Георги ГЬОКОВ е депутат от БСП в 42-ото, 43-ото и

Георги ГЬОКОВ е народен представител от Българска социалистическа партия в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно заседание от Старозагорски регион. В момента е ръководител на Комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите и член на Комисия по труда, обществената и демографската политика.

" На процедура се предлага работният ден да стане 9-часов! "

- Г-н Гьоков, заприказва се, че са почнали " диалози " сред страната, бизнеса и синдикатите за координиране и сключване до края на януари на тристранно съглашение по основни тематики за ускорение на икономическото развиване в страната, а до края на април да бъде препоръчан и пакет от промени в Кодекса на труда. Заговори се, че законът ще позволи 1 час ексклузивен труд без възнаграждение. Това не нарушава ли трудовите права на българите?

- Вече мина първият кръг от договаряния. В тях Министерски съвет е представляван от Томислав Дончев и Владислав Горанов, а синдикатите и работодателските организации - от управленията си. Странно е, че държавното управление не се съставлява от вицепремиера Мариана Николова, която е ръководител на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Но може би към този момент Борисов няма доверие на съдружните си сътрудници и желае да държи всичко в свои ръце.

На пръв взор в тази концепция за промени, които да доведат до по този начин мечтаното от всички българи ускорено икономическото развиване, с цел да може българина да се приближи най-малко малко до междинния европеец, е добра. Но! Покрай положителните хрумвания се промъкват и неприемливи неща. И всички хрумвания за ограничения и законодателни промени, които са предмет на диалозите, са загадка за обществото. Формулирани са като най-общи тематики и основни области. Няма публично разискване и работещите българи не знаят какво им готвят ръководещите под формата на промени за интензивно икономическо развиване.

Разбира се, че е належащо да се договорят и решат редица въпроси като разработване на настоящ механизъм, по който да пораства минималната заплата, минималното почасово плащане; да има визия по какъв начин ще порастват приходите на работещите в кратковременен, средносрочен и дълготраен план; по какъв начин ще преодоляваме неравенствата; по какъв начин да се уреди заплащането на нощния труд; да се ускори контролът върху болничните и да се посочи изплащането им; да се вкарат правила при сумирано отчитане на работното време и за кого и по какъв начин да се вкарва... Сега се позволява използване на сумирано пресмятане на работното време на всички места, даже в държавната администрация, и то в нарушаване на Конвенция 1 на МОТ и Директивата на Европейски Съюз за организация на работното време, както и в нарушаване на нашето законодателство - Кодекса на труда и Закона за държавния чиновник.

Разбира се, че би трябвало при тази липса на пазара на труда да мислим и за благоприятни условия за " импорт " на квалифицирана работна ръка, само че единствено откакто по всевъзможен метод е предпазен и обезпечен ползата на локалните служащи. Трябва да мислим и за цените на енергоносителите, за политиките при установяване на цените им и за бизнеса, и за популацията.

- Няма ли да се дадат прекомерно доста права на работодателите и това да ни върне към " дивия капитализъм "?

- От години няма единодушие по тези въпроси нито сред обществените сътрудници, нито в обществото. Основателно е подозрението дали под претекст на възстановяване на бизнес средата, увеличение на икономическия напредък и осъвременяване на трудовото законодателство не се крият други планове. Може би най-болезнена е тематиката за изключителния труд. И то в този момент - на фона на все по-зачестилите оферти от държавните управления на разнообразни европейски страни и от Америка, че бъдещето е в по-малко часове работа за сметка на по-висока продуктивност. У нас се водят диалози и се разискват, под натиска на работодателите, радикално противоположни хрумвания и законодателни промени, които да доведат до повече ексклузивен труд.

- Ако се съди по изказванията на ръководещите, тази концепция се поддържа и от държавното управление. Или бъркам?

- Дори оттова идва предлагането сумарно допустимите часове ексклузивен труд на година да се удвоят и от 150 да станат 300. Това ще докара до опция ежедневно работното време да се удължи с повече от час. Точно това даде съображение да се твърди, че страната, под натиска на капитала, желае да вкара 9-часов работен ден. Да, към този момент се приказва, че това ще става единствено след групово договаряне сред работодатели и синдикати. Рискът служащите да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно предпочитание, е напълно действителен. И в този момент, макар възбраната за ексклузивен труд, това мъчно се управлява, даже когато служащият алармира за нарушаване или се намеси Инспекцията по труда. Очевидно бизнесът вижда в това предложение опция за по-високи облаги, макар че то е стимулирано сякаш с опцията за по-високи приходи за служащите.

Синдикатите, макар че считат предлагането за криещо риск за служащите, към този момент страхливо мълчат и се лимитират до негативни мнения, може би поради обещания за отстъпки в други направления. Едно е ясно - това е очевидно и безочливо лишаване на трудови права. Това е провокативно предложение и, в случай че се одобри, ще докара до разширение правата на работодателите за сметка на служащите.

- 9-часовият работен ден не опонира ли на интернационалното трудово право?

- Повечето работещи в съвсем целия свят се трудят по 8 часа дневно и 5 дни в седмицата. През 1817 година в Англия се поставя завършек на дългите и изтощителни работни смени във фабриките и за първи път се образува концепцията за 8-часов работен ден - 8 часа труд, 8 часа свободно време и 8 часа време за сън. 8-часовият работен ден е въведен за пръв път в Чикаго през 1864 година, а през 1867 година е законово регламентиран. Масовото заобикаляне на тази наредба довежда до огромна национална стачка, проведена от профсъюзите на 1 май 1886 година с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. В нея вземат участие над 380 000 служащи, само че е кърваво разпръсната и потушена. В България на 30 декември 1967 година е публикуван Указ на Президиума на Народното събрание " за последователно въвеждане на петдневна работна седмица " и този развой завършва през 1974 година Към края на ХХ век в Европейски Съюз стартира разискването за понижаване на работната седмица на 35 часа, а във Франция това към този момент е реалност. Последната икономическа рецесия обаче забави прекосяването към 35-часова работна седмица, сензитивно усили пенсионната възраст и ограничи обществените права и придобивки на трудещите се. В България обаче тези неща имат по-тежки прояви. Дори неотдавна представители на едрия капитал си разрешиха да заявят: " Ако желаеме да имаме растеж на брутния вътрешен артикул, това не може да бъде осъществено посредством количествено увеличение на работещите, а само посредством повече работа ". Т.е. те приканват за държавна политика, която да задължава работещите да работят повече.

Приказките, че изключителният труд ще има непринуден темперамент и ще се практикува единствено след групово трудово договаряне и че това е опция за по-високи хонорари, са прахуляк в очите на българския служащ. Да забележим в какъв брой частни компании (предприятия) има синдикални организации, които да се договарят с работодателя и да пазят правата на работещите там. Непредубеденият българин не се съмнява, че това дясно държавно управление, както демонстрира практиката, е склонно да прави реверанси към едрия бизнес и в тази ситуация ще вземе страната на работодателските организации в ущърб на справедливостта, на служащите и на чиновниците.

Преди две години (на 17 ноември 2017-а) в Гьотеборг, Швеция, институциите и водачите на Европейски Съюз оповестиха Европейския дирек на обществените права (ЕССП). Въпреки че няма силата на закон или инструкция, Стълбът е политически ангажимент, отговорност и стратегия най-малко за страните членки и те одобряват да ползват правилата му. България като част от тази общественост съобщи съпричастност и подготвеност за съответни дейности и начинания за използване на 20-те права и правила стълба. Един от значимите акценти на ЕССП е самодейността за баланс сред професионален и персонален живот и изисква използване на редица нови и по-високи стандарти за отпуск за родители, за хора с увреждания, за бащинство и полагане на грижи за деца, за възрастни, които не се оправят сами с живота, за повече свободно време, както и правото да се желае еластичен режим на работа. Но никога не допуска продължен работен ден. Затова настояването на българските работодателски организации за " легализиране " на изключителния труд е неприемливо даже да бъде коментирано.

- Каква ще бъде позицията на Българска социалистическа партия по въпроса?

- Българска социалистическа партия и парламентарната група на " Българска социалистическа партия за България " ще поддържат всички оферти, които биха довели до усъвършенствана бизнес среда и ускорено икономическото развиване, тъй като единствено по този начин ще стане допустимо наемният служащ в България да се доближава до междинния европеец по приходи, условия на труд, обучение, обществени права. Ще подкрепим и съответни ограничения, подобряващи изискванията на пазара на труда и трудовата миграция. А също и на ограничения, предлагащи решения за възстановяване на демографската картина, просветителния и обществения статус на българина.

Но ние изрично няма да подкрепим и ще се противопоставим на всяко предложение, което лишава обществени права на работещите българи или е в очевиден ущърб на междинния и дребен бизнес. Ще се противопоставим на оферти и дейности, които са в нарушавания на конституционни права и на българската Конституция.