Алфа Рисърч със сензационно прочуване: ГЕРБ – първа политическа сила, неодобрението към ПП е над 50%
ГЕРБ резервира водещата си позиция с 23.4%, на второ място са „ Продължаваме промяната “ със 17,7%. Партията на Кирил Петков и Асен Василев понася най-сериозни вреди. Това по-казват данните от социологическо изследване на организация „ Алфа Рисърч “.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Сред водачите на партии Бойко Борисов е политикът с най-голям рейтинг 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване – опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори.
Оценка за активността на институциите
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите – директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната:
Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към „ нормалния обвинен “ Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Оценка за годината и упования за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване. Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Нерадостни, само че не и непредвидени в този съкратен небосвод, са предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% – да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа.
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% – паника 21% – оптимизъм, 7% – боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Сред водачите на партии Бойко Борисов е политикът с най-голям рейтинг 19.6% доверие и 55.7% съмнение.
На втора позиция, със 17.7% са „ Продължаваме промяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.
Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.
„ Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.
Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.
Подкрепата за „ Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.
На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за „ Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Стефан Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.
15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “.
Макар желанията за гласоподаване да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване – опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори.
Оценка за активността на институциите
2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите – директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната:
Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).
Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до записания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Гълъб Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена социална реакция на политическата неустойчивост и неефективния междуинституционален разговор. Критиката на хората е ориентирана освен към „ нормалния обвинен “ Народното събрание, само че към този момент и към президента и изпълнителната власт. Всички съществени субекти на ръководството се възприемат като вкупом виновни за невъзможността страната да посрещне провокациите на рецесиите.
Оценка за годината и упования за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа рецесия, в изискванията на невиждана военна експанзия в Европа, с разграничено и поляризирано общество, с избледняваща вяра политиците да излъчат отговорно държавно управление, способно да реализира значими национални цели.
Разбираеми на този декор са песимистичните упования за 2023г. От 1998г., откогато Алфа Рисърч следи този знак, равнището на персонален оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата рецесия от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, даже по време на Ковид пандемията от 2020, обичайният новогодишен оптимизъм и готовност на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако във връзка с персоналния живот, изключително измежду младото и междинното потомство, има и оптимисти, то упованията за света и за България през 2023г. са съвсем единомислещо отрицателни. Едва 20% се надяват на положително развиване за Европа и света, разчитайки на неотдавнашен завършек на войната в Украйна. 27%, плануват да се резервира настоящето състояние и споровете да не се разраснат, само че всеки втори се притеснява от отрицателен процес.
В поредицата от тревожни упования, изследването записва и един своего рода отрицателен абсурд, който може да се обобщи с думите „ аз и светът можем и да се оправим, само че България – надали “. Ако отрицателните упования на персонално и световно равнище са сред 27% и 50%, то упованията за страната бият връх по скептицизъм – 58% чакат 2023г. да бъде по-лоша, едвам 18% се надяват на изцяло положително развиване. Несъмнено, политическата обърканост, в която навлезе България с каскадата от предварителни избори, взаимния блокаж сред партиите, довел до неспособността да се излъчи постоянно държавно управление, както и икономическите паники на хората, имат главен „ принос “ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на съвсем всички обществени групи съответстват. 64% са на мнение, че икономическата обстановка у нас се утежнява, което дружно с политическата рецесия, поражда всеобщо споделен публичен скептицизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Нерадостни, само че не и непредвидени в този съкратен небосвод, са предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. Най-голям дял, 57 на 100, виждат следващите предварителни избори. 35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% – да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа.
В година на крушения на доста персонални очаквания, национални разочарования, съпреживян смут от войната и от хилядите изгубени и разрушени животи, упованията за 2023г. няма по какъв начин да не бъдат цветен калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума упованията си за новата година, 38% от българите избират думата вяра, 24% – паника 21% – оптимизъм, 7% – боязън. Ако към момента е годно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от рецесиите тези общества, в които вярата и солидарността преобладават, оптимизъм ще има и за българското общество.
Настоящото национално представително изследване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в интервала 1 – 13 декември 2022г., измежду 1023 пълнолетни жители от цялата страна, посредством директно стандартизирано изявление с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по район и вид обитаемо място извадка с квота по пол, възраст, обучение. Публикувано е на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ