Социолозите: ГЕРБ увеличава преднината пред БСП от 6,8 до 8,3%
ГЕРБ ще получи най-вече гласове на парламентарните избори на 4 април, съгласно три социологически организации, които през днешния ден разгласиха своите проучвания на публичните настройки.
Според най-прясното - на " Тренд " (по поръчка на " Нова броудкастинг груп " ), общо 7 партии и обединения ще влязат в бъдещия парламент, т.е. ще прескочат 4-процентната преграда.
-----------
Проучването е осъществено по поръчка на Nova Broadcasting Group. Проучването е осъществено в интервала сред 26 и 30 март 2021 година посредством изявленията " лице в лице " измежду 1005 души на възраст 18+.
---------
ГЕРБ има желанията на 28.6% от интервюираните, до момента в който Българска социалистическа партия се радва на 21.8% поддръжници (разлика 6.8%), което демонстрира увеличение на разликата сред двете партии, която до неотдавна беше 4-5%.
Третото място се оспорва от „ ИТН “ и Движение за права и свободи - надлежно с 12.6% и 12.4% от деклариралите, че ще гласоподават. Симпатизантите на Движение за права и свободи са по-силно мобилизирани и при възможна по-ниска интензивност тяхната относителна тежест може да се окаже по-голяма от тази на „ ИТН “, считат от " Тренд ".
Пета политическа мощ остава Демократична България с 5.9%, а лек растеж регистрира коалицията „ Изправи се! Мутри вън! “ достигайки 4.8% поддръжка. Вътрешна македонска революционна организация (4.3%) е седмата партия, която е с действителни благоприятни условия за посланичество в идващото Народно заседание. Същевременно, макар лекия растеж на последователите ѝ коалицията „ Воля-НФСБ “ би получила 3.2% и няма да влезе в Народното събрание. С по над 1% са още „ Възраждане “ (1.6%), АБВ (1.1%) и " Републиканци за България " (1.1%).
Според социологическата организация епидемиологичната конюнктура ще снижи много изборната интензивност и може да се чака да гласоподават между 2.5 и 2.9 млн. български жители.
По-рано през днешния ден много по-голяма разлика сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия предвижда изследването на " Алфа Рисърч " (направено по поръчка на bTV) - 28,1% против 19,8% (или 8.3%).
-------
Изследването на " Алфа Рисърч " е извършено по поръчка на bTV в интервала 27 - 30 март измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събирана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица. Проучването е направено със лични средства.
---------
И в това проучване съвсем равна е поддръжката за партията на Слави Трифонов " ИТН " (12,7%) и за Движение за права и свободи (12,5%). Според Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " обаче Движението за права и свободи може да излезе на трето място, така като в изследванията не е регистриран вотът от чужбина.
Следват " Демократична България " с 6,3%, колкото почти има и коалицията " Изправи се! Мутри вън! " (6%). Данните сочат, че Вътрешна македонска революционна организация е на ръба да прескочи бариерата от 4% за влизане в Народното събрание.
Според Димитрова, главната въпросителна е какъв брой хора ще отидат да гласоподават в неделя, поради обстановката с пандемията от COVID-19. За момента прогнозната изборна интензивност за България е към 51% (между 2,6 и 2,8 млн. души).
Все още към 13,3% от гласоподавателите не са решили за кого ще гласоподават и през идващите дни ще вземат своето решение, в това число и дали изобщо да вървят до изборните секции. " Три дни преди вота изборната интензивност продължава да бъде една от най-големите незнайни със значително значение за крайния резултат ", разяснява социологът. И добави, че при вид, в който хората, които се тормозят поради ковид (10% имат съществени терзания, а 36% - известни притеснения), то интензивността може да падне под 2,4 млн. души, което би довело до основна смяна на резултатите.
От тази позиция най-тежко може да пострада електоратът на Българска социалистическа партия, защото до към 20% от техните гласоподаватели (най-вече възрастните гласоподаватели) имат терзания поради COVID-19.
" Малките промени могат да бъдат основни. Ако патриотичните обединения прескочат бариерата, това дава късмет на ГЕРБ за ръководство ", добави Боряна Димитрова.
БИТКАТА ЗА ТРЕТОТО МЯСТО
Подобна планирана разлика сред резултатите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия дава и проучването на АФИС, осъществено в интервала 26-30 март. То демонстрира, че ГЕРБ получава 28,1% поддръжка от решилите да пуснат бюлетина, Българска социалистическа партия - 20,2 % (разлика 7.9%).
" ИТН " получава 14,3 на 100, а Движение за права и свободи - 12,9%. Демократична България - 6%, " Изправи се!Мутри вън " - 5,1%. Проучването дава и късмет на Вътрешна македонска революционна организация с 4,6 на 100 за влизане в новото Народно заседание. За други партии ще гласоподават 8,8 на 100 гласоподавателите.
От АФИС установяват, че огромни изненади на изборите не следва да се чакат. Преднината на обединението " ГЕРБ-СДС " надвишава значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението " Българска социалистическа партия за България " да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката обаче за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност.
Налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях " партиите на митинга ", ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден. Ако изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения, разясняват социолозите.
При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението „ Изправи се! Мутри Вън! “ сигурно ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже в рискова непосредственост до 4-процентна преграда. Ако пък изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество.
Около 2,5-2,7 милиона гласоподаватели ще отидат до урните в неделя. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната.
Изборният резултат ще създаде Народно заседание със съмнителна легитимност и вещае кратковременен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството сред парламентарно показаните обединения може да се окаже непостижима задача и призракът на предварителния избор да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
Ако въпреки всичко обаче се образува болшинство и се излъчи кабинет, смяна въпреки всичко ще има, защото изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. Движение за права и свободи ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно значимо решение на Народното събрание е допустимо да бъде прокарано. Занапред нещата ще зависят и от групировката на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно болшинство или сформиране на кабинет. Досега, да вземем за пример, нито един държавен бюджет не можеше да бъде признат без поддръжката на Движение за права и свободи – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е задоволително, ще би трябвало да притегли и гласовете на депутатите от „ ИТН “.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на Българска социалистическа партия в качеството й на единствена парламентарна съпротива. Макар и на ниско равнище тази си роля Българска социалистическа партия ще би трябвало да дели минимум с още една, а може и две обединения („ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “), а това също е смяна, регистрират социолозите.
-----
Интервюирани от АФИС директно „ лице в лице “ отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
------
Според най-прясното - на " Тренд " (по поръчка на " Нова броудкастинг груп " ), общо 7 партии и обединения ще влязат в бъдещия парламент, т.е. ще прескочат 4-процентната преграда.
-----------
Проучването е осъществено по поръчка на Nova Broadcasting Group. Проучването е осъществено в интервала сред 26 и 30 март 2021 година посредством изявленията " лице в лице " измежду 1005 души на възраст 18+.
---------
ГЕРБ има желанията на 28.6% от интервюираните, до момента в който Българска социалистическа партия се радва на 21.8% поддръжници (разлика 6.8%), което демонстрира увеличение на разликата сред двете партии, която до неотдавна беше 4-5%.
Третото място се оспорва от „ ИТН “ и Движение за права и свободи - надлежно с 12.6% и 12.4% от деклариралите, че ще гласоподават. Симпатизантите на Движение за права и свободи са по-силно мобилизирани и при възможна по-ниска интензивност тяхната относителна тежест може да се окаже по-голяма от тази на „ ИТН “, считат от " Тренд ".
Пета политическа мощ остава Демократична България с 5.9%, а лек растеж регистрира коалицията „ Изправи се! Мутри вън! “ достигайки 4.8% поддръжка. Вътрешна македонска революционна организация (4.3%) е седмата партия, която е с действителни благоприятни условия за посланичество в идващото Народно заседание. Същевременно, макар лекия растеж на последователите ѝ коалицията „ Воля-НФСБ “ би получила 3.2% и няма да влезе в Народното събрание. С по над 1% са още „ Възраждане “ (1.6%), АБВ (1.1%) и " Републиканци за България " (1.1%).
Според социологическата организация епидемиологичната конюнктура ще снижи много изборната интензивност и може да се чака да гласоподават между 2.5 и 2.9 млн. български жители.
По-рано през днешния ден много по-голяма разлика сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия предвижда изследването на " Алфа Рисърч " (направено по поръчка на bTV) - 28,1% против 19,8% (или 8.3%).
-------
Изследването на " Алфа Рисърч " е извършено по поръчка на bTV в интервала 27 - 30 март измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна. Информацията е събирана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица. Проучването е направено със лични средства.
---------
И в това проучване съвсем равна е поддръжката за партията на Слави Трифонов " ИТН " (12,7%) и за Движение за права и свободи (12,5%). Според Боряна Димитрова от " Алфа Рисърч " обаче Движението за права и свободи може да излезе на трето място, така като в изследванията не е регистриран вотът от чужбина.
Следват " Демократична България " с 6,3%, колкото почти има и коалицията " Изправи се! Мутри вън! " (6%). Данните сочат, че Вътрешна македонска революционна организация е на ръба да прескочи бариерата от 4% за влизане в Народното събрание.
Според Димитрова, главната въпросителна е какъв брой хора ще отидат да гласоподават в неделя, поради обстановката с пандемията от COVID-19. За момента прогнозната изборна интензивност за България е към 51% (между 2,6 и 2,8 млн. души).
Все още към 13,3% от гласоподавателите не са решили за кого ще гласоподават и през идващите дни ще вземат своето решение, в това число и дали изобщо да вървят до изборните секции. " Три дни преди вота изборната интензивност продължава да бъде една от най-големите незнайни със значително значение за крайния резултат ", разяснява социологът. И добави, че при вид, в който хората, които се тормозят поради ковид (10% имат съществени терзания, а 36% - известни притеснения), то интензивността може да падне под 2,4 млн. души, което би довело до основна смяна на резултатите.
От тази позиция най-тежко може да пострада електоратът на Българска социалистическа партия, защото до към 20% от техните гласоподаватели (най-вече възрастните гласоподаватели) имат терзания поради COVID-19.
" Малките промени могат да бъдат основни. Ако патриотичните обединения прескочат бариерата, това дава късмет на ГЕРБ за ръководство ", добави Боряна Димитрова.
БИТКАТА ЗА ТРЕТОТО МЯСТО
Подобна планирана разлика сред резултатите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия дава и проучването на АФИС, осъществено в интервала 26-30 март. То демонстрира, че ГЕРБ получава 28,1% поддръжка от решилите да пуснат бюлетина, Българска социалистическа партия - 20,2 % (разлика 7.9%).
" ИТН " получава 14,3 на 100, а Движение за права и свободи - 12,9%. Демократична България - 6%, " Изправи се!Мутри вън " - 5,1%. Проучването дава и късмет на Вътрешна македонска революционна организация с 4,6 на 100 за влизане в новото Народно заседание. За други партии ще гласоподават 8,8 на 100 гласоподавателите.
От АФИС установяват, че огромни изненади на изборите не следва да се чакат. Преднината на обединението " ГЕРБ-СДС " надвишава значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението " Българска социалистическа партия за България " да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката обаче за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност.
Налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях " партиите на митинга ", ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден. Ако изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения, разясняват социолозите.
При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението „ Изправи се! Мутри Вън! “ сигурно ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже в рискова непосредственост до 4-процентна преграда. Ако пък изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество.
Около 2,5-2,7 милиона гласоподаватели ще отидат до урните в неделя. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната.
Изборният резултат ще създаде Народно заседание със съмнителна легитимност и вещае кратковременен живот на бъдещия кабинет. Разбирателството сред парламентарно показаните обединения може да се окаже непостижима задача и призракът на предварителния избор да надвисне над новия парламент още от първия ден на мандата му.
Ако въпреки всичко обаче се образува болшинство и се излъчи кабинет, смяна въпреки всичко ще има, защото изборният резултат ще ликвидира два парламентарни монопола. Движение за права и свободи ще се лиши от ролята на единствен балансьор, без който нито едно значимо решение на Народното събрание е допустимо да бъде прокарано. Занапред нещата ще зависят и от групировката на Слави Трифонов. При това не става дума за парламентарно болшинство или сформиране на кабинет. Досега, да вземем за пример, нито един държавен бюджет не можеше да бъде признат без поддръжката на Движение за права и свободи – било от ляво, било от дясно. От тук нататък това няма да е задоволително, ще би трябвало да притегли и гласовете на депутатите от „ ИТН “.
Вторият монопол, който ще рухне с изборния резултат, е на Българска социалистическа партия в качеството й на единствена парламентарна съпротива. Макар и на ниско равнище тази си роля Българска социалистическа партия ще би трябвало да дели минимум с още една, а може и две обединения („ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “), а това също е смяна, регистрират социолозите.
-----
Интервюирани от АФИС директно „ лице в лице “ отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства.
------
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ