Гениалността е гранично състояние. Понякога – или почти винаги –

Гениалността е гранично положение. Понякога – или съвсем постоянно – граничи с лудостта. Но от време на време също и с перверзията, с детската доверчивост, с месианството, егоцентризма или дълбокото и проникновено познаване на живота. 
  Това е Хичкок – геният, който живее на ръба на всички тези положения и страсти. Онова, което го задържа да не премине оттатък е жена му Алма. Признавам си, че преди да виждам кино лентата „ Хичкок “ нямах никаква визия какъв брой голяма роля има брачната половинка на Хичкок в неговото творчество, от написването на сюжета до финалния монтаж. Но може би в живота на всеки съумял талант има по една Алма – надарена, интелигентна и всеотдайна.
  Антъни Хопкинс е предстоящо неразпознаваем в ролята на Хичкок, само че Хелън Мирън като Алма е безспорната звезда на кино лентата съгласно мен. Струва ми се, че да се изиграе човек като Алфред Хичкок с толкоз присъщ външен тип и обноски е по-лесно от това да се пресъздадат страстите на индивида до него, на една елементарна и незнайна жена, която в действителност е посветила целия си живот и гений, с цел да успее мъжът до нея.
  Филмът наблюдава историята към снимането на „ Психо “ – може би най-противоречивият филм на Хичкок, за който продуцентите му отхвърлят финансиране и той заплаща самичък за фотосите и разпространяването. Проблемите към кино лентата изваждат на напред във времето доста уязвими места в фамилията и персоналния живот на режисьора. Краят е явен – „ Психо “ има грамаден триумф, всички сме го гледали. Интересното е това, което остава зад кулисите и поради него си коства да гледате „ Хичкок “ – филм за един талант, който вижда в дамите това, което те сами не знаят, че имат и от време на време то е най-хубавото в тях.