Георги Струмски (Георги Асенов Йорданов) е роден на 25 ноември

Георги Струмски (Георги Асенов Йорданов) е роден на 25 ноември 1932 година в село Слокощица, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил и българска лингвистика в Софийски Университет. Учител в Пирдоп, Кюстендил и София (1955-1960), първите му стихове са отпечатани през 1958 година във в. „ Народна юноша “, а същата година е оповестена и първата му стихосбирка „ Две поеми “. Целият житейски и креативен път на Георги Струмски е отдаден на писаното слово, а децата са най-голямото му ентусиазъм и аудитория. Българският създател два пъти е вписан в Почетния лист „ Ханс Кристиян Андерсен “ на Международния съвет за детската книга – през 1979 година за книгата „ Имаше един магьосник “ и през 1986 година за книгата „ Портрети на девойки и момчета “. Творбите му са преведени на 12 езика.

„ Греят над нас милиони цветя,
милиони цветя с хубост несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има.
Що е то? “
(Гатанка от Георги Струмски)

Известен е биологичният закон за „ толерантността “. Знаем, че организмът отхвърля непознатото тяло, непознатата белтъчина. Но в случай че тези белтъчини са вкарани още в зародиша, то организмът остава вечно „ толeрантен “  към тях, приема ги без противодействие. Така неправдата и жестокостта, които са надълбоко непознати на детската душeвност, в случай че са присадени овреме в съзнанието, вършат от детето човек, некадърен да се бори с неправдата и жестокостта, освен това – неспособен да ги разграничава. Колко е нужно в точния момент да се обезпечи на детството и юношеството – в фамилията, в учебното заведение, в живота – златен ресурс от истина, правдивост и хубост.

Повече от половин столетие храни алчност детски свят, а не се свършва и си остава все по този начин топла и дъхава една Житена питка – оная, дето се е търкулнала през стражишкото поле пред очите на Ваньо и Кунето, оная, дето е надлъгала Лисицата и Вълка, оная, дето е омесена от положителните ръце на Ангел Каралийчев.

Още Балзак е забелязал, че открива какъв брой малко знае, когато детето стартира да му задава въпроси.

Учим от време на време децата на висша математика, а те още не знаят обикновените аритметични дейности на живота.

И във всяко огромно дело се повтаря това, което още Иван Вазов е изразил в „ Чичовци “ – когато се възпламенява Цариград, едни отиват да гасят, други – да се греят, а трети – да крадат…

Еднаква е ориста на учителя и на лекаря – да изправят индивида на крайници, а по-късно да бъдат забравени.

На Расул Гамзатов е мисълта, че славеят пее цялостен живот една ария и че това е ария за родината – друга от дълго време би му додеяла.

В един от разказите на А. П. Чехов прокурорът укорява своя дребен наследник за това, че е нарисувал стражаря по-висок от будката му, а момчето дава отговор на татко си със самобитна логичност: „ Ако бях нарисувал стражаря дребен, то очите му напълно нямаше да се виждат “.

Преди години, като дава отговор на въпрос за броя на книгите в домашната библиотека на читателя, Александър Блок споделя: „ На интелигентния четец са задоволителни и 100 книги… ” Обаче мисълта на Блок не приключва с тези думи – особено значимо е нейното продължение: „ … Но тези 100 книги човек би трябвало да сортира, четейки през целия си живот “.

По-голямата информация на актуалното дете и благосъстоянието на неговите усеща това са две разнообразни неща – за жал посред тях не може и не трябва да слагаме безгрижно знак за тъждество. Не е висока цената на такава информация, в случай че тя, както се показва един публицист, е „ информация, напластявана отвън опита, отвън моралните връзки на познанието. “

1981
Из „ Съвременници на бъдещето “

​​​​​​​

Източник:
Изображения: libkustendil.primasoft.bg, 24 Часа