„Алфа Рисърч“: Оспорвана битка за второто място между ПП и БСП
ГЕРБ-СДС резервират лидерското си място с поддръжка от 24,1% от твърдо решилите да гласоподават на 14 ноември и усилват дистанцията пред директните си съперници.
Това сочат данните от изследване на „ Алфа Рисърч “, извършено в интервала 7-9 ноември и осъществено със лични средства на организацията. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна.
Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната, означават социолозите.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надвива леко над тази за социалистите - 16%.
Снимка: Алфа Рисърч
Влошаване на обстановката с ковид и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Кирил Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “, считат социолозите от „ Алфа Рисърч “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно заседание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
След първичния отлив на симпатизанти „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема четвърто място с 10,2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли „ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9,9% поддръжка.
Въпреки дейната акция и кандидатурата на водача си за президент Движение за права и свободи не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си. Това носи 9,8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4-процентната преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3,8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова усилва леко поддръжката си и с 3,6% също остава покрай изборния предел.
Президентската борба
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46,4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано.
Най-силни поддръжници на Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “.
Снимка: Алфа Рисърч
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28,3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8,8%) и Лозан Панов (6,9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3,2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти, считат социолозите.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден подготвеност за присъединяване във вота на 14 ноември декларират 47-48% от хората с право на глас у нас. Около една четвърт се двоумят дали да отидат до урните.
Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент, означават социолозите.
В началото на акцията мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Изследването на „ Алфа Рисърч “ е извършено в интервала 7-9 ноември, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Това сочат данните от изследване на „ Алфа Рисърч “, извършено в интервала 7-9 ноември и осъществено със лични средства на организацията. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна.
Бившите ръководещи съумяват да възвърнат част от отдръпналите се от тях през юли гласоподаватели в столицата и огромните градове. Преднината им се добавя и от динамичния продан на симпатизанти сред протестните обединения, който не разрешава на нито една от тях да се открои като решителен притежател на смяната, означават социолозите.
Най-оспорвана остава втората позиция. В директна конкуренция за нея и с изменчив триумф в интервала на акцията са „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия. Седмица преди вота поддръжката за групировката към Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надвива леко над тази за социалистите - 16%.
Снимка: Алфа Рисърч
Влошаване на обстановката с ковид и машинното гласоподаване крият опасности за Българска социалистическа партия, само че не са съществено предизвикателство за последователите на „ Продължаваме промяната “. Неясният идеологически профил, въпросът с двойното поданство на Кирил Петков и по-слабата готовност могат да имат отрицателен резултат върху „ Продължаваме промяната “, считат социолозите от „ Алфа Рисърч “.
„ Демократична България “, „ ИТН “ и Движение за права и свободи са другите три партии със несъмнено наличие в идващото Народно заседание. Техните резултати са мощно сближени и е допустимо разбъркване на позиции посред им в оставащите дни.
След първичния отлив на симпатизанти „ Демократична България “ съумява да възвърне част от тази загуба и на финала на акцията заема четвърто място с 10,2% от твърдо решилите да гласоподават.
Победителят от изборите през юли „ ИТН “ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и завършва актуалната акция с 9,9% поддръжка.
Въпреки дейната акция и кандидатурата на водача си за президент Движение за права и свободи не реализира нормалното високо ниво на готовност на гласоподавателите си. Това носи 9,8% за Движението, което не му разрешава да усъвършенства значително позициите си от юлския избор.
Две други обединения са покрай 4-процентната преграда и резервират късмет за наличие в Народното събрание. „ Възраждане “ с 3,8% отчасти консолидира фрагментиралия се при последните два избора коренен националистически избор. Обменът на симпатизанти сред протестните партии визира и „ Изправи се БГ! Ние идваме! “. Коалицията към Мая Манолова усилва леко поддръжката си и с 3,6% също остава покрай изборния предел.
Президентската борба
Относително по-ясна е обстановката към президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с максимален задатък (46,4%), само че и с повече компликации спрямо месец по-рано.
Най-силни поддръжници на Радев са последователите на Българска социалистическа партия и „ Продължаваме промяната “.
Снимка: Алфа Рисърч
При втори тур балотажът ще е сред Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от акцията с поддръжка от 28,3%, която идва главно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни специалности и университетски кръгове.
Мустафа Карадайъ (8,8%) и Лозан Панов (6,9%) са другите две кандидатури с по-значим дял последователи. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3,2%) страдат от резултата на покачвания интерес към парламентарната за сметка на президентската конкуренция и все още имат по-ниска поддръжка от застаналите зад тях обединения.
Тези трендове слагат изхода от балотажа според освен от резултата на първия тур, само че също от позициите на политическите партии и опцията на двамата водещи претенденти да активизират гласоподаватели отвън кръга на твърдите си симпатизанти, считат социолозите.
Избирателна интензивност
Пет дни преди изборния ден подготвеност за присъединяване във вота на 14 ноември декларират 47-48% от хората с право на глас у нас. Около една четвърт се двоумят дали да отидат до урните.
Взаимното въздействие и припокриване сред президентската и парламентарна акции в композиция със съпътстващите я кавги, здравната и социално-икономическа рецесии връщат интереса на гласоподавателите към борбата за парламент, означават социолозите.
В началото на акцията мажоритарният президентски избор фокусираше по-силно внимание от партийната конкуренция. Три седмици по-късно обаче решилите да поддържат партийна листа надвишават с към 2 пункта участниците в президентските избори.
Изследването на „ Алфа Рисърч “ е извършено в интервала 7-9 ноември, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1017 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ