Географското разположение на България на един световен кръстопът, предполага, а

Географското разположение на България на един международен кръстопът, допуска, а историческите данни удостоверяват, че българите са контактували с доста други нации. С някои по-дълго, с други мимолетно; някои са оставили следи в тяхното групово схващане и езика им, други - не.

Трудно е да се каже дали арап/ин/ е фонетичен вид на араби/ин/, с който се посочват няколко народа в Арабския полуостров и Северна Африка, или е независим етноним, отнасящ се към различен етнос (евентуално за циганите). За съществуването на арабите българите са знаели още в ранното средновековие - сигурно те се срещали с тях по време на византийско-арабските войни, в които са взели участие и българите на страната на Византия. Както към този момент се загатна нагоре, в диалектите и надлежно в изнесените езикови материали, вариантът арап/ин/ се отнася към ромите. Но доста е допустимо в началото българите да са означавали с него маврите или различен африкански народ, трансфериран по-късно върху ромите, въз основа на приликата по цвета на кожата им. 

*

По исторически данни българите, т.е. прабългарите и славяните, са се срещали с римляните, готите, галите, франките и други европейски нации и племенни общности още по времето на Атила. Но от този интервал не са непокътнати устойчиви словосъчетания с съставен елемент етноним. В тяхната система не се откриват следи даже от немските рудари, известни в Сърбия и Средновековна България (XIV-XV в.) като " саси ". Съхранените до през днешния ден няколко израза, свързани с наследниците на упоменатите антични нации, са от доста по-късен интервал - най-вероятно от втората половина на XIX в., когато някои българи са учили в Западна Европа или може би от времето след Освобождението, когато редица търговци са ходели там за артикули. В множеството случаи обаче българите са черпели сведения за тях косвено посредством румънците и най-много от турците, чиито интелигенции по това време са ги познавали доста повече. Това е видно от показаните по-долу устойчиви словосъчетания, част от които са превод от турски или румънски.

Калките на турските изрази: Френец незнабожник. - тур. Fransız imansız и ироничният фразеологизъм Француз акъллия - тур. Fransızakıllı ‘за човек, който взема отношение по всички въпроси; многознайник’, показват по-скоро отрицателното отношение на турците към французите, в сравнение с това на българите. Противоположно на турците, румънската интелигенция е подражавала във всичко на французите (известно е, че даже Букурещ е издигнат по градоустройствения проект на Париж, заради което го наричали Малкия Париж). По този метод е показвала, от една страна, положителното си отношение към тях, а от друга - превъзходството на французите. От това време е и шивашко-модният термин алафранга, както и изразът За женско чак до Френско, в които прозира румънско въздействие. Тези образци ясно демонстрират, че отношението към даден народ от страна на едни народности може да бъде извънредно отрицателно, а на други - противоположното.

Така, от една страна, турците, а от друга - румънците, са повлияли върху образуването на двойственото отношение на българите към французите. Във вътрешната конструкция на фразеологизма Хващам някого като френец ‘спипвам някого сега, когато прави нещо неприятно, някакво зло’ най-вероятно сравнението като френец означава ‘с ловкост, умно’. Но в дидактичната поговорка Турчин събрат, калугер зет и френк съдружник не хващай, българинът е изразил своето съмнение към французите. Всъщност дублетната форма френк (freng/frenk) на днешния етноним французин и тогавашният вариант френец в български и турски, с изключение на ‘французин’, са означавали въобще ‘европеец’. За българския народ като цяло французите са знак за незнайните и непознати западноевропейски нации. Това личи и във фразеологизма Наприказвахме се френски ‘карахме се’, което безусловно значи говорихме като на непознати езици.

Друг дублет на етнонима французин в диалектите е фръг, регистриран в поговорката У българина дебелоглав, у гърка салтанат ‘великолепие, разкош’, а у фръг ‘французин’ мурафет ‘умение, изкусност’. В този израз още веднъж се акцентира забележителното изтънчено държание на французите, което безспорно българите са оценявали като позитивно. Нека си напомним комедията на Д. Войников " Криворазбраната цивилизация ", в която, посредством похватите на сатирата, се осмива прекомерното подражателство на французите. И до през днешния ден обликът на французойката е пример на жена с прелестна фигура, което е видно от наситеното с позитивна конотация сравнение като французойка ‘слаба, фина, със напълно тяло’. Това събитие продължава и през целия ХХ в., когато България се причислява към франкофонските страни и нации. Изучаването на западен език в българското учебно заведение със наложителен избор сред френски, немски, британски езици, съвсем до 80-те години на предишния век, също е асъдействало не малко за това. Всъщност и през днешния ден българинът не е престанал да се прекланя пред френската просвета.

*

Освен французите българите са считали за хитреци и англичаните, известни по това време с турската форма на етнонима, т.е. ингилизин. Хитър като ингилизин, казвал българинът, което удостоверява, че българинът не се е доверявал на непознатите европейци на запад от Австро-Унгарската империя. А това, че черпели сведения за тях от турците, се удостоверява и от пословицата С ингилишка лопата френска попара не сърбай, която, съгласно П. Р. Славейков, също е превод от турски.

Без подозрение, фразеологизмът Измъквам се по английски ‘отивам си, без да се сбогувам, неусетно, нормално с цел да избягна някакво задължение’ е от времето след Освобождението, когато представители на българския политически хайлайф са почнали дипломатически връзки с другите западноевропейски страни, в процеса на които те следили държанието на техните представители и очевидно са ги оценявали съгласно ограниченията на своята аксеологична система. В този израз още веднъж се фиксира хитростта на англичанина, само че под формата на една умна, съгласно българина, демонстрация.

Днес британският език съвсем изцяло е изместил френския от учебното заведение, доста българи учат и работят в Англия, където се подчиняват на тяхната просвета, само че все пак стереотипният облик на англичанина е неразбираем в съзнанието на българина като цяло и заради това този народ остава отдалечен, чужд и непознат на нашия народ. Към главната линия от неговата характерност - хитростта, през днешния ден се прибавят неговите изискани обноски, за което съдим по метафоричната приложимост на етнонима англичанин със значение ‘джентълмен’.

*

Предполага се, че фразеологизмът изпаднал германец ‘човек с плачевен външен тип, неспретнат, занемарен, зле облечен’ показва облика на германците от края на Първата международна война, когато в България е имало доста представители на придвижването Wandervögelbewegung, които просели по кръчмите и имали неприветлив тип. Не е известно обаче по кое време и по какъв мотив поражда регистираното преди международните войни сравнение Разбесила се като алеманка (Дупнишко). След Втората международна война в съзнанието на българина поражда различен стандарт във връзка с немците. Представата за тях като чисти, спретнати хора, прецизни в работата си и така нататък не е намерила израз в системата на устойчивите словосъчетания. Явно, най-силно усещане те са правели на българите със своята акуратност, заради което и до през днешния ден се споделя: или Точен като немец или Немска акуратност.

*

Други етноними се откриват в еднопосочните фразеологизми Правя се на американец // Правя се на японец ‘преструвам се, че не разбирам’, които акцентират съзнанието за разликите сред българската и американската, респективно японската лингвокултурни системи, като толкоз огромни, че не дават опция за никаква връзка.

Географски швейцарците не са толкоз надалеч от българите, само че за тях също не се знае доста. В груповото схващане на българите те се показват косвено, като се свързват с прословутите си часовници, които се считат за най-хубавите в целия свят, заради което са станали знак за акуратност: Работили Точен като швейцарски часовник. Същевременно това съпоставяне показва мнението на българите, че швейцарците са доста прецизни в работата си. А известните швейцарски банки се одобряват като знак за сигурност, непоклатимост и най-хубава защитеност на паричните капитали: Стабилен като швейцарска банка. Той се употребява в експресивни изрази като Аз да не съм швейцарска банка!, като отвод да се дадат безплатно пари на някого или за нещо общо и даже назаем. Ироничният фразеологизъм На Швейцарското езеро ‘никъде’ е негативен отговор на въпроси от рода на Къде ще почиваш? Макар и географско разбиране, в една или друга степен то се асоциира и със швейцарците. Всичко това демонстрира, че след образуването на тази страна българите не са имали неофициални контакти с народите, формиращи швейцарската нация, в случай че въобще може да се приказва за такава, заради което не са могли да ги опознаят и да си основат стандартен облик за тях.

В изрази като Пази, Боже, от бахайци и чагатайци; Нахлуват (връхлитат) като хуни се съдържат етноними, за които елементарният българин през днешния ден надали знае нещо.

Индиректно, без да употребяват съответните етноними българите показват непознаването на далечни и незнайни нации, за които нямат даже най-малка визия, употребявайки названието на дадената страна: Тъмна Индия ‘нещо от което нямам понятие’ или техния език: Говоря ти (казах ти) на български, а не на патагонски. # Говори като чагатаец. # Говори на чагатайски ‘неясно, неразбрано’ и така нататък

По този метод българите показват най-вече своето неутрално отношение към даден народ.

От: „ Другите нации през погледа на българите съгласно устойчивите словосъчетания в българския език ”, Зоя Барболова

Източник: liternet.bg
Илюстрация: BulgariCA