ГЕРБ ще има 70 депутати, ПП-ДБ ще е с 50,

ГЕРБ ще има 70 депутати, ПП-ДБ ще е с 50, Движение за права и свободи и Възраждане с по 40, Българска социалистическа партия – 20 и остатъкът до 240 ще остане за " Солидарна България " - най-вероятно с още някоя партия.

Скандалите в политиката, служебният кабинет и изборите 2 в 1 806
Тази прогноза направи проф. Марин Русев, учител по политическа география, геополитика и сигурност в СУ " Климент Охридски ", в изявление пред БНР.

Прогнозата е въз основата на последните 4 избора у нас, след изследване на партийните бастиони и въз основа на така наречен " електорално-поведенческа памет " (ЕПП).

" По райони мъчно може да се чакат внезапни промени ", твърди проф. Русев.

" Следващото ръководство ще зависи и от дребни партии. Очевидно към този момент за повторение на сглобката няма опция, допускам, че и Движение за права и свободи може да се престраши и да тръгне с една от партиите, в случай че се смята за виновна, да излезе намерено и да си каже цели, с цел да се даде малко по-дълга непоклатимост на страната ", разяснява преподавателят по география в СУ.

Географията употребява по-различни способи и от десетина години се опитваме да утвърдим, да пробираме нещо, което се назовава електорално поведенческа памет, което дава опция да се обясни националната картина без политология и социология, несъмнено, че има потребност от тях “, изясни проф. Русев.

И изясни:

" Появата на ГЕРБ подсигурява релативно постоянен 10-годишен интервал. Забелязваше се приблизително съответствие в Народно събрание на ГЕРБ – Българска социалистическа партия – Движение за права и свободи 3:2:1. А след тази доминация виждаме вътрешна геополитика – способността на партията по този начин да провежда нещата, че с по-малко гласоподавател, като дял на страната, да подсигуряват доста по-добро посланичество. "

Проф. Русев разяснява, че нападателната предизборна акция, някои от гласоподавателите може да се оттеглен, а други ще получат нов подтик да се включат в предизборната борба, тъй като са разнообразни и имат друга степен на просветеност.

Според него отрицателно върху изборната интензивност въздейства фактът, че има партии, които с десетилетие не трансформират водачите си, а имат задоволително положителни заместници. А партиите имат потребност от нови лица, които не са давали клетва да бъдат врагове с съперниците си. Защото би трябвало да се вършат следизборни обединения.

" Отрицателни образци са Вътрешна македонска революционна организация, ГЕРБ, Българска социалистическа партия. В този смисъл казусът за ниска изборна интензивност е в тази посока. А така наречен парашутисти работи обидно на локалните хора. Как хора с надрегионално мислене и външни, да вземат решение районни проблеми " “, разяснява проф. Русев.

И добави, че политическото номадство – Елена Йончева от Българска социалистическа партия в Движение за права и свободи, не се приема добре и също отблъсква гласоподаватели. Изключение " може да си разреши единствено Движение за права и свободи тъй като има сплотеност ".

Според професорът от СУ " Кл. Охридски " ще има изненада след изборите и това ще е " Солидарна България ".

" 4-процентните партии постоянно са влияели да трансформират опциите за съдружно партньорство. Предполагам ще забележим от " Солидарна България " да премине бариерата и това ще е новото в изборите ", предвижда проф. Русев.