Поезия, къс разказ и... човещина
Георги ДРАМБОЗОВ
Ще ви кажа нещо за поета и разказвача Николай Дойнов, само че без да не помня, давам обещание ви, за човещината му, за обществената му неполитическа ангажираност като ръководител на Съюза на националните читалища, за разностранните ползи на несъмнения му разсъдък, за чисто човешките му проявления като жител и създател. Но в този момент и на първо място - за създателя!
Познавам Николай, по-скоро неговото творчество, когато то искреше по страниците на " Средношколско знаме ", " Родна тирада " и " Пулс ". Още в края на седемдесетте и през осемдесетте години на предишния век беше дадена неговата безапелационна поръчка като надарен млад стихотворец. Той впечатли тогавашната, съгласно мен - по-многобройна от през днешния ден, дори по-екзалтирана, четяща аудитория с метафоричната изразност на своето лирическо мислене, с афористичността и лаконичността на строфата, с метода на пресъздаване на възприятията. И защото за поезията на Николай ще си приказваме евентуално и при идната му книга, към този момент със стихове, разпростирам още веднъж, откакто съм прочел на един мирис, сборника с разкази " Относно: черната дупка в сърцата ни ".
Този алманах е един тип продължение на книгата " Разкази на пчелите за мен. Небесна механика ", която преди три години откри своята ласкава рецензия и още веднъж беше плод на Книгоиздателска къща " Труд ". Ще изтъквам майстора на модерна художествена прозаичност Румен Денев, който написа, че Дойнов основава своите къси разкази по законите на разказваческото изкуство, само че защото е и извънреден стихотворец, в тях участва и лирическа колоритност, която е ненатрапчива и с мярка...
Да си призная, някои от разказите към този момент бях чул, когато самият създател ги прочете в столичното кино " Влайкова " или, другояче казано, в читалище " Антон Страшимиров " на " Иван Асен " 11. Николай четеше артистично доброволно, а неговите, в действителност къси и в пространството, и във времето, разкази вълнуваха до висок градус хората в залата. Значението на един неочакван, само че безапелационен, край на описа го прави по-убедителен дори от поантата в мерена тирада.
Той, Николай Дойнов, е одарен от Бога да съзира и отразява художествено всичко това, което се случва, простичко и непрестанно, в сивия ни живот. Независимо от пределно късия размер на неговите разкази, той съумява с малко думи да извайва облици, които остават в читателското схващане по-дълго, в сравнение с сме си представяли. Късият роман! Като при всеки отзвук, съблюдавам традицията и накъсо изреждам това, което впечатли лиричната ми душица на застаряващ стихотворец: " Бензин ", " Министър ", " Учителка ", " Плаж ", " Да спасиш мяу ", " Дъртаци ", " Потниче ", " Русалка ", " Майстор "... Боже мой! Всеки може да преброи от 1 до 21! Толкова са разказите в книгата на Николай Дойнов, толкоз от тях харесах!
>
Ще ви кажа нещо за поета и разказвача Николай Дойнов, само че без да не помня, давам обещание ви, за човещината му, за обществената му неполитическа ангажираност като ръководител на Съюза на националните читалища, за разностранните ползи на несъмнения му разсъдък, за чисто човешките му проявления като жител и създател. Но в този момент и на първо място - за създателя!
Познавам Николай, по-скоро неговото творчество, когато то искреше по страниците на " Средношколско знаме ", " Родна тирада " и " Пулс ". Още в края на седемдесетте и през осемдесетте години на предишния век беше дадена неговата безапелационна поръчка като надарен млад стихотворец. Той впечатли тогавашната, съгласно мен - по-многобройна от през днешния ден, дори по-екзалтирана, четяща аудитория с метафоричната изразност на своето лирическо мислене, с афористичността и лаконичността на строфата, с метода на пресъздаване на възприятията. И защото за поезията на Николай ще си приказваме евентуално и при идната му книга, към този момент със стихове, разпростирам още веднъж, откакто съм прочел на един мирис, сборника с разкази " Относно: черната дупка в сърцата ни ".
Този алманах е един тип продължение на книгата " Разкази на пчелите за мен. Небесна механика ", която преди три години откри своята ласкава рецензия и още веднъж беше плод на Книгоиздателска къща " Труд ". Ще изтъквам майстора на модерна художествена прозаичност Румен Денев, който написа, че Дойнов основава своите къси разкази по законите на разказваческото изкуство, само че защото е и извънреден стихотворец, в тях участва и лирическа колоритност, която е ненатрапчива и с мярка...
Да си призная, някои от разказите към този момент бях чул, когато самият създател ги прочете в столичното кино " Влайкова " или, другояче казано, в читалище " Антон Страшимиров " на " Иван Асен " 11. Николай четеше артистично доброволно, а неговите, в действителност къси и в пространството, и във времето, разкази вълнуваха до висок градус хората в залата. Значението на един неочакван, само че безапелационен, край на описа го прави по-убедителен дори от поантата в мерена тирада.
Той, Николай Дойнов, е одарен от Бога да съзира и отразява художествено всичко това, което се случва, простичко и непрестанно, в сивия ни живот. Независимо от пределно късия размер на неговите разкази, той съумява с малко думи да извайва облици, които остават в читателското схващане по-дълго, в сравнение с сме си представяли. Късият роман! Като при всеки отзвук, съблюдавам традицията и накъсо изреждам това, което впечатли лиричната ми душица на застаряващ стихотворец: " Бензин ", " Министър ", " Учителка ", " Плаж ", " Да спасиш мяу ", " Дъртаци ", " Потниче ", " Русалка ", " Майстор "... Боже мой! Всеки може да преброи от 1 до 21! Толкова са разказите в книгата на Николай Дойнов, толкоз от тях харесах!
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ