Георги ДРАМБОЗОВ Тези шест думички се отнасят до новата книга

Георги ДРАМБОЗОВ

Тези шест думички се отнасят до новата книга със стихове на варненския стихотворец Иван Кьосев. Този човек на словото и на палитрата със своята особена и многопосочна аура, както и с възприятието си за хармония, е съумял да съчетае освен художника и поета у себе си, а и преводача, и изкуствоведа. Самата книга е замислена, " конструирана " и " въздигната " като красива възрожденска къща на шест независими " етажа " или в шест стихотворни цикъла: " Сезони ", " Морето и брегът ", " Родина ", " Поезията и Париж ", " В търсене на изгубеното време " и " Дамата с косата ".

Правя ангажимента, че не съм книжовен критик, че пиша като стихотворец за поета, че и аз схващам " Късни стихове " като " признание на креативния дух " на поета и художника. Шестте цикъла книгата с поезия подхождат по брой на думите в заглавието: мъдрост, любов и горест, море, небе и светлина...

Още в първия стихотворен цикъл " Сезони ", в едноименното стихотворение, лирическият воин споделя: " Да, сменят се сезони и години/ - отминават лято, есен, зима/ и би трябвало да захвърля своята тъга,/ тъй като съзнавам, че насладата я има/ и тази истина/ най-сетне съм схванал... "

Във втория цикъл " Морето и брегът " той потегля в своето " Утро ", запява " Песента на остарелия моряк ", изпява до дъно " La Famme de mon Ami " на Енрико Масиас, само че по този начин, както Поетът я усеща: " Ти си звезда от далечно съзвездие,/ книжно хвърчило е мойта душа "... И в " Летящият холандец ", и във " Вълнолом " той е доста изразителен, дори бих го определил като стихотворец в живописта и художник в словото. Стихотворението " Вълнолом " е самобитно лиро-философско достижение на създателя, който е " душа - пробита раковина ", който е преклонен " заложник на камшиците, с които го наказа Бах ", който е зависим единствено " на музиката синя ". Тази " синя музика " води и към " Как се прави портрет на морето " (по Жак Превер): " Починете си, приберете боите, /палитрата с цветни петна/ и преди да тръгнете,/ подпишете се в ъгъла/ с въодушевена от Бога ръка "...

С такава въодушевена ръка поетът подхожда и към третия си цикъл " Родина ", в който извайва със личен лиричен почерк портретите на Вазов, Ботев, Левски и Дебелянов. Тези портрети не са единствено в мерена тирада, а с същинска палитра и четка, т.е. създателят самичък е илюстратор на своята книга - значимо събитие в днешния ни " карантинен " живот....

В цикъла " Поезията и Париж " поетът художник се изявява към този момент освен като познавач на френското изкуство, а като ценител на творчеството на великите французи. И в това няма нищо необичайно - преводач е на творби на Франсоа Вийон, Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Жан-Пол Сартр, Жозеф дьо Местр и други Незаменим лирически гид е той за българския четец пред " Пантеонът ", " Нотр Дам ", " Мон Мартр ", " Мулен Руж " или под " Мостовете на Сена "...

" В търсене на изгубеното време " е оня " етаж " или цикъл от " къщата " на създателя с име " Късни стихове ", където той е праволинеен към така наречен соросоиди, към човешкото равнодушие към природата - " Подсказано от интернет ". Той е покъртен от " мерзостите на света ", от алчността на " хора озверели ", тъжи за " децата ни прокудени/ в далечните лимити непознати ". И в този цикъл " зелената потиснатост на магнолията " като че ли взема връх, и ние живеем " Един живот, а какъв брой неуспехи/ и океан от рухнали фантазии " ( " Неразбиране " ). Определени лирични достижения са и " Камен бряг ", " Сълза ", " Спасовден ", " Защо ", " Жените, които не ни заслужават " и така нататък

Последният шести цикъл носи името " Дамата с косата ". Този знак на госпожа Смърт надвисва постоянно над лиричното слово на поета, наднича от много страници в " Късни стихове ". Много горест, известно примирие и житейска отмалялост струят от стихотворенията " Преди да потегли ", " Spleen " (Тъга), " Жената Мария ", " Трева ", " Поздрав ", " Съпрузи ", " On moura seul " (Ще се умира сам), " Есенна молитва " и " Най-късният стих ". Но поетът и художникът Иван Кьосев ще чака с мъдрост и самообладание " дамата с косата ", която ще го отнесе единствено с облика на обичаната жена в душата му...

Читателю, прочети лирическите откровения в " Късни стихове "! Макар и " късни ", те, наред с морските пейзажи и портрети на създателя, ще разсънят в душата ти непобедимата любов към Поезията и Красотата. А думичките " мъдрост, любов и горест, море, небе и светлина ", които съм срещнал в книгата на Иван Кьосев, са ключът към неговото творчество... И като стихотворец. И като художник.