част от трупата на Великотърновския спектакъл. Как се чувствате там?
- Дебютът ми на великотърновска сцена беше през февруари в премиерата на симфоничната приказка " Петя и Вълкът " на Сергей Прокофиев. Беше доста вълнуващо!
- Завършили сте куклен спектакъл при проф. Боньо Лунгов, само че до момента сте играли най-вече в трагични спектакли.
- Да, шест години бях на щат в Драматичния спектакъл в Благоевград.
В " Преображението " по Фр. Кафка, реж. Веселка Кунчева, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Всъщност в актуалната драматургия жанровете постоянно се преплитат, тъй че евентуално отново ще имате опция да играете с кукли.
- В Благоевград се срещнах с режисьорката Веселка Кунчева, играхме " Преображението " по " Метаморфози " от Кафка, един театър с детайли от разнообразни театрални изкуства с авторски и настоящ прочит на проблемите в текста.
Похватите, които се употребяват в кукления спектакъл, развиват въображението, може би по тази причина все по-често ги виждаме в спектаклите. Моят професор Боньо Лунгов не е абсолютният образец за типичен куклен спектакъл, той доста обича да смесва жив проект, спонтанни кукли, танци и пеене.
- Изглежда, както се споделя, сте си попаднали на мястото в МДТ " К. Кисимов " - от дребна сте пели във ВГ " Радиодеца ", а сме гледали и Вашите сполучливи изяви в " Гласът на България ".
- Баща ми е музикант, тромбонист в Биг бенда на БНР, и от дребни със сестра ми постоянно ни водеше със себе си на работа. Той ни записа във Вокалната група " Радиодеца " с диригентка Илина Тодорова, където прекарах към 10 години. Бяха доста хубави години, хорът ме научи на работна дисциплинираност, от дребни ходехме на участия, научихме какво е да носиш отговорност, да работиш в екип. Пеенето в хор доста развива музикалността.
- Мечтали ли сте да участвате в мюзикъл?
- Много дълго време ми беше фантазия. Още когато бях студентка в НАТФИЗ, направихме концертно осъществяване на " Нотр Дам дьо Пари " от Рикардо Кочанте в операта в Киев, Украйна. Сега се сбъдва фантазията ми да пея в мюзикъл. Репетирам в Пловдивската опера " Коса ", режисьорка е Веселка Кунчева, поставяла в Пловдив мюзикълите " Исус Христос суперзвезда " от Андрю Лойд Уебър и " Мария от Буенос Айрес " от Астор Пиацола. Беше разгласен кастинг, изпратих клипове, след това ме поканиха да се показва онлайн и след няколко кастинга в Пловдив започнахме репетиционния развой. Живот и здраве, премиерата е планувана за 24 август на Античния спектакъл в границите на фестивала " Opera Open ".
На сцената на " Гласът на България " по БиТиВи
Смятам, че с назначението ми в Музикално-драматичния спектакъл във Велико Търново занапред ще имам опция да вземам участие в музикални спектакли.
- Телевизионните формати като " Гласът на България " добра опция ли са за изява и за измерване на качествата на надарени хора? Работата в подобен формат несъмнено дава доста опит?
- Със сигурност е доста друг от този, който имам като актриса на сцената. Защото за една роля се приготвям месеци наред - първо в репетиционни зали, по-късно малко по малко сътворяваме спектакъла. А при присъединяване ми в " Гласът на България " за първи път трябваше да извърша триминутна ария и нямах време да се отпусна и да си изиграя ролята, нямах време за акомодация. Освен това ми беше първо осъществяване на сцена с оркестър онлайн, пред аудитория и жури. Много по-страшно беше, само че и потребно, тъй като преодоляваш доста страхове и осъзнаваш, че можеш сполучливо да се занимаваш с това. И екипът, който снима предаването, е страховит, вокалните педагози, журито, всички. За мен присъединяване си заслужава. Ако някой желае да го направи, да не се колебае, тъй като ще получи единствено позитиви.
- Каква е историята с песента " Аз съм Сънчо "?
- През 2000 година взеха решение да обновят песента, която предшества рубриката " Лека нощ, деца ", и се стопираха на мен, защото решиха, че моят глас е подобаващ. Много е прелестно да знаеш, че един толкоз известен воин продължава " да приспива " дребните деца с твоето осъществяване. /> - Явно обичате да пробвате изяви в разнообразни области и да придобивате нови умения. Участието Ви в дублажа на " Смърфовете " забавна креативна задача ли е за Вас?
- Да, обичам да се занимавам с най-различни неща и да одобрявам всевъзможни провокации. Дублирането на филми е доста друго от всички други прояви в театъра, в киното, има характерни неща, които би трябвало да се наблюдават - действието на екрана, обстановки, които да се предадат съответно, и не е елементарно. Когато озвучавам епизодите от сериала, аз играя пред микрофона, възпроизвеждам атмосферата освен с глас. Неслучайно фразата, която се ползваше в края на филмите преди време: " Текста чете... " бе сменена с " Ролите озвучиха... " Тъй като това въобще не е просто четене. Ако би било по този начин, нямаше да влияе на феновете. А Смърфиета е моя обичана героиня още когато бях малко момиче и съм доста щастлива, че може да приказва на българските деца с моя глас.
- Готови ли сте да се впуснете в разнородни и сложни функции или предпочитате да пресъздавате облици на герои, които Ви харесват? Например бихте ли изиграли негативна роля?
- Всяка роля е предизвикателство за мен. Героите, които са надалеч от мен като темперамент и разбирания, както и негативните функции са по-трудни за създаване, само че по-предизвикателни като креативна задача. Освен това, вниквайки в същността на героя, ти откриваш и се стремиш да си обясниш, а оттова - и на фена, за какво този човек е станал подобен. С интерес чакам всички бъдещи функции, които биха ми упълномощили, тъй като знам, че всяка от тях ще направи работата ми още по-творческа и удовлетворяваща, и ще ми донесе развиване.
- Какво е отношението Ви към режисьорите - склонна ли сте да изпълнявате техните визии и решения категорично или бихте изразили мнение за героя си, в случай че е друго?
- Всеки режисьор има своя неповторима визия и условия, които разкриват разнообразни аспекти от моите качества. Пожелавам си да работя с режисьори, които ме предизвикат и ме карат да излизам от зоната си на комфорт, тъй като точно по този начин се раждат най-интересните спектакли.
Разбира се, че бих споделила с режисьора своето мнение, в случай че ми хрумне някаква концепция, само че не бих го налагала. Ако всеки прави, каквото си желае, няма да излезе нищо положително и спектакълът не би се получил. Ролята на режисьора е да направи цялостна историята, която желае да опише.
В " Портретът на Дориан Грей " по О. Уайлд, реж. Стайко Мурджев, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Какво очаквате, изисквате от сътрудниците си на сцената?
- С много хора съм си партнирала и съм забелязала, че един артист в никакъв случай не играе за себе си, а за колегата. Най-хубаво е, когато той ти подаде вярната сила, с която да продължиш своята игра. Добри сътрудници са хората, които те слушат, тъй като тогава става прекрасен разговор. Има актьори, които обичат импровизацията и всякога се получава нещо ново и забавно, и други, за които, в случай че не си кажеш тъкмо репликата, това е проблем. Да слушаш колегата е рецептата за положителния разговор сред двамата.
- Какво е чувството Ви за публиката, за нейната роля за триумфа на спектакъла?
- Доста от моите сътрудници артисти споделят, че не се въздействат от публиката, само че съгласно мен това е невероятно. Защото публиката с нейните реакции може да зарежда артистите и да ги кара да играят все по-сърцато. Ако феновете не реагират или са по-сдържани, актьорите стартират да изпитват известна неустановеност, съмнение за какво е по този начин. А в действителност хората са разнообразни и това, че не показват бурно страстите си, не значи, че не възприемат и не претърпяват протичащото се на сцената. Не бива да се влияем от публиката, само че по един или различен метод тя ни влияе, тъй като ние играем за нея. Но не може всякога представленията да минават по еднакъв метод, тъй като това не е филм, на сцената всяка вечер е друга.
В " Панаир на суетата " от К. Хамил по романа на У. Такъри, реж. Маргарита Мачева, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Като споменахте за филм - киното съставлява ли креативен интерес за Вас?
- Със сигурност доста желая и това. Досега съм взела участие в епизодични функции, което не е задоволително, с цел да удовлетвори моята жадност да се фотографирам. Участвала съм в един късометражен филм и този вид игра пред камера ми подхожда. В киното можеш доста по-лесно да изразиш това, което чувстваш и не би трябвало да е толкоз преекспонирано, както на театралната сцена. Беше ми доста прелестно и си поисквам да имам опция в скоро време да фотографирам филм или сериал.
- Ходите ли на спектакъл? Интересно ли Ви е да гледате работата на сътрудниците си?
- Още като студентка в НАТФИЗ и откакто приключих е имало интервали, в които всяка вечер съм била на спектакъл. Когато е идвал международен спектакъл в София, съм се опитвала да виждам допустимо най-вече спектакли. Да видиш представители на разнообразни школи, ти носи различен тип опит и това е доста скъпо. Надявам се за в бъдеще да имам от ден на ден благоприятни условия да обогатявам театралните си прекарвания.
- Гергана, неотдавна сте част от трупата на Великотърновския спектакъл. Как се чувствате там?
- Дебютът ми на великотърновска сцена беше през февруари в премиерата на симфоничната приказка " Петя и Вълкът " на Сергей Прокофиев. Беше доста вълнуващо!
- Завършили сте куклен спектакъл при проф. Боньо Лунгов, само че до момента сте играли най-вече в трагични спектакли.
- Да, шест години бях на щат в Драматичния спектакъл в Благоевград.
В " Преображението " по Фр. Кафка, реж. Веселка Кунчева, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Всъщност в актуалната драматургия жанровете постоянно се преплитат, тъй че евентуално отново ще имате опция да играете с кукли.
- В Благоевград се срещнах с режисьорката Веселка Кунчева, играхме " Преображението " по " Метаморфози " от Кафка, един театър с детайли от разнообразни театрални изкуства с авторски и настоящ прочит на проблемите в текста.
Похватите, които се употребяват в кукления спектакъл, развиват въображението, може би по тази причина все по-често ги виждаме в спектаклите. Моят професор Боньо Лунгов не е абсолютният образец за типичен куклен спектакъл, той доста обича да смесва жив проект, спонтанни кукли, танци и пеене.
- Изглежда, както се споделя, сте си попаднали на мястото в МДТ " К. Кисимов " - от дребна сте пели във ВГ " Радиодеца ", а сме гледали и Вашите сполучливи изяви в " Гласът на България ".
- Баща ми е музикант, тромбонист в Биг бенда на БНР, и от дребни със сестра ми постоянно ни водеше със себе си на работа. Той ни записа във Вокалната група " Радиодеца " с диригентка Илина Тодорова, където прекарах към 10 години. Бяха доста хубави години, хорът ме научи на работна дисциплинираност, от дребни ходехме на участия, научихме какво е да носиш отговорност, да работиш в екип. Пеенето в хор доста развива музикалността.
- Мечтали ли сте да участвате в мюзикъл?
- Много дълго време ми беше фантазия. Още когато бях студентка в НАТФИЗ, направихме концертно осъществяване на " Нотр Дам дьо Пари " от Рикардо Кочанте в операта в Киев, Украйна. Сега се сбъдва фантазията ми да пея в мюзикъл. Репетирам в Пловдивската опера " Коса ", режисьорка е Веселка Кунчева, поставяла в Пловдив мюзикълите " Исус Христос суперзвезда " от Андрю Лойд Уебър и " Мария от Буенос Айрес " от Астор Пиацола. Беше разгласен кастинг, изпратих клипове, след това ме поканиха да се показва онлайн и след няколко кастинга в Пловдив започнахме репетиционния развой. Живот и здраве, премиерата е планувана за 24 август на Античния спектакъл в границите на фестивала " Opera Open ".
На сцената на " Гласът на България " по БиТиВи
Смятам, че с назначението ми в Музикално-драматичния спектакъл във Велико Търново занапред ще имам опция да вземам участие в музикални спектакли.
- Телевизионните формати като " Гласът на България " добра опция ли са за изява и за измерване на качествата на надарени хора? Работата в подобен формат несъмнено дава доста опит?
- Със сигурност е доста друг от този, който имам като актриса на сцената. Защото за една роля се приготвям месеци наред - първо в репетиционни зали, по-късно малко по малко сътворяваме спектакъла. А при присъединяване ми в " Гласът на България " за първи път трябваше да извърша триминутна ария и нямах време да се отпусна и да си изиграя ролята, нямах време за акомодация. Освен това ми беше първо осъществяване на сцена с оркестър онлайн, пред аудитория и жури. Много по-страшно беше, само че и потребно, тъй като преодоляваш доста страхове и осъзнаваш, че можеш сполучливо да се занимаваш с това. И екипът, който снима предаването, е страховит, вокалните педагози, журито, всички. За мен присъединяване си заслужава. Ако някой желае да го направи, да не се колебае, тъй като ще получи единствено позитиви.
- Каква е историята с песента " Аз съм Сънчо "?
- През 2000 година взеха решение да обновят песента, която предшества рубриката " Лека нощ, деца ", и се стопираха на мен, защото решиха, че моят глас е подобаващ. Много е прелестно да знаеш, че един толкоз известен воин продължава " да приспива " дребните деца с твоето осъществяване. /> - Явно обичате да пробвате изяви в разнообразни области и да придобивате нови умения. Участието Ви в дублажа на " Смърфовете " забавна креативна задача ли е за Вас?
- Да, обичам да се занимавам с най-различни неща и да одобрявам всевъзможни провокации. Дублирането на филми е доста друго от всички други прояви в театъра, в киното, има характерни неща, които би трябвало да се наблюдават - действието на екрана, обстановки, които да се предадат съответно, и не е елементарно. Когато озвучавам епизодите от сериала, аз играя пред микрофона, възпроизвеждам атмосферата освен с глас. Неслучайно фразата, която се ползваше в края на филмите преди време: " Текста чете... " бе сменена с " Ролите озвучиха... " Тъй като това въобще не е просто четене. Ако би било по този начин, нямаше да влияе на феновете. А Смърфиета е моя обичана героиня още когато бях малко момиче и съм доста щастлива, че може да приказва на българските деца с моя глас.
- Готови ли сте да се впуснете в разнородни и сложни функции или предпочитате да пресъздавате облици на герои, които Ви харесват? Например бихте ли изиграли негативна роля?
- Всяка роля е предизвикателство за мен. Героите, които са надалеч от мен като темперамент и разбирания, както и негативните функции са по-трудни за създаване, само че по-предизвикателни като креативна задача. Освен това, вниквайки в същността на героя, ти откриваш и се стремиш да си обясниш, а оттова - и на фена, за какво този човек е станал подобен. С интерес чакам всички бъдещи функции, които биха ми упълномощили, тъй като знам, че всяка от тях ще направи работата ми още по-творческа и удовлетворяваща, и ще ми донесе развиване.
- Какво е отношението Ви към режисьорите - склонна ли сте да изпълнявате техните визии и решения категорично или бихте изразили мнение за героя си, в случай че е друго?
- Всеки режисьор има своя неповторима визия и условия, които разкриват разнообразни аспекти от моите качества. Пожелавам си да работя с режисьори, които ме предизвикат и ме карат да излизам от зоната си на комфорт, тъй като точно по този начин се раждат най-интересните спектакли.
Разбира се, че бих споделила с режисьора своето мнение, в случай че ми хрумне някаква концепция, само че не бих го налагала. Ако всеки прави, каквото си желае, няма да излезе нищо положително и спектакълът не би се получил. Ролята на режисьора е да направи цялостна историята, която желае да опише.
В " Портретът на Дориан Грей " по О. Уайлд, реж. Стайко Мурджев, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Какво очаквате, изисквате от сътрудниците си на сцената?
- С много хора съм си партнирала и съм забелязала, че един артист в никакъв случай не играе за себе си, а за колегата. Най-хубаво е, когато той ти подаде вярната сила, с която да продължиш своята игра. Добри сътрудници са хората, които те слушат, тъй като тогава става прекрасен разговор. Има актьори, които обичат импровизацията и всякога се получава нещо ново и забавно, и други, за които, в случай че не си кажеш тъкмо репликата, това е проблем. Да слушаш колегата е рецептата за положителния разговор сред двамата.
- Какво е чувството Ви за публиката, за нейната роля за триумфа на спектакъла?
- Доста от моите сътрудници артисти споделят, че не се въздействат от публиката, само че съгласно мен това е невероятно. Защото публиката с нейните реакции може да зарежда артистите и да ги кара да играят все по-сърцато. Ако феновете не реагират или са по-сдържани, актьорите стартират да изпитват известна неустановеност, съмнение за какво е по този начин. А в действителност хората са разнообразни и това, че не показват бурно страстите си, не значи, че не възприемат и не претърпяват протичащото се на сцената. Не бива да се влияем от публиката, само че по един или различен метод тя ни влияе, тъй като ние играем за нея. Но не може всякога представленията да минават по еднакъв метод, тъй като това не е филм, на сцената всяка вечер е друга.
В " Панаир на суетата " от К. Хамил по романа на У. Такъри, реж. Маргарита Мачева, държавна такса " Н. Вапцаров " - Благоевград
- Като споменахте за филм - киното съставлява ли креативен интерес за Вас?
- Със сигурност доста желая и това. Досега съм взела участие в епизодични функции, което не е задоволително, с цел да удовлетвори моята жадност да се фотографирам. Участвала съм в един късометражен филм и този вид игра пред камера ми подхожда. В киното можеш доста по-лесно да изразиш това, което чувстваш и не би трябвало да е толкоз преекспонирано, както на театралната сцена. Беше ми доста прелестно и си поисквам да имам опция в скоро време да фотографирам филм или сериал.
- Ходите ли на спектакъл? Интересно ли Ви е да гледате работата на сътрудниците си?
- Още като студентка в НАТФИЗ и откакто приключих е имало интервали, в които всяка вечер съм била на спектакъл. Когато е идвал международен спектакъл в София, съм се опитвала да виждам допустимо най-вече спектакли. Да видиш представители на разнообразни школи, ти носи различен тип опит и това е доста скъпо. Надявам се за в бъдеще да имам от ден на ден благоприятни условия да обогатявам театралните си прекарвания.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ