Георги Димитров е дългогодишен български дипломат, бивш посланик в Белград

Георги Димитров е дълготраен български посланик, някогашен дипломат в Белград и непрекъснат секретар на Министерство на външните работи. В момента е заместник-представител на България в Международната организация на франкофонията в Париж. Един от създателите на Българското дипломатическо сдружение. Бил е за малко и на журналистическа работа като заместник-главен редактор на вестник „ Тракия “.

— Има някои естествени потребности, драга моя госпожице, които Провидението ни е наложило. То не може да сметне за нездравословна една сграда, която служи за тяхното облекчаване.                                                                                                           Из „ Клошмерл “, Габриел Шевалие, 1935

Мислех си от известно време да напиша за парижките улични тоалетни - това скъпо благосъстояние за милиони парижани и посетители на „ града на светлините “. Те се появяват като избавителен оазис, когато обаче въобще не ти е ярко на душата и очите, а в зоната под кръста напряко бушуват водопади или изригват вулканични пари. Само след къс престой излизаш прояснен и се отприщва музата, а не нещо друго популярност богу. Има за какво.
Представете си единствено: чисто e и мирише на такова - самопочиства се след всеки клиент, комфортно - има мивка с вода, дъска на тоалетната паница, разнообразни по предопределение хартии, огледало, огромен размер, закачалки за връхни дрехи; уютно и дискретно e - няма околни шумове и миризми. Не се разсейваш с душевни копнежи и натуралистични планове, споделени на стената (не във ФБ смисъла), няма там и персонални данни или математически знаци (х, у...).

Дава ти се опция да си свършиш работата на мира, само че не повече от 20 минути. Ако ти остане малко време, можеш да проведеш къс телефонен диалог, ограден от уличния звук и хорските уши, само че не повече. Никакви чатове и сърфирания, или пък, опазил господ, решение на кръстословици, при което някой пред вратата може да експлодира. Отвън няма графити, предизборни плакати и разгласи с късащи се листчета, а потребна информация като карта на квартала или метрото, да вземем за пример.
И нещо доста значимо - благинката е налична непрекъснато и е изцяло безвъзмездна. Няма заплаха да се изложиш поради работното време или неналичието на дребни. 
Тоалетните извършват и значима обществена функционалност. Най-често ще ги срещнете на оживени булеварди и площади, с цел да се любуват жителите и гостите в цялостен комфорт на прелестите на града. Или пък към станциите на метрото - да не се разкалят перона или вагоните. Има ги и към паркове и градинки - да не се крият зорлиите зад храстите с риск да ги арестуват за ексхибиционизъм и да не се цапат деца и кучета, които щъкат на всички места.

Ето за какво ги назовавам уважително Тоалетни, а не Кенефи, каквито у нас са множеството публични заведения от този вид, че и не малко ведомствени и частни.Мисля си дали след българския Лувър не можем да почерпим от френските сътрудници опит в построяването на българска Тоалетна. Само по какъв начин да създадем по този начин, че да не влизат по двама или повече едновременно, да не остане някой залостен вътре, на химическо почистване да не се окажат подложени хората, прогонени от друга потребност, въпреки за някои да е нужно и това, да не се задръсти каналът от всевъзможни неорганични, а помещението от органични боклуци (сетих се за кабинките по нашите паркинги и черноморски плажове)... Абе, да не се трансформира доста бързо Тоалетната в Кенеф.
Видео към тези френски оазиси:


Да не си останем жителите единствено неизбежната в такива случаи бюджетна конструкция, сходна на „ Градска подвижност “ или „ Градска непорочност “ - без подвижност и без непорочност. Тя може да бъде наречена „ Градска сатисфакция “. Само че кой у нас ще се хване с нещо, в което не се вижда спекулация. Забравяме за сатисфакцията, оставаме си с потребността. (: