Георги ПЕНЧЕВ, писателНе ми харесва тази дума - груба е,

Георги ПЕНЧЕВ, публицист

Не ми харесва тази дума - груба е, комплицирана за изговаряне, само че е вярна. Явлението, за което ще кажа, е надвиснало над нас, ще ни опустоши. Не е безкултурие или невъзпитаност, неучтивост или духовна отпадналост. То е всичко това, само че събрано дружно и стоварено върху народа ни.

Тази лавина доближи своя връх. Трябва да отворим очи, за

да забележим цялата истина

Много се приказва за това, което избуя в последните два Народното събрание. То не е рожба на политически или други разправии, а е нещо доста по-същностно. Разговорите, " концепциите " смутиха доста хора, разсъниха непозната до момента паника. Такова нещо не беше се случвало в най-важния и заветен държавен орган.

Политическите кавги не са израз на зряла държавност, само че когато са рационални и премерени, когато имат позиция и схващане, може и да не ги одобряваме, само че ги почитаме. Защото респектират с възпитаност и степен на просвета.

Това беше прогонено от нашия парламент. Дори езикът на доста от " избраниците " стана езикът на улицата. Чудно ли е тогава, че диалозите бяха наситени с обиди, с груби и непремерени изрази, с дребни и незначителни мисли, които будят паника за мисловното ниво на техните създатели. Затова завършиха така безславно.

Депутатите, които седяха в Народното събрание, са избирани от хиляди хора. Това ще рече, че и тяхната мярка е била ниска, когато са дали своят вот.

Къде са аргументите, за какво е допустимо такова срамно и обидно принизяване даже в най-висшия ни държавен орган?!

Причините очевидно са доста и разнообразни. Не бих могъл да насоча взор към всичките. Това би трябвало да е грижа на доста и разнообразни хора. Ще се опитам да изкажа своето персонално мнение. То надали ще допре доста от страните на явлението.

Ще стартира с учебното заведение. Убеден съм, че то има значима отговорност за опростачването. Все по-ниската просвета и образование на

младежите, които излизат от учебното заведение

е в основата на този развой.

Наскоро се появи информация, че на зрелостен изпит по литература, където тематиката е била поезията на Яворов - стихотворението " Две хубави очи ", 60 % от зрелостниците са получили слаба оценка. Много от тях не написали даже ред. Навярно и отсега нататък ще ни спохождат такива изненади. Започваме да берем плодовете на осакатените стратегии, които изхвърлиха бележити творби даже на Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров...

В душата, в съзнанието на индивида не остава празно място. Вместо културата, нахълтва опростачването.

За този

крах на духа

спомагат доста радиото и малкия екран. Дали са частни или публични - те са от един дол дренки. Ако погледа човек предаванията на малките екрани, ще си намерения, че те съществуват единствено за актьори и певици. Всеки ден по разнообразни мотиви нищят техни проблеми. А другите хора, другият народ?!

Това е едната страна. Другата е също доста значима - каква е мярката на тези институции, какво внушават техните представители. Прави ли ви усещане какъв брой доста писатели има в нашата дребна България. Всеки написал книга се афишира за публицист. А какви заслуги има в духовния живот на нацията, какво е съдействал за проглеждането на българите? Писателят е нравствен лидер в обществото, той би трябвало с творбите си да заслужи високото самопризнание.

Някога мъдрецът Емилиян Станев с увереност твърдеше, че дребна страна като България не може да има повече от 30-40 положителни писатели. А в този момент постоянни членове на писателския съюз са над 500 и повече души. Освен това има още писателски съюзи със свои членове. Може би ще повторим мъдростта на чукчите, че писателите са повече от читателите. Писателското управление също има виновност за този анормален развой. Званието " публицист " би трябвало да се пази високо и почтено. Странно ми е, че на година се появяват по двайсетина и повече нови писатели. Ако това са същински надарени хора, нашата литература най-малко за година щеше да ражда книга, която остава в духовните темели на нацията... Но не е по този начин. Още след година-две книгите се не помнят, а и " писателите " им също.

Разказах повече за литературата, само че същото може да се каже за музиката, за театъра... Върви се по посока, която води към непрекъснато и трайно принизяване на духовната роля на изкуството в живота на днешното общество. Приета е някаква посока, която надали не всичко в нашия живот трансформира в шоу, постанова заниманието. Не е чудно, че и Народното събрание се пробват да трансфорат в шоу. Ако има по какъв начин, целият ни живот да се трансформира в едно огромно шоу!

Това не е инцидентно. Това е

политика, която се организира премислено и настъпателно

За нея работят опитни непознати централи. Започна се с така наречената всеобща просвета, която изтласка от живота националното, същинското изкуство и отвори път на заниманието. То по-лесно се възприема и притегля изключително младежите.

Добър образец е развиването да вземем за пример на Слави Трифонов и на неговото предаване. Помните ли по какъв начин стартира преди години? Главното му внимание бе ориентирано към настоящите, острите проблеми на нашия живот. Предаването имаше позиция, беше станало фактор в живота на обществото, съобразяваха се с него. Но то не устоя на тази вярна посока. В шоуто влезе чалгата, освен в музиката, а и в словото. Дребнотемието завладя ефира. Такова предаване наподобява по-лесно се прави, а и носи повече облаги. Пораснаха поддръжниците, изключително младежите. С времето езикът на шоуто стана език на публиката. Или противоположното.

Има един забавен миг в това развиване, който не трябва да се не помни. Властта и управниците като че ли пригласяха в тази политика. Гласно или мълчешком. Нали Бойко Борисов намерено призна, че е прочел един разказ, а по различен мотив се провикна към хората

" Аз съм елементарен и вие сте елементарни. Затова се разбираме "

Такива приказки не се хвърлят напразно. В устата на политик и общественик те значат политика. И сякаш нещата си идват на мястото и се прояснява за какво едно шоу слезе до улична веселба и когато отиде даже в Народното събрание, занесе там всичко " свое ".

Могат да се търсят още аргументи и фактори, които доведоха до настоящето необятно опростачване.

На този развой би трябвало да се тури бариера. Той би трябвало да бъде спрян!

За политическите партии, за държавните и публични организации няма по-важна и по съдбовна цел. Заплашен е народът, изключително младото потомство. Прави се всичко, с цел да има евтина работна ръка за американските и другите господари - в едно общество без просвета, без просветеност, без визия за красивото, без национална памет, без умеене за мислене даже.

Утре може да бъде късно!