Без сделки на втория търг за природен газ
Газовата борса към този момент не притегля интереса на търговците.
© Георги Кожухаров Плахият старт на българската газова борса на 9 декември закупи съвсем комични измерения, откакто на втория проведен търг за свободна продажба на природен газ на 16 декември не се състоя нито една договорка. Може би това е и повода от дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружение " Газов хъб Балкан ", което оперира платформата за търговия, да не изпратят известие за постигнатите резултати.
За неналичието на какъвто и да е интерес към газовата борса свидетелства фактът, че за оповестения на 23 декември трети търг са заложени същите количества, които останаха след първия търг. Тогава " Булгаргаз " предложи общо 2220 GWh (7% от годишното ползване в страната) природен газ за доставка през 2020 година, само че бяха изтъргувани сполучливо 550 хиляди MWh или 25% от размера. Началната цена беше 45.45 лева./MW, или с 0.6 лева./MW над одобрената в този момент цена за контролирания пазар от Комисията за енергийно и водно контролиране, като покупко-продажбите бяха подписани точно при тази стойност, защото наддаване нямаше.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Защо никой не купува
Формално видяно дали газът ще бъде платен от борсата или по контролираните цени на " Булгаргаз " няма съвсем никаква разлика (с към 1% крайната цена е в интерес на борсата). Точно по тази причина потребителите нямат необикновен тласък да купуват посредством платформата за свободна търговия, където единствен продавач към този момент е точно държавният газов снабдител.
От друга страна, огромните индустриални предприятия имат дълготрайни контракти с " Булгаргаз " и няма за какво да ги скапват, с цел да стартират да купуват от същия снабдител, само че през борсата.
Възможност за същинска борсова търговия може да има единствено след включването на различни снабдители, които да предложат природен газ на чисто пазарен принцип. Такова е да вземем за пример оповестеното преди няколко месеца желание на холандската KOLMAR да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). За него обаче към момента няма подписан контракт и може изобщо да не се случи.
По-скъпо, само че с повече благоприятни условия
Въпреки неналичието на интерес, оставащите 1670 MWh, които " Булгаргаз " ще предложи за трети път на газовата борса, ще са с по-висока начална цена. Тя е избрана на 46.16 лв/MWh или с 0.71 лв/MWh над тази от първия търг. Абсурдната на пръв взор смяна в действителност е поради това, че при този търг, за разлика от предходните, купения природен газ ще може да се изнася и зад граница.
Мотивът на страната да заложи в разпоредбите за търговия покачваща се цена е, че по този метод тя се стреми да подсигурява доставките за вътрешния пазар - един тип да не пристигна някой, който да изнесе съветския газ и страната да остане без нужните количества. Това обаче сега е освен малко евентуално, само че даже невероятно, защото цената на доставяния от " Газпром " газ е доста по-висока от тази на интернационалните тържища в Европа и на LNG, който идва по гръцките и турските пристанища да вземем за пример.
© Георги Кожухаров Плахият старт на българската газова борса на 9 декември закупи съвсем комични измерения, откакто на втория проведен търг за свободна продажба на природен газ на 16 декември не се състоя нито една договорка. Може би това е и повода от дъщерното на " Булгартрансгаз " сдружение " Газов хъб Балкан ", което оперира платформата за търговия, да не изпратят известие за постигнатите резултати.
За неналичието на какъвто и да е интерес към газовата борса свидетелства фактът, че за оповестения на 23 декември трети търг са заложени същите количества, които останаха след първия търг. Тогава " Булгаргаз " предложи общо 2220 GWh (7% от годишното ползване в страната) природен газ за доставка през 2020 година, само че бяха изтъргувани сполучливо 550 хиляди MWh или 25% от размера. Началната цена беше 45.45 лева./MW, или с 0.6 лева./MW над одобрената в този момент цена за контролирания пазар от Комисията за енергийно и водно контролиране, като покупко-продажбите бяха подписани точно при тази стойност, защото наддаване нямаше.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Защо никой не купува
Формално видяно дали газът ще бъде платен от борсата или по контролираните цени на " Булгаргаз " няма съвсем никаква разлика (с към 1% крайната цена е в интерес на борсата). Точно по тази причина потребителите нямат необикновен тласък да купуват посредством платформата за свободна търговия, където единствен продавач към този момент е точно държавният газов снабдител.
От друга страна, огромните индустриални предприятия имат дълготрайни контракти с " Булгаргаз " и няма за какво да ги скапват, с цел да стартират да купуват от същия снабдител, само че през борсата.
Възможност за същинска борсова търговия може да има единствено след включването на различни снабдители, които да предложат природен газ на чисто пазарен принцип. Такова е да вземем за пример оповестеното преди няколко месеца желание на холандската KOLMAR да доставя българския пазар с по 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). За него обаче към момента няма подписан контракт и може изобщо да не се случи.
По-скъпо, само че с повече благоприятни условия
Въпреки неналичието на интерес, оставащите 1670 MWh, които " Булгаргаз " ще предложи за трети път на газовата борса, ще са с по-висока начална цена. Тя е избрана на 46.16 лв/MWh или с 0.71 лв/MWh над тази от първия търг. Абсурдната на пръв взор смяна в действителност е поради това, че при този търг, за разлика от предходните, купения природен газ ще може да се изнася и зад граница.
Мотивът на страната да заложи в разпоредбите за търговия покачваща се цена е, че по този метод тя се стреми да подсигурява доставките за вътрешния пазар - един тип да не пристигна някой, който да изнесе съветския газ и страната да остане без нужните количества. Това обаче сега е освен малко евентуално, само че даже невероятно, защото цената на доставяния от " Газпром " газ е доста по-висока от тази на интернационалните тържища в Европа и на LNG, който идва по гръцките и турските пристанища да вземем за пример.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ