Газпром“, в контекста на въвеждането от българските власти на такса

„ Газпром “, в подтекста на въвеждането от българските управляващи на такса за преноса на съветски газ през нейна територия, може да се опита да договаря с българската страна, да окаже напън върху София или да промени модела на съдействие с Унгария и Сърбия, тъй че страните да купуват съветски газ през турската комерсиална платформа. Това мнение споделя пред РИА Новости анализаторът от Проектен център за енергийния преход и ESG „ Сколтех “ Сергей Капитонов. Изданието напомня въведената такса за пренос на съветски природен газ от 20 лева./MWh. Газът от Русия влиза в България през сухопътното продължение на газопровода „ Турски поток “ и се придвижва през българската газотранспортна система за Унгария, Сърбия и други страни. Самата България не купува съветски газ, се прецизира в обявата. „ За страдание виждаме, че ролята на „ Газпром “ като компания, която имаше и коригираща роля на европейския газов пазар е намаляла доста “, отбелязва Капитонов. „ Повишаването на цените от България по думите му „ ще удари извънредно мощно потребителите “. Увеличението на цената, съгласно Капитонов, може да се трансферира напълно върху потребителите и тогава съветският газ ще стане по-малко прелъстителен за тях. „ Мисля, че играта на България не е единствено за запълване на личният й бюджет. Може да е огромна политическа игра. През идната година да вземем за пример, изтича договорът за пренос на съветски газ през Украйна. Това може да е някаква стъпка, ориентирана към това да направи „ Газпром “ по-сговорчив за евентуални договаряния за нов украински газов контракт “, допуска специалистът. В същото време, опитите за правно разрешаване на въпроса, съгласно Капитонов, „ са авансово обречени на неуспех “. " Какъв вид може да има " Газпром " като снабдител при тези условия? Първата е да се контракти. Например да предложим доставка на газ при условия, които може да са забавни за българската страна – тя да може да взима газ от " Турски поток ". Вторият вид е да упражни напън. В същото време да оказвате напън единствено по себе си е подозрително: „ Газпром “ значително загуби въздействието си на европейския пазар, тъй като загуби своя дял “, означи Капитонов. Може да опита да „ окаже напън посредством други заинтригувани страни “, по-специално посредством Турция, прибавя той. Русия и Турция не престават полемиките за турския газов хъб, а Турция, която възнамерява да се трансформира в " самобитен хъб по пътя към Европа ", вероятно също  е заинтригувана от постоянното транзитиране, до края на тръбата, декларира за организацията специалистът. „ Друг вид е да се премине с Унгария и Сърбия към модел на съдействие, да вземем за пример за доставка на газ на турския газов хъб, на границата на Турция и България, тъй че в бъдеще превозът да се прави от консуматори на Унгария и Сърбия независимо. В този случай по-нататъшното държание на България като директна страна по " маршрутите за доставка на съветски газ ще зависи от вътрешноевропейската полемика сред Сърбия и Унгария. Друг е въпросът до каква степен тя ще бъде сполучлива ", прибавя специалистът. Събеседникът на организацията загатва и различен вид: намаляването на личния марж на „ Газпром “ при доставките за Европа. „ В същото време, като се има поради невижданото понижаване на доставките, спадът на маржа ще бъде мъчителен “, прибавя Капитонов. Financial Times дефинира българската такса като „ наказателна “, която нормално се постанова, с цел да се ограничи активността на съперник. Българският финансов министър Асен Василев удостовери пред изданието, че задачата на държавното управление е да понижи облагите на Газпром. Българският президент Румен Радев разкритикува решението за повишение на цените за преноса на газ от Русия и изпрати петиция до Конституционния съд на страната с искане за преразглеждане на цените. Припомняме, че текстовете за таксата, призната от Народното събрание бяха изменени в четвъртък.