Кървав хляб от масов гроб
Георги Боздуганов
Някога, от дълго време, което е към момента в този момент. Младежкият подтик ме караше да спортувам. Бях разпален по скално катерене и изследване на естествени пещери в карстови региони. В моя клуб се появи някакъв студент, който ни уверяваше в съществуването на бездънна бездна в северозападна Стара планина, за която се носели митове. Чували бяхме всевъзможни иманярски мечти, само че взехме нужния инвентар и тръгннахме. Пещерата се оказа покрита с огромна бетонна плоча (уж с цел да защищава добитъка), около която водата бе измила част от пръстта и отворила място за влизане. По силата на жребия се спуснах пръв. Отвесната бездна не бе дълбока съгласно упованията - към 50 метра. Изненадващо, дъното на самобитния необятен бунар бе покрито с мека пръст, от която
стърчаха голям брой бели кости
На изкуствената светлина гледката бе злокобна. Въпреки че бях на 16 години и към момента надалеч от следването по медицина, не бе мъчно да преценява, че костите са човешки. Виждаше се даже строшен череп. Слязоха и останалите сътрудници и най-сръчният направи карта. През огромна зала, до отвесния бунар, течеше ручейче, което се губеше в една тясна и къса изложба. Сред човешките остатъци някой видя два часовника, счупени очила, табакера и стана ясно, че не сме попаднали на свидетелства от древността.
Тръгвайки за София, преминахме край неработеща воденица, а в покрайнините на близкото село ни пресрещна полицай и макар тежките ни раници, изиска някои от нас да го съпроводят до кметството. Пред постройката бе спряла лъскава черна “Волга ”, а вътре ни посрещна граждански мевереец, който ни взе паспортите и попита какво сме правили на това рисково място. Разказахме за нормалните си занимания през свободното време и той стана сладкодумен. Осведоми ни, че след “победата на националната власт група фашистки злодеи се пробвали да избягат, само че се заблудили в тъмнината, паднали в дупката и починали ”.
Тогава не знаехме нищо за тези
пъклен времена,
а един от приятелите ми даже показа учудването си по какъв начин ченгето не ни е погнало за дългите коси. Носенето им бе неразрешено и подстригваха принудително.
През 1994 година в НКС на Съюз на демократичните сили работех за изборната акция. Срещнах се с двама деятели от същия район, които описаха по какъв начин директно след 9-ти септември комунистическите главорези на новата Държавна сигурност са завели до входа на същата бездна целия хайлайф на околията — учители, свещеници, офицери, лекари, интелектуалци и разнообразни заможни хора, набедени за фашисти. След изстрел в тила телата на повече от 300 души са хвърлени в бездната. Дни наред водата в близката воденица е текла кървава. С водата са мелели брашно и замесвали самун. Докарали са каруци с пръст, с цел да попият кръвта и ускорят разлагането на труповете, а с цел да спрат зловонието, са покрили злокобното гърло с бетон. Впоследствие водата е каптирана и употребена в завод за произвеждане на известна напитка. Да, същата вода се е процеждала през труповете и е пълнила бутилките. Дали са си казвали “Наздраве ”?
Така са се наливали
основите на “добрата ” държавна сигурност
Тя е работила по руския почин - Тодор Живков я афишира за филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите вътрешни министри приканват чиновниците да работят по този начин, че да “заслужат тази висока чест ”. След като натрупаха големи пари и овладяха икономическата власт, през днешния ден тогавашни началници от “филиала ” са си сложили три цели:
— да изперат кървавите си биографии
— да завземат политическата власт
— да унищожат проевропейската, антикремълска десница.
По биологични аргументи в този момент употребяват наследниците си. Необходимо е да се знае, че безусловно всеки получил огромни суми от Държавна сигурност се трансформира в нейна движима благосъстоятелност. Той бива дехуманизиран, лишен от право на персонален избор и житейския му път е предначертан от ченгеджийските отци.
На всеки, който изиска да ме опровергае, съм подготвен да осигуря изцяло безвредна опция да се спусне в онази дупка, да му дам лопата и черни чували, и откакто извадим костите, извърши се опело и почтено заравяне, ще допускам, че и в тези среди може да има морал.
Сещам се за думите на ген. Дъглас Маккартър: “Старите герои в никакъв случай не умират, те единствено напущат лицето на земята. ” Обречени сме да върнем най-малко загатна за тях и да спрем комунистическите хрантутници.
Умишлено не показвам точното местонахождение и не ползвам карта, с цел да се избегне ново комунистическо поругаване. Масовият гроб първо ще бъде обширно документиран.
Някога, от дълго време, което е към момента в този момент. Младежкият подтик ме караше да спортувам. Бях разпален по скално катерене и изследване на естествени пещери в карстови региони. В моя клуб се появи някакъв студент, който ни уверяваше в съществуването на бездънна бездна в северозападна Стара планина, за която се носели митове. Чували бяхме всевъзможни иманярски мечти, само че взехме нужния инвентар и тръгннахме. Пещерата се оказа покрита с огромна бетонна плоча (уж с цел да защищава добитъка), около която водата бе измила част от пръстта и отворила място за влизане. По силата на жребия се спуснах пръв. Отвесната бездна не бе дълбока съгласно упованията - към 50 метра. Изненадващо, дъното на самобитния необятен бунар бе покрито с мека пръст, от която
стърчаха голям брой бели кости
На изкуствената светлина гледката бе злокобна. Въпреки че бях на 16 години и към момента надалеч от следването по медицина, не бе мъчно да преценява, че костите са човешки. Виждаше се даже строшен череп. Слязоха и останалите сътрудници и най-сръчният направи карта. През огромна зала, до отвесния бунар, течеше ручейче, което се губеше в една тясна и къса изложба. Сред човешките остатъци някой видя два часовника, счупени очила, табакера и стана ясно, че не сме попаднали на свидетелства от древността.
Тръгвайки за София, преминахме край неработеща воденица, а в покрайнините на близкото село ни пресрещна полицай и макар тежките ни раници, изиска някои от нас да го съпроводят до кметството. Пред постройката бе спряла лъскава черна “Волга ”, а вътре ни посрещна граждански мевереец, който ни взе паспортите и попита какво сме правили на това рисково място. Разказахме за нормалните си занимания през свободното време и той стана сладкодумен. Осведоми ни, че след “победата на националната власт група фашистки злодеи се пробвали да избягат, само че се заблудили в тъмнината, паднали в дупката и починали ”.
Тогава не знаехме нищо за тези
пъклен времена,
а един от приятелите ми даже показа учудването си по какъв начин ченгето не ни е погнало за дългите коси. Носенето им бе неразрешено и подстригваха принудително.
През 1994 година в НКС на Съюз на демократичните сили работех за изборната акция. Срещнах се с двама деятели от същия район, които описаха по какъв начин директно след 9-ти септември комунистическите главорези на новата Държавна сигурност са завели до входа на същата бездна целия хайлайф на околията — учители, свещеници, офицери, лекари, интелектуалци и разнообразни заможни хора, набедени за фашисти. След изстрел в тила телата на повече от 300 души са хвърлени в бездната. Дни наред водата в близката воденица е текла кървава. С водата са мелели брашно и замесвали самун. Докарали са каруци с пръст, с цел да попият кръвта и ускорят разлагането на труповете, а с цел да спрат зловонието, са покрили злокобното гърло с бетон. Впоследствие водата е каптирана и употребена в завод за произвеждане на известна напитка. Да, същата вода се е процеждала през труповете и е пълнила бутилките. Дали са си казвали “Наздраве ”?
Така са се наливали
основите на “добрата ” държавна сигурност
Тя е работила по руския почин - Тодор Живков я афишира за филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите вътрешни министри приканват чиновниците да работят по този начин, че да “заслужат тази висока чест ”. След като натрупаха големи пари и овладяха икономическата власт, през днешния ден тогавашни началници от “филиала ” са си сложили три цели:
— да изперат кървавите си биографии
— да завземат политическата власт
— да унищожат проевропейската, антикремълска десница.
По биологични аргументи в този момент употребяват наследниците си. Необходимо е да се знае, че безусловно всеки получил огромни суми от Държавна сигурност се трансформира в нейна движима благосъстоятелност. Той бива дехуманизиран, лишен от право на персонален избор и житейския му път е предначертан от ченгеджийските отци.
На всеки, който изиска да ме опровергае, съм подготвен да осигуря изцяло безвредна опция да се спусне в онази дупка, да му дам лопата и черни чували, и откакто извадим костите, извърши се опело и почтено заравяне, ще допускам, че и в тези среди може да има морал.
Сещам се за думите на ген. Дъглас Маккартър: “Старите герои в никакъв случай не умират, те единствено напущат лицето на земята. ” Обречени сме да върнем най-малко загатна за тях и да спрем комунистическите хрантутници.
Умишлено не показвам точното местонахождение и не ползвам карта, с цел да се избегне ново комунистическо поругаване. Масовият гроб първо ще бъде обширно документиран.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ