ГЕРБ печели изборите за 45-то Народно събрание, показват първите социологически

ГЕРБ печели изборите за 45-то Народно заседание, демонстрират първите социологически изследвания след края на парламентарния избор. Партията на Бойко Борисов получава около 25% от електоралния избор, което е рекордно невисок резултат за групировката в избори за Народно събрание. Въпреки това ГЕРБ категорично изпреварва втората партия в класирането, която евентуално в края на конкуренцията ще бъде " ИТН " на Слави ТрифоновБСП, която получава към 18% от гласовете, което е покрай най-слабото й показване в последните 20 г. 

Партията на Слави Трифонов “Има подобен народ ” (ИТК) влезе непосредствено в тройката на огромните политически сили с към 15%, изпреварвайки Движение за права и свободи - 11.2%. Резултатът на Движение за права и свободи обаче сигурно ще се увеличи с отчитането на резултатите в Турция. ИТК пък има късмет оптимално да приближи и даже да изпревари Българска социалистическа партия.

Без усложнения в Народно събрание влиза дясната коалиция " Демократична България ", която печели близо 10% от гласовете и на финалната права даже може да изпревари Движение за права и свободи. 
Близо до изборната преграда от 4 %, само че над нея, към този момент са коалицията на митинга “Изправи се! Мутри вън! ”  и Вътрешна македонска революционна организация, която се показа по-добре от останалите си някогашни сътрудници в " Патриотичната коалиция ".

Съмнително е при тази настройка на Народното събрание дали той ще излъчи работещо държавно управление. Партньорите в предния парламент ГЕРБ и Вътрешна македонска революционна организация няма да имат задоволително депутати да направят кабинет. При заявените до този миг позиции, опозицията също мъчно би образувала държавно управление. Така тази година изборите могат да се повторят. Наесен ще имаме и постоянни президентски избори.

След конституирането на новия парламент действащият министър председател Бойко Борисов би трябвало да подаде оставка и да продължи да извършва длъжността до образуването на нов кабинет. Президентът Румен Радев би трябвало да връчи изследователски мандат за сформиране на държавно управление на първата парламентарна мощ - ГЕРБ, а в случай че тя не успее, мандатът би трябвало да отиде във втората по бройка група в Народното събрание - към този момент Българска социалистическа партия. Радев има свободата да избере на кого да връчи третия и финален изследователски мандат. Ако никой не сформира държавно управление, президентът назначава служебно държавно управление и насрочва нови парламентарни избори.  

Въпреки пандемията, изборите минаха при добра изборна интензивност, която съвсем доближава до тази на парламентарния избор през 2017 година, когато гласоподаваха 54.7%. Тази година интензивността в чужбина  бе рекордна - в някои секции, да вземем за пример в Германия и Англия, гласоподавателите чакаха сред 2 и 4 часа, с цел да упражнят правото си на глас. Появи се заплаха тук-там бюлетините да не стигнат.

Най-голям проблем в изборите се оказа машинното гласоподаване. Заради комплициран програмен продукт то бе изцяло прекъснато в МИР- Велико Търново. В доста секции обособени машини не съумяха да бъдат задействани. Там, където машините работеха, гласуването мина бързо и безпроблемно. 

Отново имаше сигнали за пазаруване на гласове, както и такива за натиск по какъв начин да се гласоподава, неразрешена пропаганда и др.