БСП скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%
ГЕРБ губи от вътрешните кавги, Българска социалистическа партия – от антиевропейската си изразителност, сочи изследване на Алфа Рисърч за месец март.
Най-голямото тестване за Кабинета "Борисов 3 ", договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж, сочи изследването на Алфа Рисърч.
57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция.
В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници.
37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември.
Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил.
67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия, като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни.
Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%.
Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци.
Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Румен Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги.
С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка.
След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%.
Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019 година
Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март. Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Бойко Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на Европейски Съюз.
Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество.
Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6).
Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
С релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Бойко Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%.
С поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Красимир Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на Веселин Марешки в Народното събрание (2.0%).
Най-голямото тестване за Кабинета "Борисов 3 ", договорката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк отрицателен резултат върху неговия имидж, сочи изследването на Алфа Рисърч.
57% са на мнение, че държавното управление е забъркано по някакъв метод в продажбата на най-голямото електроразпределително сдружение в България на пазарджишката компания Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя персонален рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически проект този скандал се употребява от съперниците на държавното управление, с цел да го смъкват от власт. Така, въпреки симпатизантите на ГЕРБ също да са сериозни към договорката, във връзка с държавното управление те заемат защитна позиция.
В резултат, кабинетът резервира доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се усилват неговите критици (до 43%), като отрицателните настроения нарастват основно измежду столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата интензивност на кабинета, от своя страна, са главният запас за една по-широка социална поддръжка по основни тематики, надхвърляща електоралната база на съдружните сътрудници.
37% дефинират българското председателство на Съвета на Европейски Съюз като сполучливо до този миг, против едвам 13% - като несполучливо. 50% утвърждават целта на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този подтекст министър председателят Борисов покачва рейтинга си с 3% по отношение на декември.
Министрите, директно зает с европейската политика, са измежду най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който покачва рейтинга си с нови 5 на 100, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева.
Сред външно-политическите фактори, оказали ненадейно мощно въздействие върху публичното мнение, би трябвало да се означи на първо място отзвукът от политическите изявления на съветския патриарх Кирил.
67% правят оценка неговите думи, че българите не са показали благодарност към Русия, като неприемливи и унизителни, 25% ги одобряват за допустими и обективни.
Извън съответните думи обаче, за първи път се следи по-сериозно проблематизиране от необятни публични пластове на държанието, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия упорства не за просто благодарност, каквато болшинството от хората в действителност демонстрират, само че и страната ни да следва нейния път на развиване. Което, също съгласно болшинството от българите, не подхожда на техния избор.
В резултат от тези промени, за първи път след Украинската рецесия и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в обичайно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%.
Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението сред Европа и Съединени американски щати от една страна, и Русия, от друга, поради отравянето на Скрипал, ще проличи в идващите месеци.
Охладняването към Русия, обаче, паралелно с европейската интензивност на държавното управление, води до нов растеж на всекидневно високата поддръжка за Европейски Съюз (от 50% до 58%), само че също по този начин и до прочут растеж в утвърждението на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).
Въпреки наситения с несъгласия сред институциите интервал и разминаващите се с държавното управление позиции по редица проблеми, президентът Румен Радев остава непокътнат от горещите настоящи кавги.
С 59% утвърждение и 10% отрицание той реализира най-голям рейтинг от началото на своя мандат.
Eдин от най-интересните резултати от изследването е по какъв начин тази плеяда от разнообразни и даже разнопосочни събития въздейства на електоралната партийна поддръжка.
След свадите към ЧЕЗ, акцията против приемането на Истанбулската спогодба, офанзивите против посредническата роля на България на европейската сцена, Българска социалистическа партия отбелязва свои символни победи и съкратява дистанцията с ГЕРБ до 2.5%.
Антиевропейската като цяло изразителност на Българска социалистическа партия обаче я слага в самобитен капан във връзка с първите избори, на които ще бъде тествано нейното въздействие – Европейските през 2019 година
Успявайки да ерозира облика на Европа измежду своите гласоподаватели, тя ги демотивира от присъединяване в тях до степен, че при проективен въпрос за избор на Евроизборите, дистанцията сред нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това разрешава да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали борбите за публичното мнение, които водят, могат да ги доведат до действителни електорални победи.
Две трендове в публичните настройки към активността на държавното управление се открояват в края на месец март. Запазване доверието на 21% от българските жители и повишаване на утвърждението за премиера Бойко Борисов (от 33% до 36%) в следствие най-много от външно-политическата интензивност и председателството на Съвета на Европейски Съюз.
Мнозинството от българите не престават да отстояват участието в Европейски Съюз и НАТО като значими за страната цели. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията Европейски Съюз – Русия, ЕС-Турция, както и разликите сред партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна алена линия в българското общество.
Като най-успешен продължава да се откроява вицепремиера Томислав Дончев (с показател за активността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6).
Място измежду „ отличниците “ намират и директно ангажираните с външно-политическата активност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).
С релативно най-ниски оценки, се нареждат министрите на правораздаването Цецка Цачева (с негативен показател от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и внезапно намалила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (-16.4).
ГЕРБ резервира мястото си на първа политическа мощ с поддръжка от 23.1% от всички гласоподаватели. Външно-политическата интензивност на водача на партията Бойко Борисов води до растеж от 3 на 100 в неговия персонален рейтинг – до 36%.
С поддръжка от 20.5% левицата съкратява дистанцията с ГЕРБ, само че не поради електорален растеж, а поради спада на главния политически конкурент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26.4%) също не съумява да увеличи персоналния си рейтинг.
Въпреки свадите посред им, Обединените патриоти съумяват да се задържат на 5.2% електорална поддръжка. Красимир Каракачанов е с най-голям персонален рейтинг (29.8%), следван от Валери Симеонов – 11.4% и Волен Сидеров – 6.4%.
При Движение за права и свободи, както и при Воля, основни промени не се следят. Движението сигурно би имало парламентарно посланичество (5.1%), до момента в който “воля-та “ няма да е задоволителна да вкара още веднъж партията на Веселин Марешки в Народното събрание (2.0%).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ