Знаковите фигури на прехода оредяват
Ген. Любен Гоцев умря на 90-годишна възраст в дома си. През последните години боледуваше, само че все пак тази пролет на 3 март е отпразнувал юбилея си в паметния ресторант "Монтерей ".
Той е бил посланик, шпионин и политик. Човек, към който се носеха легенди и който бе издирван събеседник от българските медии, поради многото му познания и опит.
Ген. Гоцев беше външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември - декември 1990 година, първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 г.), заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.), заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982 година).
Кой е Любен Гоцев?
Роден е на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия „ Черноризец Храбър “ в столицата.
През 1946-а се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година. След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година. По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “ и взема присъединяване в бригадирското придвижване.
През юли 1949-та е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски регион в София, където завежда отдел „ Средношколска юноша “ до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери. Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска е изпратен в отделение на Вътрешни войски.
През 1952 година става член на Българска комунистическа партия. През 1953-та напуща Вътрешни войски по свое предпочитание и стартира работа в Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет.
Две години по-късно е изпратен да следва в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти, а в интервала 1956-1958 година е член на партийното бюро.
Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години. През 1959-та е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 година със компетентност „ Международни връзки “ (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи.
Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (външното разузнаване).
През ноември 1961-а е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. След завръщането си стартира работа като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “.
Работи по интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк (1963-1968 и 1971-1974 година).
В интервала 1974-1982 година е заместник-началник на Първо основно ръководство Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 година).
Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в VII Велико национално заседание и оглавява парламентарната Комисия по националната сигурност.
През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991-а е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време (1993-1999 г.) с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развиване (наричано „ генералско придвижване “) в Българска социалистическа партия през 1997 година.
Женен. Има две дъщери, две внучки и двама внука.
Интересен щрих от
бизнес биографията
на ген. Любен Гоцев e работата му в „ Източноевропейска петролна компания ", учредена през 1993-а, със седалище хотел „ Орбита " в София. Твърди се, че оттова е познанството на Гоцев с един от водачите на групировката СИК Младен Михалев – Маджо.
По време на югоембаргото, „ Източноевропейска петролна компания " интензивно търгува с нефт – купува петрол от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, а по-късно – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли заеми от доста банки, като след това се оказва измежду главните кредитни милионери с задължения към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и „ Юнионбанк ".
Гоцев оставя своя
отпечатък и върху банковия бранш.
Взима присъединяване в основаването през декември 1994 година на Международна ортодоксална банка (МОБ) „ Свети Никола ". Тя е с капитал от 465 млн. лева и малко над 200 акционери. Най-големия акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лева След нея е Българската православна черква, показана от епархиите и манастирите си с 58,2 млн. лева Арменската апостолическа черква е с 26 млн. лева, а гръцки настоятелен кръгове са записали 40 млн. лева на квотата на Гръцката патриаршия.
Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997-а до април 1998 година.
При основаването на банката е огласено, че % от средствата ще бъдат отделени в специфичен фонд за подкрепяне на Българската православна черква. През 1996 година тя прибягва до кратковременен заем от 80 млн. лева от "Феста холдинг " на Петя Славова и Димитър Събев. Година по-късно МОБ „ Св. Никола " не съумява да погаси заема и той е преобразуван в акционерно присъединяване – Петя Славова е с 1%, Димитър Събев също с 1%, “Феста” с 5% и “Юкос петролеум” с 5 %.
През 1998 година акционерите на МОБ „ Св. Никола " влизат в спор, който постанова даже назначението на квестори от Българска народна банка. Печели Митко Събев и групата компании към „ Юкос петролеум ", които я преименуват в „ Нефтинвестбанк ". През 2002-ра „ Нефтинвестбанк " е преименувана в Търговска банка „ Инвестбанк " АД.
Той е бил посланик, шпионин и политик. Човек, към който се носеха легенди и който бе издирван събеседник от българските медии, поради многото му познания и опит.
Ген. Гоцев беше външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември - декември 1990 година, първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 г.), заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.), заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982 година).
Кой е Любен Гоцев?
Роден е на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия „ Черноризец Храбър “ в столицата.
През 1946-а се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година. След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година. По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “ и взема присъединяване в бригадирското придвижване.
През юли 1949-та е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски регион в София, където завежда отдел „ Средношколска юноша “ до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери. Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска е изпратен в отделение на Вътрешни войски.
През 1952 година става член на Българска комунистическа партия. През 1953-та напуща Вътрешни войски по свое предпочитание и стартира работа в Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет.
Две години по-късно е изпратен да следва в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти, а в интервала 1956-1958 година е член на партийното бюро.
Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години. През 1959-та е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон. Завършва Института през 1960 година със компетентност „ Международни връзки “ (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи.
Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (външното разузнаване).
През ноември 1961-а е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. След завръщането си стартира работа като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “.
Работи по интернационалните организации, Западна Европа, Съединени американски щати и Канада, посланик е в Постоянното посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк (1963-1968 и 1971-1974 година).
В интервала 1974-1982 година е заместник-началник на Първо основно ръководство Държавна сигурност. Заема постовете заместник-министър на външните работи (1982-1989 г.) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990 година).
Гоцев управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в VII Велико национално заседание и оглавява парламентарната Комисия по националната сигурност.
През есента на 1990 година за малко е министър на външните работи във второто държавно управление на Андрей Луканов. От февруари до декември 1991-а е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време (1993-1999 г.) с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развиване (наричано „ генералско придвижване “) в Българска социалистическа партия през 1997 година.
Женен. Има две дъщери, две внучки и двама внука.
Интересен щрих от
бизнес биографията
на ген. Любен Гоцев e работата му в „ Източноевропейска петролна компания ", учредена през 1993-а, със седалище хотел „ Орбита " в София. Твърди се, че оттова е познанството на Гоцев с един от водачите на групировката СИК Младен Михалев – Маджо.
По време на югоембаргото, „ Източноевропейска петролна компания " интензивно търгува с нефт – купува петрол от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, а по-късно – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли заеми от доста банки, като след това се оказва измежду главните кредитни милионери с задължения към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и „ Юнионбанк ".
Гоцев оставя своя
отпечатък и върху банковия бранш.
Взима присъединяване в основаването през декември 1994 година на Международна ортодоксална банка (МОБ) „ Свети Никола ". Тя е с капитал от 465 млн. лева и малко над 200 акционери. Най-големия акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лева След нея е Българската православна черква, показана от епархиите и манастирите си с 58,2 млн. лева Арменската апостолическа черква е с 26 млн. лева, а гръцки настоятелен кръгове са записали 40 млн. лева на квотата на Гръцката патриаршия.
Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997-а до април 1998 година.
При основаването на банката е огласено, че % от средствата ще бъдат отделени в специфичен фонд за подкрепяне на Българската православна черква. През 1996 година тя прибягва до кратковременен заем от 80 млн. лева от "Феста холдинг " на Петя Славова и Димитър Събев. Година по-късно МОБ „ Св. Никола " не съумява да погаси заема и той е преобразуван в акционерно присъединяване – Петя Славова е с 1%, Димитър Събев също с 1%, “Феста” с 5% и “Юкос петролеум” с 5 %.
През 1998 година акционерите на МОБ „ Св. Никола " влизат в спор, който постанова даже назначението на квестори от Българска народна банка. Печели Митко Събев и групата компании към „ Юкос петролеум ", които я преименуват в „ Нефтинвестбанк ". През 2002-ра „ Нефтинвестбанк " е преименувана в Търговска банка „ Инвестбанк " АД.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ